Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове:

КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВАДИМИТЪР ПЪРВАНОВРУМЯНА ЛИЛО. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 7454 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Фондация за достъп до права – ФАР – гр. София (Фондацията), подадена от адв. В. И. като председател на Управителния съвет срещу решение № 5884/15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3790/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Фондацията срещу решение № 181/30.03.2022 г. на Министерски съвет на Р. Б. за изменение и допълнение на Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Р. Б. вследствие на военните действия в Украйна (Програмата). Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съгласно т. 1.1 – т. 1.3 от Програмата след 15.04.2022 г. помощта се предоставя единствено за лица, регистрирани и притежаващи „регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила“. Чрез това изменение касационният жалбоподател счита, че незаконосъобразно с посочения общ административен съд се стеснява обхвата на Програмата, като по този начин административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, изразяващо се в дискриминация на онези, бягащи от войната в Украйна лица, които са избрали да подадат молба за международна закрила в Р. Б. и които желаят да бъдат регистрирани като ползватели на временна закрила.

За неправилен касаторът счита и крайния извод на съда за липса на забранена от закона дискриминация, който е формиран при погрешно тълкуване и приложение на материалния закон - чл. 4, ал.1 от Закона за дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3, параграф 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2011 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Твърди се от касатора, че в мотивите на първоинстанционното решение не се посочва какво е легитимното оправдание за установеното различно третиране на посочените две групи лица (с по – широк персонален обхват, включваща и кандидатите за временна закрила и с по –тесен персонален обхват, включваща единствено регистрираните ползватели на временна закрила), което отговаря на легалното определение на пряка дискриминация по чл. 2, ал. 2 ЗЗДискр.

Ползването на временна закрила или международна закрила касационният жалбоподател счита, че е право на бягащите от война, което се упражнява по тяхното изрично и свободно волеизявление, поради което бягащите от войната в Украйна следва да бъдат третирани еднакво, независимо от това дали са избрали да се ползват от временна закрила или от международна закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Направен е извод, че няма никаква пречка Програмата да продължи да се прилага след 15 април 2022 г. и за бягащите от войната в Украйна война лица, които са подали молба за международна закрила, а изключването от обхвата на Програмата, е незаконосъобразно и дискриминационно и затова изводът на първоинстанционния съд за съответствието на обжалвания общ административен акт с материалния закон, е неправилен. Излагат се доводи и оплаквания за неприлагане от съда на разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО – чл. 17 и чл. 19 и Решение за изпълнение (ЕС)/2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила на посочените лица. Режимът на временна закрила касаторът посочва, че не е задължителен, както и, че в чл. 3, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че режимът на временна закрила не е преюдициален по отношение признаването на бежанския статут по Женевската конвенция. Твърди се също така, че съдът е пропуснал да установи, че по този начин обжалваният общ административен акт прегражда достъпа до правото на международна закрила за посочените лица, което е още един аргумент в подкрепа на тезата за неговата незаконосъобразност. Сочи се и оплакване, че съдът не е обсъдил изложените от касатора доводи за несъответствие на обжалвания общ административен акт с целта на закона. Позовава се и на чл. 18, параграфи 1 и 9 от Директива 2013/33/ЕС. Според касатора съдът не е обсъдил и изложените от него доводи за допуснато нарушение на чл. 6 АПК при издаването на оспорения общ административен акт, както и за допуснато нарушение на чл. 66 - 71 АПК при издаването му, като в производството пред съда административният орган не е доказал, че дискриминационното стесняване на обхвата на Програмата е прието при условията на неотложност по смисъла на чл. 73 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспореното решение на Министерския съвет. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П..

Ответникът по касационната жалба Министерски съвет на Р. Б. чрез процесуалния си представител държавен експерт Ангелов, я оспорва и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. Излага доводи за недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. В дадения от съда срок са депозирани писмени бележки.

О. Ф. „Български адвокати за правата на човека“ като юридическо лице с нестопанска цел със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от С. М. – изпълнителен директор и министъра на туризма, редовно призовани, не изпращат свои представители и не са изразили становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение да се остави в сила. Прокурорът излага доводи, че бежанците от „т. нар. държава Украйна“ се ползват с изключителни права и привилегии в сравнение с бежанците от Б. И. като тези привилегии не са обосновани с никакви извънредни обстоятелства и не са прилагани към нито една категория бежанци в Европейския съюз, особено от 2015 г. до 2022 г., фактите, за които са ноторни.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Министерския съвет изхожда от компетентен държавен орган, при надлежно упражняване на нормативно възложената му функция и в изпълнение на конкретно предоставените му и посочени в акта правни основания по чл. 2, ал. 2 ЗУБ, съгласно който „Министерският съвет предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз“. Според съда срокът за временната закрила се определя с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна. В обжалваното съдебно решение е прието, че актът е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма при излагане на мотиви, обуславящи постановения от органа правен резултат. Издаването на акта според съда е мотивирано с предхождащи други актове, изброени подробно в съдебния акт, както и решението на Министерския съвет е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, с целта и принципите на ЗУБ и на ЗЗДискр. Съдът е изложил мотиви, че не е налице твърдяната колизия на общия административен акт с националната правна уредба и с норми на правото на Европейския съюз. За неоснователно е прието основното оплакване на оспорващия за различно третиране и дискриминация на разселените от Украйна лица, които не са регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила до 15.04.2022 г. и ги лишава от възможността да получат хуманитарна помощ по процесната програма. Според съда на практика разликата между двете групи лица по спорните т. 1.1 и т. 1.2 от Раздел 1 на Приложението е периода – първите от 24.02.2022 г. до 15.04.2022 г. вкл., а вторите от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г., като за първите е без оглед на това дали лицата са регистрирани и имат издадени регистрационни карти на чужденци, на които е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, а за вторите относно лицата, които са регистрирани и имат издадена регистрационна карта на чужденец за периода 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г. вкл. Съдът приема, че установените разлики по никакъв начин не нарушават правата на украинските граждани. За неоснователно съдът е счел позоваването от жалбоподателя на нарушение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., тъй като всички лица, които имат право на международна закрила могат да се възползват от нея, независимо от оспореното решение. Обжалваното решение е частично неправилно.

Временната закрила по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗУБ се предоставя при конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗУБ тази временна закрила се предоставя от Министерския съвет на Р. Б. С оглед военните действия в Украйна от 24.02.2022 г. масово лица от тази държава са влезли в територията на Р. Б. С оглед на това Министерски съвет е задвижил процедура за временна закрила на разселените лица, вследствие на военните действия в Украйна, която до този момент не е била прилагана. П. П. приета с РМС № 144/10.03.2022 г. е била със срок от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г.

С оспореното пред тричленния състав на ВАС, Четвърто отделение РМС № 181/30.03.2022 г. времевият обхват на тази Програма е бил стеснен, като относно лицата, които не притежават удостоверение за регистрация на чужденец временната закрила е действала до 15.04.2022 г. Относно другата категория лица в същото решение срокът е до 31.05.2022 г. Това представлява нарушение на императивни разпоредби на съюзното право и с които органът, издал оспореното пред тричленният съдеен състав на ВАС, Четвърто отделение решение не се е съобразил. Нещо повече липсват мотиви в самото решение или в друг подготвящ го акт (документ), в който да е указано защо е допуснато това времево стесняване на обхвата по отношение на първата група лица по чл. 1а, ал. 3 ЗУБ. Липсата на такива мотиви представляват основание за отмяна само на това основание на РМС № 181/30.03.2022 г. предвид, че първоначално решение № 145/10.03.2022 г., за което няма данни да е оспорено и за втората група лица по РМС № 181/30.03.2022 г. срокът е до края на Програмата, а именно 31.05.2022 г., за разлика от първата група лица с краен срок до 15.04.2022 г.

С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила са определени минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и мерките за поддържане на баланса между държавите – членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием и по – специално на чл. 5 от нея. Изрично в това решение е посочено, че в съответствие с цитираната Директива продължителността на временната закрила следва да бъде за първоначален срок от 1 година с изключение на случаите, когато съгласно чл. 6, параграф 1, буква б), тя е прекратена. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспореното пред него решение е законосъобразно в т. 1.1, като не е съобразил периодът на действие на временната закрила за посочените лица, вкл. и с приетия срок по процесната Програма.

Директива 2013/33/ЕС (Директивата) е относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите – членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием и цитираното по – горе Решение за изпълнение от 04.03.2022 г. на Съвета е издадено именно въз основа на Директивата. Съгласно съображение 14 от нея при масово навлизане на разселени лица следва да бъде удостоверено с решение на Съвета и в него изрично следва да бъдат посочени условията, при които изтича срокът на действие на решението. Именно такова решение е цитираното по – горе от 04.03.2022 г. на Съвета на ЕС. Посочената директива е транспонирана в националното ни законодателство в ЗУБ.

При така установената уредба на временната закрила в националното право и в правото на ЕС Министерски съвет на Р. Б. е бил длъжен да се съобрази, издавайки общи административни актове, каквото е и решение № 181/30.03.2022 г., предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, но това не е сторено от него. С това решение е изменена и допълнена Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Р. Б. вследствие на военните действия в Украйна, приета с решение № 145/10.03.2022 г. на Министерския съвет (Програмата). С него е одобрена процесната Програма, която е предвиждала период на нейното действие от 24.02.2022 г. до 31.05.2022 г. С отхвърляне на жалбата срещу решение № 181/30.03.2022 г. ВАС, Четвърто отделение неоснователно е приел, че правилно с оспореното решение периодът на Програмата относно лицата, за които е възникнало право да получат временна закрила на територията на България е определена от 24.02.2022 г. до 15.04.2022 г. включително. В Програмата другата група лица са тези, които са регистрирани и имат регистрационна карта на чужденец, на които е предоставена временна закрила и действието на Програмата по отношение на тях се разпростира до 31.05.2022 г. За тези две групи лица действието на Програмата е различно, като в процесното решение Министерският съвет не е изложил мотиви на какво се дължи разликата в срока между двете групи лица с временна закрила. Няма мотиви и в друг предхождащ акт/документ от административната преписка, в който да се съдържат мотиви за посочения краен срок за първата група лица. И в съображение 21 от Преамбюла на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. и в чл. 5 от Директивата изрично е посочен срока за временна закрила на масово навлизане на разселени лица и той категорично е 1 година. С оглед на така установеното в процесното решение № 181/30.03.2022 г. не става ясно защо двете групи лица, посочени в него са с различен срок на временна закрила, респ. защо крайният срок за първата група е до 15.04.2022 г. и няма данни с последващи решения на Министерския съвет този срок да е удължен. Липсват и каквито и да било доказателства по делото, че лицата от първата група със срок до 15.04.2022 г. са подали молби за индивидуална международна закрила и са получили определен статут, различен от този по т. 1.1. от Приложението към процесната Програма. Прекратяването на Програмата за първата група лица наистина, както твърди касационният жалбоподателя ги поставя в по – неблагоприятно положение относно втората група лица и противоречи на посочените актове на Европейския съюз, цитирани по – горе. По отношение на втората група лица, посочени в обжалваното решение това са лица, които са регистрирани и притежават „регистрационна карта на чужденец, на които е предоставена временна закрила и за тях Програмата продължава до 31.05.2022 г., когато е и крайният срок. По отношение на тях обжалваното решение е правилно и не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва в тази част да бъде оставено в сила. Това е така, тъй като с РМС № 317/20.05.2022 г. е приета нова Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Р. Б. и посочената група лица са с издадена регистрационна карта на чужденец и помощта е удължена за периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. включително. Затова и в тази част обжалваното решение на тричленния съдебен състав на ВАС, Четвърто отделение е правилно и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК да бъде оставено в сила.

Относно оплакванията, че съдът не е съобразил в обжалваното решение неравното третиране на първата група лица в решението на Министерския съвет и по този начин не е спазен принципа за недискриминация съгласно чл. 4, ал.1 ЗЗДискр., следва да се приеме, че е относимо само спрямо първата група лица и с оглед изложеното по – горе за неправилността на обжалваното съдебно решение следва да се подкрепят доводите на касационния жалбоподател за неравно третиране на двете групи лица по РМС № 181/30.03.2022 г. съгласно ЗЗДискр. по смисъла на чл. 2, т. 2 във връзка с чл.4ал.3 от същия закон.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като е отхвърлена жалбата срещу РМС № 181/30.03.2022 г на Министерския съвет по т. 1 във връзка с т. 1.1.от Приложението на Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Р. Б. вследствие на военните действия в Р. Б. само в частта за определения краен срок „до 15.04.2022 г.“ за лице, за което е възникнало право да получи временна закрила на територията на Р. Б. без оглед на това дали лицето е регистрирано и има издадена регистрационна карта на чужденец по реда на ЗУБ. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК в посочената част съдебното решение подлежи на отмяна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което РМС № 181/30.03.2022 г. следва да се отмени в посочената част. В останалата част обжалваното решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

На отмяна подлежи първоинстанционното решение и в частта за разноските, с което е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Министерския съвет на Р. Б. за сумата над 100 лв. до пълния размер от 200 лв.

За касационната инстанция разноски са поискани от ответника по касация Министерски съвет на Р. Б. и на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касационният жалбоподател не претендира разноски и няма данни такива да са направени за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5884/15.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3790/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Фондация за достъп до права – ФАР - гр. София срещу решение на Министерски съвет на Р. Б. № 181/30.03.2022 г. по т. 1 във връзка с т. 1.1. от Приложението на Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Р. Б. вследствие на военните действия в Р. У. само за определения краен срок „до 15.04.2022 г.“ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение на Министерски съвет на Р. Б. № 181/30.03.2022 г. в посочената по – горе част.

ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските за сумата над 100 лв. за разликата до пълния размер от 200 лв., присъдени в полза на Министерски съвет на Р. Б.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Фондация за достъп до права – ФАР - гр. София да заплати на Министерски съвет на Р. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. Х. п/ Д. П. п/ Р. Л. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ