Р Е Ш Е Н И Е

№. 50142

гр. София, 16.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1833 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С. срещу решение №411 от 21.04.2021 г. по в. гр. д.№3194/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №26 от 25.06.2020 г. по т. д.№109/2017 г. на ОС Кюстендил, с което С. И. С. е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД, на основание чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 78 858.57 лв., главница по договор за жилищен кредит от 04.04.2007 г. и допълнително споразумение от 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане; сумата от 32 267.40 лв., договорна лихва по посочените договор и споразумение; сумата от 302.58 лв., лихва за забава по т.20.1 от ОУ и сумата 1642.45 лв. такси и разноски.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил наведените от С. И. С. доводи, че в допълнителното споразумение от 16.10.2009 г. задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, поради което е нищожно, което е довело и до неправилни правни изводи относно основателността на претенцията.

Ответникът по касация „Банка ДСК“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №313 от 18.05.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на...