О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50618София, 17.11.2022 година
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2514/2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Строителен и технически флот“ АД, [населено място] и Ф. К. Ч. от [населено място] срещу решение № 65 от 07.07.2021 г. по в. т. д. № 195/2021 г. на Варненски апелативен съд.
Касаторът „Строителен и технически флот“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 500 от 14.12.20220 г. по т. д. № 927/2020 г., са уважени предявените от Ф. К. Ч. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД от 26.06.2020 г. по т. 5.2 и т. 7.2 от дневния ред, съответно: по т. 5.2 – за освобождаване от отговорност на члена на Съвета на директорите на дружеството И. П. Д. за дейността му през 2019 г. и по т. 7.2 – за избор на В. П. М. за член на Съвета на директорите на дружеството.
Касаторът поддържа, че в обжалваната от него част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода за незаконосъобразност на решението по т. 5.2, взето от процесното Общо събрание на акционерите, като счита, че същият е резултат от недопустимо разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ и прилагането й включително към случаите, когато членът на Съвета на директорите е същевременно и акционер. В касационната жалба са развити подробни оплаквания и във връзка с приетото от решаващия състав, че решението на ОСА за освобождаване на членовете на СД от отговорност погасява материалното право на дружеството да търси от тях обезщетение за вреди по реда на чл. 240, ал. 2 вр. чл. 240а ТЗ. По отношение отмяната на решението по т. 7.2 касаторът поддържа, че е взето в нарушение на чл. 237, ал. 3 ТЗ. Според него, на акционерите е била предоставена минимално необходимата информация за вземане на информирано решение във връзка с избора на В. М. за член на Съвета на директорите, а именно – че е управител на „А. О. Г. ЕООД, от което е било логично да се предположи, че същият е едноличен собственик на капитала на дружеството, като този факт е могъл да бъде установен и от всеки от акционерите чрез справка в Търговския регистър.
Посоченият касатор моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1. и т. 3 ГПК по преценените от него като значими за изхода на делото въпроси: „1. Допустимо ли е разширително тълкуване на забраната на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ в смисъл, че същата намира приложение не само при конфликт на интереси между акционер и дружеството, но и по отношение на конфликт на интереси между член на Съвета на директорите, който е и акционер, и дружеството тогава, когато се гласува решение за освобождаване на член на СД от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ; 2. Решението на ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаването на член на СД от отговорност за дейността му за определен отчетен период погасява ли материалното право на акционерното дружество да търси обезщетение от члена на СД за вреди, причинени от дейността му тогава, когато това право е заявено с иск с правно основание чл. 240а ТЗ от миноритарни акционери; 3. Относно въведените в чл. 237, ал. 3 ТЗ ограничения и забрани за участие в органи на акционерното дружество, начинът на уведомяване от страна на предложените кандидати за членове и на узнаване от самото дружество, чрез визираните от закона механизми пред Общото събрание, както и възможностите за неприлагането на ограничения по изричната воля на събранието и законовата регламентация в ал. 3 и 4 на чл. 237 ТЗ при отграничаване на отделните хипотези в светлината на дружественото право; 4. Налице ли е нарушение на чл. 237, ал. 3 ТЗ тогава, когато в материалите по чл. 224, ал. 1 ТЗ се съдържа индивидуализираща информация за търговско дружество, в което кандидатът за член на СД е управител и едноличен собственик на капитала, но в същите материали е посочено единствено, че е управител на това дружество“.
За първите два въпроса е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано съответно за първия въпрос с твърдението за противоречие в практиката на съдилищата (конкретно посочени и представени влезли в сила въззивни решения), а за втория въпрос – с отсъствието на задължителна практика на ВКС по него и с необходимостта да бъде преодоляна законодателната празнота за това, дали липсата на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване от отговорност на член на управителен орган е материалноправна предпоставка за успешното провеждане на иска за вреди по чл. 240а ТЗ, предявен от миноритарен акционер. По отношение на останалите два въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 66 от 19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г. на ВКС, I т. о.
Касаторът Ф. К. Ч. обжалва въззивното решение в частта, с която: 1/ е обезсилено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 500 от 14.12.20220 г. по т. д. № 927/2020 г. и е прекратено производството по предявените от него искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД от 26.06.2020 г. по т. 13 и т. 14 за отхвърляне на предложението за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране отговорността на членовете на СД И. П. Д. и С. Я. С. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви искове от името и за сметка на дружеството; 2/ след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният иск за отмяна на решението по т. 5.3 от дневния ред на процесното Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на члена на Съвета на директорите на дружеството С. Я. С. за дейността му през 2019 г. и 3/ след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният иск за отмяна на решението по т. 8 от дневния ред за назначаване на И. Д. Г., д. е.с. за контрольор за проверка на ГФО за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 година.
Касаторът-ищец поддържа, че в частта, с която първоинстанционният акт е обезсилен и производството по исковете за отмяна решенията на процесното Общо събрание на акционерите по т. 13 и т. 14 от дневния ред е прекратено поради липса на правен интерес от предявяването им, въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като обосновава правния си интерес да атакува всички решения, взети от процесното Общо събрание на акционерите с липсата на друга възможност за защита на членствените си права. В касационната жалба на ищеца е изразено несъгласие и с отхвърлянето на иска за отмяна на решението по т. 5.3 за освобождаване на члена на Съвета на директорите С. Я. С. с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил дали направеното изменение в дневния ред е било допустимо, след като на събранието не са присъствали и не са били представлявани 100% от акционерите. Освен това, според касатора, решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че отговорността на членовете на Съвета на директорите е солидарна и затова и двамата не е следвало да участват в гласуването на решението за освобождаването им от отговорност. По отношение отхвърлянето на иска за отмяна на решението по т. 8 за назначаване на И. Д. Г. за контрольор се поддържа оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон, изразяващо се в това, че не е отчетен императивният характер на нормата на чл. 223а ТЗ, предвиждаща преклузивен срок за допълване на дневния ред, за неспазването на който съдът е бил длъжен да следи служебно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора Ф. К. Ч. допускането на касационното обжалване е заявено на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, съответно:
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по отношение на въпросите: „1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ и допустим ли е такъв иск, когато Общото събрание е взело решения, с които не приема направените от акционера, поискал включването на въпросите в дневния ред по реда на чл. 223а ТЗ, предложения; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните; 3. Дължи ли въззивният съд произнасяне по твърденията в исковата молба, когато решението на първата инстанция е положително, макар и по съображения, различни от изложените в исковата молба; 4. Каква е нормата на чл. 223а ТЗ – императивна или диспозитивна и длъжен ли е съдът да я приложи служебно; 5. Какъв е характерът на срока по чл. 223а ТЗ – императивен или инструктивен и длъжен ли е съдът да следи за неговото спазване“. Като подкрепяща това основание практика са посочени: решение № 35 от 01.09.2015 г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 204 от 06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010 г. на II т. о. (за първия въпрос); решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I т. о., решение № 151 от 06.01.2020 г. по т. д. № 2359/2018 г. на II т. о., решение № 239 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 4910/2018 г. на IV г. о. (за втория въпрос) и решение № 187 от 25.05.2016 г. по т. д. № 1514/2014г. на II т. о. (без да е отнесено към някой от въпросите).
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с твърдението за противоречие в съдебната практика, се поддържа за въпросите: „1. Опорочава ли се решението на ОСА, когато в приемането му са участвали акционери, които се намират в конфликт на интереси и какви са последиците от това; 2. Следва ли съдът да отмени приетите решения изцяло поради нарушение на закона или въпреки доказаното и прието от съда участие при конфликт на интереси може да се прави преценка на резултатите, постигнати при приемането на решението; 3. Има ли съдът правомощие да извършва преценка за това какво решение би се взело без участието на гласовете на двамата акционери; 4. Представлява ли промяната на т. 5 от дневния ред неговото изменение и допустимо ли е това при положение, че на ОСА не са присъствали и не са били представлявани 100 % от акционерите“.
Касаторът Ф. К. Ч. поддържа становище и за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по исковете по т. 13 и т. 14 от дневния ред на процесното ОСА, с доводи за неправилна преценка на съда за липса на правен интерес от предявяването на тези искове.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмени отговори, съответно – от 25.10.2021г. (на касатора-ищец Ф. К. Ч.) и от 05.11.2021 г. (на касатора-ответник „Строителен и технически флот“ АД).
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че за три от атакуваните решения на процесното Общо събрание на акционерите в „Строителен и технически флот“ АД, проведено на 26.06.2020 г., а именно за решенията по т. 5.4 за неосвобождаване от отговорност на члена на СД М. А. П. и по т. 13 и т. 14 за отхвърляне на предложението за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране отговорността на членовете на СД И. П. Д. и С. Я. С. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви искове от името и за сметка на дружеството – производството по делото е недопустимо поради липса на правен интерес от предявените искове. Позовавайки се на конкретна практика на касационната инстанция, съдебният състав е изразил разбирането, че: Когато ОС не приема предложение за решение, т. е. формално е налице решение за неприемане на направеното предложение, липсва правен интерес от отмяната му, тъй като отрицателното решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското дружество и не засяга по никакъв начин членствени права; Отмяната на такова решение не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова; За да настъпят тези правни последици е необходимо положително решение на ОС, каквото няма пречка да бъде взето на последващо ОС.
По отношение решенията по т. 5.2 и т. 5.3 от дневния ред на процесното Общо събрание за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите на дружеството И. П. Д. и С. Я. С. за дейността им през 2019 г. Варненски апелативен съд е счел за неоснователно твърдението на ищеца за допуснато нарушение на чл. 231, ал. 1 ТЗ за изменение на обявения в Търговския регистър дневен ред на ОС чрез включването на нови три точки – т. 5.2, т. 5.3 и т. 5.4. Преценил е, че липсва каквато и да е смислова и съдържателна разлика между обявения дневен ред и фактическо проведеното гласуване и че единствената разлика има процедурен характер и касае начина на гласуване – поотделно или „ан блок“. Според съдебния състав, правилен и законосъобразен начин на гласуване в случая е именно отделното гласуване и преброяване на гласовете, тъй като само по този начин би било отчетено мнозинството от гласовете за освобождаване от отговорност конкретно на всеки член на СД.
Въззивният съд е споделил и извода на първата инстанция за допуснато нарушение на чл. 229 ТЗ, по съображения, че: Уреденият в чл. 229 ТЗ конфликт на интереси е между акционер и дружеството, вкл. и когато акционерът е избран член в състава на управителен орган; Възможността акционер да бъде член на СД не променя качеството му на акционер, поради което и при вземане на решение за освобождаването му от отговорност като член на СД е налице конфликт на интереси; Разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ, предвиждаща предприемане на действия за осъществяване отговорността на акционер към дружеството, е обща и от нея не следва извод, че касае единствено предявяване на съдебни искове или реализиране на имуществена отговорност, а обхваща всякакви случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност от акционера; Доколкото наличието на решение на ОС, взето в правомощията му по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на отговорността за вреди, причинени при управление на дружеството, гласуването на това решение е в обхвата „на действия за осъществяване на отговорност“ по смисъла на чл. 229, т. 2 ТЗ; Отсъствието на такова решение е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ, а наличието му би погасило материалното право за търсене на обезщетение за вреди.
Като неоснователни решаващият състав е счел доводите на въззивника за неприложимост на правилото на чл. 229 ТЗ, основани на разпоредбата на чл. 240а ТЗ. Приел е, че възможността за предявяване на иск по чл. 240а ТЗ не променя извода за съществуващ конфликт на интереси между акционера-член на СД и дружеството при гласуване на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ, тъй като с този иск малцинството упражнява правото на дружеството от свое име, то е титуляр на правото на иск, но не и на спорното материално право, като ответниците по такъв иск могат да му противопоставят всички възражения, с които разполагат срещу дружеството, в т. ч. и възражението, че са освободени от отговорност за дейността си като членове на управителен орган.
Според въззивния съд обаче, обстоятелството, че отчитането на гласовете по т.5.2 и т.5.3 е осъществено при участие на лицата Д. и С., не опорочава волеизявленията на останалите гласували лица, като законосъобразността на приетите решения подлежи на проверка във всеки отделен случай с оглед на изискуемите кворум и мнозинство, за което се е позовал на практиката на ВКС (решение № 188 от 5.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2309/2017 г.). Съобразявайки списъка на акционерите на процесното ОС, според който са били представени акционери, притежаващи 62 784 броя акции, от една страна, и притежаваните от всеки от акционерите-членове на СД акции, от друга страна, съответно 17 150 броя акции – притежавани от И. Д. и 7 215 броя акции – притежавани от С. С., решаващият състав е стигнал до извода, че приспадането на гласовете на акционера И. Д. би променило отчетените гласове „за“ до размер на 18 790 гласа, които не са достатъчни за формирането на мнозинство, но приспадането на гласовете на акционера С. С. би променило отчетените гласове „за“ до размер на 28 725 гласа, които са достатъчни за формирането на мнозинство. Поради това, първоинстанционното решение, с което е отменено решението на ОС по т. 5.2, е потвърдено като правилно, а е отменено в частта, с която е отменено решението на ОС по т. 5.3, като този иск е отхвърлен.
Варненски апелативен съд не е споделил становището на първата инстанция за законосъобразност на решението по т. 7.2 от дневния ред във връзка с избора на В. М. за член на Съвета на директорите. Приел е, че по делото липсват каквито и да е доказателства посоченият кандидат, в съответствие с изискването на чл. 237, ал. 3 ТЗ, да е уведомил ОС за притежаването на повече от 25 на сто от капитала на друго дружество и конкретно за факта, че е едноличен собственик на капитала на “А. О. Г. ЕООД. Според съдебния състав, представената биографична справка на кандидата, съставляваща част от изготвените писмени материали, съдържа информация, че В. М. е управител на “А. О. Г. ЕООД, но не и че е едноличен притежател на капитала, като такива данни не са налични нито в декларацията чл. 237, ал.3 ТЗ, нито подобно изявление е обективирано в протокола от ОС. С оглед на това е направена преценка за допуснато нарушение на чл. 237, ал. 3 ТЗ, като след отмяна на първоинстанционния акт е уважен предявеният иск за отмяна на решението по т. 7.2 от дневния ред на процесното ОС.
По отношение решението по т. 8 от дневния ред за назначаване на И. Д. Г., д. е.с. за контрольор за проверка на ГФО за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 година въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение, с което този иск е уважен, е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по основание за отмяна, което не е въведено като предмет на спора с исковата молба или допълнително, но в предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок, а именно – за неспазване на срока по чл. 223а, ал. 2 ТЗ за включване на въпроса за избор на посоченото лице за контрольор в дневния ред на ОС. От друга страна, решаващият състав е преценил като неоснователен искът на релевираното в исковата молба основание – че назначаването на избран от изп. директор контрольор не би гарантирало независима проверка. Посочил е, че събранието не е обвързано от формулираното предложение досежно фигурата на контрольора, а решението му изисква преценка за професионален опит и независимост, като изборът на конкретно лице е въпрос на целесъобразност и суверенна преценка на върховния колективен орган, която не подлежи на съдебен контрол. Поради това, след отмяна на първоинстанционното решение, искът за отмяна на решението по т. 8 от дневния ред на ОС е отхвърлен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По касационната жалба на „Строителен и технически флот“ АД:
Поставените от този касатор въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос горният извод произтича от обстоятелството, че същият съдържа тезата на самия касатор, че съдебният състав е тълкувал „разширително“ разпоредбата на чл. 229 ТЗ. Дали, обаче, извършеното от въззивната инстанция тълкуване на посочената разпоредба е „разширително“ или не, е въпрос, чийто отговор предпоставя проверка на правилността на акта, каквато е възможна само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Отделно от това, не може да се счете, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл. 229 ТЗ е напълно ясна и ненуждаеща се от тълкуване – в нея категорично и недвусмислено е установено правилото, че акционер или негов представител не могат да участват в гласуването за предявяване на искове срещу него или за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Втория въпрос изобщо не е свързан с предмета на конкретния спор – иск по чл. 74 ТЗ, а касае предпоставките за уважаване на иск по чл. 240а ТЗ, какъвто не е предявен. Освен това, липсата на задължителна съдебна практика, с какъвто аргумент е обосновано заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, сама по себе си, не доказва наличието на същото.
Фактът, че е поставен теоретично и без да е отнесен към конкретните мотиви на въззивния съд, обосновава отсъствие на общата предпоставка по отношение и на третия въпрос. Всъщност въпросът е заимстван от посоченото от дружеството-касатор решение № 66 от 19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г. на ВКС, I т. о. Това решение касае обаче случай, различен от настоящия, при който съдът е приел за изпълнено задължението на предложеното за член на СД лице да предостави информацията, изискуема по чл. 237, ал. 3 ТЗ. Поради това, не може да се счете за осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се касае до последния въпрос, същият е изцяло относим към правилността на обжалвания акт – преценката за това, дали представлява или не нарушение на чл. 237, ал. 3 ТЗ предоставената от кандидата за член на СД информация, може да бъде проверена само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.
По касационната жалба на Ф. К. Ч.:
На първо място, неоснователно е оплакването на касатора-ищец за недопустимост на въззивното решение в частта, с която първоинстанционният акт е обезсилен и производството по исковете за отмяна решенията на процесното Общо събрание на акционерите по т. 13 и т. 14 от дневния ред е прекратено поради липса на правен интерес от предявяването им. Същото е обосновано с доводи, касаещи правилността, а не допустимостта на съдебния акт. Поради това и доколкото, в изпълнение на служебното си задължение да следи за допустимостта на обжалваните актове, настоящият състав не констатира вероятност въззивното решение да е недопустимо в посочената от касатора-ищец негова част, липсва основание за допускането му до касационен контрол.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по поставените от същия касатор въпроси. От въпросите, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обуславящ, в смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е само първият въпрос, свързан с допустимостта на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ в хипотезата, когато Общото събрание е взело решения, с които не приема направените от акционера предложения. Безспорно, с оглед частичното обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, този въпрос е от значение за изхода на спора. Същият обаче не е разрешен в противоречие с практиката на касационната инстанция. Точно обратното, въззивният съд е съобразил формираната по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК практика на ВКС, която през годините е претърпяла развитие и понастоящем е единна и последователна в становището, че независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото и че невъзможността с постановеното по такъв иск положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.
По отношение на всички останали въпроси, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По-конкретно: Въпросът по т. 2 за задължението на съда да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните касае правилността на обжалваното решение в частта му за решението по т. 8 от дневния ред на процесното Общо събрание. Решаващият състав е аргументирал подробно както становището си, че неспазването на установения в закона 15-дневен срок за включване на въпроси в дневния ред на ОС не може да бъде обсъждано, доколкото изобщо не е релевирано като оплакване от ищеца, така и извода си за неоснователност на претенцията за отмяна на посоченото решение поради това, че изборът на конкретно лице за контрольор е въпрос на целесъобразност и суверенна преценка на върховния колективен орган, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Следователно, въззивният съд се е произнесъл по поддържаното от ищеца в исковата молба оплакване за незаконосъобразност на посоченото решение, поради което и поставеният в тази връзка въпрос по т. 3 е несъответстващ на мотивите на обжалвания акт. Що се отнася до останалите два въпроса, свързани с характера на нормата на чл. 223а ТЗ и на установения в нея срок, същите са ирелевантни за изхода на спора, тъй като въззивното решение изобщо не съдържа произнасяне по тях. Отделно от това, поддържаното за тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е и недоказано поради непосочването на относима съдебна практика. Единственото решение, на което се позовава касаторът Ч. в тази връзка – решение № 187 от 25.05.2016 г. по т. д. № 1514/2014г. на II т. о. – касае приложението на чл. 224 ТЗ, а не на чл. 223а ТЗ.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора-ищец въпроси, за които се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като същите нямат характер на обусловили изхода на конкретното дело. По отношение на въпросите по т. 1 - т. 3 този извод произтича от обстоятелството, че не кореспондират с мотивите на въззивното решение. Решаващият състав е приел, че при вземането на атакуваните решения по т. 5.2 и т. 5.3 от дневния ред на процесното ОС е допуснато нарушение на чл. 229 ТЗ, т. е. приел е, че е налице конфликт на интереси за членовете на СД И. Д. и С. С., поради което те не е следвало да гласуват за собственото си освобождаване от отговорност за дейността си през 2019 г. Следователно, същественият въпрос в случая, който е обусловил отхвърлянето на иска за отмяна решението по т. 5.3 от дневния ред, е не дали взетото от ОС решение е незаконосъобразно поради конфликт на интереси, а дали в хипотезата на конфликт на интереси гласуването и преброяването на гласовете за освобождаването на членовете на СД е следвало да се извърши поотделно или „ан блок“ за лицата, за които съществува конфликт на интереси. Такъв въпрос обаче не е поставен от касатора, а служебното му извличане и формулиране от касационната инстанция е недопустимо съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.
Що се отнася до въпроса по т. 4, същият касае правилността на преценката на въззивния съд дали разделянето на първоначално обявената точка 5. в дневния ред на четири отделни точки представлява изменение на дневния ред, т. е. касае правилността на обжалваното решение, която е предмет на самия касационен контрол.
С оглед изложените съображения, касационните жалби и на двете страни не следва да бъдат допуснати до разглеждане. Поради това, на същите не се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 65 от 07.07.2021 г. по в. т. д. № 195/2021 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: