Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. В. Я. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 7439 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. П., град Велинград чрез адвокат Д. М. против решение № 596 от 11.07.2022 г., постановено по адм. д. № 470/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът главният архитект на община Велинград, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отхвърля жалбата на П. П. срещу отказ на главен архитект на община Велинград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда по параграф 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /параграф 127 от ПЗР на ЗУТ /, обективиран в обследване за търпимост на строеж издадено от главен архитект на община Велинград, озаглавен Отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж от гл. архитект на О. В. № 94-00/9592 от 06.10.2020г.

Решението е постановено, след като предходното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в отменителното решение са дадени задължителни указания.

За да отхвърли жалбата срещу отказа да се издаде удостоверение за търпимост първоинстанционният съд е приел, че тъй като нормата на 16 от ПР на ЗУТ не е отменена, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.З. След влизане в сила на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и при липсата на изрична отмяна на нормата на 16 от ПР на ЗУТ, са налични две успоредно действащи норми регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания - първо различен е времевия период, в които е извършено незаконното строителство, и второ - различни са предпоставките - Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Съгласно параграф 16,ал.2 от ЗУТ Незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или - съгласно този закони ако са декларирани от собствениците им преди одобряващите органи до 31 декември 1998г,

Параграф 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ представлява материалноправната уредба на търпимите строежи, като прогласява за търпими строежите, извършени до 31 март 2001 г.

Съгласно 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г.. за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.

От приложените извадки на застроителните, регулационни и кадастрални планове и скици, съдът е приел, че правилно в отказа си главният архитект е направил извод, че дърводелската работилница, която е част от бивша Столова на БДЖ заснета в кадастрален план 1949г. в имот пл. №1985 и в регулационен план от 1983 г. се намира частично в улична регулация, като стеснява ширината на тротоара на [улица]. Част от постройката е нова пристройка към съществуваща, която е незаконна и не се запазва като петно в Застроителния план /ЗРКП от 1983 г. и трябвало да се премахне преди или след завършване на основното строителство.

Съдът е посочил, че при обследването за търпимост на сграда с ИД 10450.504.2015.1:

първо се изследва градоустройствената основа (дали е изработена и одобрена ЧКЗР по ЗТСУ или изменение на ПУЛ с РУП по ЗУТ);

второ се изследва съответствието на сградата с техническите правила и норми, които са действали по времето на изграждането й или по сега действащите съгласно ЗУТ и нормативните актове, свързани с него относно изискванията за хигиенни и противопожарни отстояния и отстоянията до регулационни линии.

Съдът е приел за установено, че сграда с ИД 10450.504.2015.1 не отговаря на посочените по-горе условия, поради което не може да се определи като търпим строеж по смисъла на 16, ал.1 от ДР на ЗУТ и на 127, ал.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ или като узаконим строеж по смисъла на 16, ал.2 от ДР на ЗУТ и на 127, ал.2 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

С решение № 3746 от 19.04.2022 г., постановено по адм. д. № 9877/2021 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 629 от 28.07.2021г. по адм. д. № 1184/2020г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В решаващите мотиви на отменителното решение е прието, че първоинстанционния съд не е изложил обосновани мотиви по приложените по делото скица-виза № 167/20 февруари 1995 г., за реконструкция на съществуващо помещение в дърводелска работилница; Заповед № РД 14-03-/13 октомври 1983 г. за одобряване на ЗРП и съответствието на процесната постройка със същия. Няма разсъждения и касателно доказателства, относими към годината на построяване на сградата нотариално заверени декларации. Необсъждайки конкретните факти, които са установени от тези доказателства съдът е достигнал до необоснован извод, че жалбоподателят не доказва по никакъв начин годината на построяване на процесната сграда.

Безспорното доказване на времевите периоди, определени с разпоредбите за търпимост на строежите по 16 ПР ЗУТ и на 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ са от съществено значение и първостепенна важност при определяне на търпимост на незаконните строежи. Служебно задължение на съда е да събере доказателства и да направи констатации в тази насока. Административният съд не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, касаещи приложението на 16 от ПР на ЗУТ и на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на търпимост на строежа.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го преценява с оглед всички доказателства по делото. Решаващият съд не е изложил убедителни мотиви защо не е кредитирал като относимо доказателство заключението на тройната съдебно-техническата експертиза, и това води до необоснованост на правните му изводи. В заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се съдържа позоваване както на писмени доказателства, приети по делото, така и на констатации при огледа, осъществен от експертите. Необосновано съдът е посочил, че експертизата е изготвена непрофесионално, като не са изложени аргументи подкрепящи този извод.

Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по фактите, установени от останалите събрани доказателства, относими към процесния строеж, и не ги е подложил на съвкупна преценка. Без описание на установените факти в първоинстанционното решение в касационната инстанция не може да се извърши преценка за спазването на материалния закон.

При новото разглеждане на делото, въпреки дадените в отменителното решение задължителни указания, съдът прави своите изводи за законосъобразност на оспорения отказ, без да събере относимите за спора доказателства и без да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност.

В решението липсват собствени на съда фактически установявания и правни изводи, наличните такива са неясни и противоречиви и не обосновават крайния извод. Процесния казус касае сграда с идентификатор 10450.501.2015.1 находяща се в УПИ № V - 7657, в кв. 206 по регулационният план на гр. Велинград

За да постанови, че отказа на главен архитект на община Велинград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда по параграф 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /параграф 127 от ПЗР на ЗУТ /е правилен съда е приел, че процесната постройка представлява част от т. н. постройка Б.Д.Ж. столова построена към 1949 г. преустроена и достроена в периода 26.VII.1957 г. - 14.V.1965 г. при действието на ЗПИНМ(отм.), ППЗПИНМ (отм.) и СПНИНМ (отм.).В мотивите си съда сочи, че изградената сграда преди преустройството е била заварена и допустима по смисъла на параграф 178в от ППЗПИНМ. В мотивите си съда посочва, че е трудно да се прецени моментът на вътрешното преустрояване във времево отношение, тъй като същото е било извършено без строителни книжа, а липсват и други доказателства - писмени или гласни, които да удостоверяват точната година на преустрояване.Тези правни изводи обаче, се оборват от заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-техническа експертиза. В протокола от 28.06.2021 г. по адм. д.№1184 по описа за 2020 година вещото лице сочи че процесната постройка е преустроена и достроена в периода 26.07.1957 г. - 14.05.1965 г. Това се установи единствено по заварения кадастър към регулационния план от 1983 г., който отразява на място изграденото. То е било допустимо към нормите към онзи момент,В самата експертиза е посочено, че част от процесната сграда е премахната. Останала е приблизително половината от някогашната Б.Д.Ж - столова. Тази част отново е затворена със зидове и покрив, но това строителство не е противоречало на предвиждането на тогава действащия план, защото тази постройка е била второстепенна, а такива постройки е могло да бъдат изграждани, без да са били предмет от предвижданията на плана.

В тази насока вещите лица от тройната експертиза сочат, че т. н. Б.ДЖ. столова е заснета и попълнена в кадастралната основа послужила за изработване на скица - проект за изменение на РП, одобрен на 14. V.1965 г.

По делото е представена скица издадена от О. В. отдел ТСУ изх. №167/20.02.1995 г., върху която главния архитект е посочил, че разрешава ...реконструкция на съществуващо помещение за дърводелска работилница... . Защрихованото помещение върху тази скица отговаря като местоположение на процесната постройка с посочения по КК на гр. Велинград идентификатор 10450.501.2015.1. Видно от данните по делото към момента на издаване на скица изх. №167/20.02.1995 г., действащ е бил застроителният и регулационен план (ЗРП) на гр. Велинград, одобрен със Заповед №РД-14-03-163/13.10.1983 г. В съответствие с тогавашните изисквания на закона този ЗРП посочва само основното застрояване в отделните имоти. От скица №538/02.05.2018 г. на имот 7657, за който е образуван УПИ V-7657, кв. 206, по КП на гр. Велинград, одобрен със Заповед №1226/24.09.2013 г. на Кмета на О. В. и РП, одобрен с Решение №29/30.01.2014 г. на ОбС-Велинград и Заповед №624-25.05.2006 г., се установява, че процесната постройка с идентификатор 10450.501.2015.1. по КК на гр. Велинград, е заснета и попълнена.

Вещите лица по назначената тройна съдебно-техническа експертиза също така са посочили, че процесната постройка попада в хипотезата на 289 (2) ППЗПИНМ.

Съгласно 289 (2) ППЗПИНМ, сгради, постройки, преустройства, инсталации, уредби, съоръжения и други работи, направени незаконно до 14 ноември 1958 г. в урегулирани или неурегулирани терени, не се събарят и премахват - освен при условията и по реда на 276-279 , съответно 294. По силата на тази разпоредба съответните строежи не се узаконяват. Те могат да бъдат узаконени по реда и при условията на алинея 1. С тази норма се въвежда презумпция за законност на строежите, като основна предпоставка е същите да са построени до 01.01.1950г., на което условие видно от данните по делото, процесният строеж отговаря .Оспорването на тази презумпция е предвидено да става от адм. орган само с писмени доказателства /съставени актове за глоба, актове за събаряне и т. н./ вж. Р2854/1962 - III ВСР/, каквито административния орган не представя. Условия за приложимост на презумпцията е местата, в които са извършени тези строежи, да са предвидени за мероприятия извън мероприятията за дворищнорегулационния план, т. е. за обществени мероприятия, какъвто е и настоящия случай. В случая за сграда с идентификатор 10450.501.2015 по КК на гр. Велинград от 1965 г. действа режим на търпимост, обявен за незаконно изградени до 14.11.1958 г. строежи, като за тях е посочено, че не се премахват, не се узаконяват, т. е. обявен е само режим на търпимост, определен с 289 ал.2 от ППЗПИНМ.

Следва да се посочи също, че процесната постройка, по Кадастралната карта (КК) на гр. Велинград с идентификатор 10450.501.2015.1, по смисъла на ЗУТ представлява допълващо застрояване. За процесната постройка видно от представените доказателства, е издадена скица - виза (изх. N9167/20.02.1995 г.) от главния архитект на О. В. с която се разрешава реконструкция на съществуващо помещение за дърводелска работилница. Съгласно разпоредбата на чл.233 и чл.234 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) (отм.), искането за разрешаване на строеж на стопански постройки, се придружава от представяне на документ за собственост... и скица - копие от регулационния план за парцела... означение за наличните сгради и постройки в него и в съседните парцели. Ето защо, следва да се приеме, че още при действието на ЗТСУ, съгласно чл. 112. ППЗТСУ (отм.), в редакцията му в ДВ бр.6 от 1998г, процесната постройка от допълващото застрояване е била допустим строеж.

Измененията на Кадастралния план и на ПУП-ПР, не променят обстоятелствата във връзка с търпимостта на сградата със сегашен ИД 10450.501.2015.1.

Също така първоинстанционният съд не е изложил убедителни мотиви защо не е кредитирал като относимо доказателство заключението на тройната съдебно-техническата експертиза, и това води до необоснованост на правните му изводи. В заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се съдържа позоваване както на писмени доказателства, приети по делото, така и на констатации при огледа, осъществен от експертите. По този начин съдът не се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд и е постановил неправилно решение.

Поради всичко гореизложено, следва да се приеме, че административният акт е издаден при съществено нарушения на административнопроизводствените правила, което води и до нарушение на материалния закон, поради което същият е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган при спазване на указанията, дадени в настоящите мотиви.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди О. В. да заплати на П. П. сумата 100 лв., представляваща заплатена държавна такса за настоящото касационно производство, сумата 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.Също така видно от представения списък с разноски, представен по адм. дело 470 от 2022 година по описа на АС-Пазарджик, община Велинград следва да бъде осъдена да заплати на касатора сумата 8310 лева представляваща депозит от 300 лв. за назначаване на първоначална съдебно-техническа експертиза, депозит от 2010 лв. за назначаване на тройна съдебно техническа експертиза по адм. дело 1184/2020 година, 900 лв. адвокатски хонорар за адвокат Мерджанов по първоинстанционното дело, 300 лв. адвокатски хонорар за адвокат Александров, 3500 лв. адвокатски хонорар по адм. дело 9877 от 2021 година по описа на ВАС и 1300 лв. адвокатски хонорар по адм. дело 470 от 2022 година описа на АС-Пазарджик. Също така община Велинград следва да бъде осъдена да заплати на П. П. сумата от 50 лв. държавна такса по адм. дело 1184/2020 година по описа на АС-Пазарджик и сумата от 150 лева - държавна такса по адм. дело 9877/2021 година по описа на ВАС.

От страна на главния архитект на община Велинград е направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, което не следва да бъде уважавано, тъй като не е мотивирано и с оглед на правната и фактическа сложност на делото и дългият период на разглеждането му.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 596 от 11.07.2022 г., постановено по адм. д. № 470/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ отказ на главен архитект на община Велинград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда по параграф 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /параграф 127 от ПЗР на ЗУТ /, обективиран в обследване за търпимост на строеж издадено от главен архитект на община Велинград, озаглавен Отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на строеж от гл. архитект на община Велинград № 94-00/9592 от 06.10.2020г.

ВРЪЩА административната преписка на главния архитект на община Велинград за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА О. В. да заплати на П. П., [ЕГН], град Велинград, [улица] сумата 9010 лв. (девет хиляди лева и 0,10 стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ