Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7441 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 135 ал. 3 Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Л. С. от гр. Ихтиман, приподписана от адв. К., срещу решение № 380 от 08.04.2022г., постановено по адм. дело № 844/2021г. на Административен съд София – област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД – 04 - 532 от 22.07.2021г. на Кмета на О. К. с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ), изразяващо се в разделянето на ПИ пл. № 6573, включен в УПИ V – за болница, кв. 109 и УПИ XIII – 491, кв. 108 по плана на гр. Костенец, съобразно приложен проект.

В касационните жалби жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда за наличието на материално правните предпоставки по чл. 135 ал. 3 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, както и че съдът не е събрал относимите доказателства да установи наличието на тези предпоставки, а именно не е събрал доказателства относно съответствието на разрешение за изработване план за застрояване с общия устройствен план /ОУП/ на гр. Костенец, а се е ограничил само до регулационния. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски.

О. К. на община Костенец, чрез процесуалния си представител адв. М., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

О. М. на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк. Г., с писмен отговор изразява становище, че не следва да е страна по делото, тъй като той е изпълнил само съгласувателна процедура, като е дал съгласие във връзка с чл. 39 ал. 3 и чл. 134 ал. 9 ЗУТ за процедираното изменение.

Останалите ответници О. К. К. Б., Д. Б., Х. П., В. Д., Р. С., А. И., Ц. Г., И. М., А. Ш., Б. Ш., М. З., А. Т., редовно призована, С. К., Ц. М., Е. М., И. С., В. Н., Г. И., И. С., К. М., М. С., Л. Б., В. Б., Л. К.,В. К., Т. К., Я. П., Й. С., В. С., М. С., Д. М., С. А., А. С., И. С., Т. П., В. П., Г. П., В. Б., Д. Б. и М. Б., като наследници на починалия И. Б., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови оспореното решение АССО е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й е спазено изискването за форма и реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е посочил, че заповедта по чл. 135 ал. 3 ЗУТ е самостоятелен ИАА, издаван в процедурата по одобряване на изменение на действащ ПУП по искане на лице по чл. 131 ЗУТ, като с нея се разрешава /допуска/ изработването на проект за изменение. Посочил е и че при издаването й предмет на преценка са дали искането изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ и приложената скица по чл. 135 ал. 2 ЗУТ с предложението за изменение дали съответства на правилата и нормите по устройство на територията, както и на общия устройствен план /ОУП/ на населеното място, ако такъв съществува. Посочил е, че при наличието на тези предпоставки се издава положителен акт, а наличието или липсата на основанията по чл. 134 ал. 2 ЗУТ следва да бъде преценявано с изробатоването и вече одобрението на изменението на ПУП. Във връзка с тези теоретични постановки е приел, че в случая искането по чл. 135 ал. 1 ЗУТ е подадено от лица по чл. 131 ЗУТ, а именно собствениците на УПИ ХIII – 491, гр. Костенец, като подаденото искане за разрешение за изработване на изменение на ПУП съответства на изискванията за устройство на територията, тъй като е представено такова положително становище от Главния архитект на О. К. Посочил е и че е представено съгласие на министъра на здравеопазването, което също е необходимо, тъй като имота УПИ V, от който към УПИ XIII е разрешено да се придадат 65 кв. м. е отреден за болница, т. е. приел е, че е спазена и тази процедура и поради това е достигнал до извод наличието на предпоставките по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. По тези съображения е приел заповедта за материално законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея.

Решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Правилен е извода на съда, че в конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, нито за одобряване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 135 ал. 1 от ЗУТ „Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината“, а съгласно ал. 2 на разпоредбата „Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му“. Както правилно е приел АССО, това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП, като дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай правилно съдът е приел, че е направено искане по чл. 135 ал. 1 от легитимирани за това лица от кръга на посочените в чл. 131 ЗУТ, с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, както и че е спазена процедурата за даване на съгласие от министъра на здравеопазването, доколкото разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП касае имот, който е отреден за болница.

Правилно съдът е посочил, че в случаите по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Именно обаче наличието на тези предпоставки за издаване на положителен акт, АССО при постановяване на съдебното решение не е проверил. Съдът се е позовал само на представеното становище от главния архитект на община Костенец, но то е част от процедурата и производството по издаване на заповедта на чл. 135 ал. 3 ЗУТ, поради и което може да се приеме именно за изпълнение на административно производствените правила, но не и за установяване относно съответствие на предложението с нормите по устройство на територията. В тази връзка при постановяване на оспореното решение съдът не е установил единствените релевантни за спора обстоятелства, а именно дали разрешението изработване на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ, така както е разрешено с диспозитива на оспорената заповед, е съответно на нормите по устройство на територията, както и на предвижданията на ОУП за населеното място, ако такъв е наличен, като по отношение на тази последва част пък въобще не са правени установявания. Поради това относно извода на съда за съответствие на разрешеното процедиране на изменение на ПУП със закона е необоснован.

По изложените съображения оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно не са установени релевантните за спора факти и обстоятелства, както и не са събрани доказателства в тази насока. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО, тъй като следва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. При новото разглеждане съдът следва да установи на първо място допустимостта на жалбата, по която е образувано производството, като установи дали по отношение на жалбоподателката Л. С. са налице предпоставките по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ за квалифицирането й като заинтересовано лице съобразно диспозитива на оспорената заповед и обхвата на разрешеното с нея изработване на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ, включително с използване на специални знания. При новото разглеждане съдът, при установена допустимост на оспорването, следва да събере доказателства и относно релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно да установил дали разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ в разрешения обхват по диспозитива на заповедта, съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на гр. Костенец, ако има такъв, включително с използването на специални знания.

Настоящият състав намира освен това, че неправилно са конституирани по делото страни, тъй като при оспорване на заповед за допускане/разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП – ИПРЗ страни в производството са лицата, чиито имоти биха били засегнати от допускане на изработването на изменение на ПУП, а в конкретния случай видно от доказателствата по делото е поискано допускане на изменение на ПУП само в частта на имоти УПИ V – за болница, в частта на включения в него ПИ № 6573, който е общинска собственост, кв. 109, т. е. имотът е на община Костенец и УПИ XIII – 491, кв. 108, собственост на К. Б. и съпругата му Д. Б..

Конституираните като заинтересовани страни в първоинстанционното производство и ответници в настоящото такова физически лица Х. П., В. Д., Р. С., А. И., Ц. Г., И. М., А. Ш., Б. Ш., М. З., А. Т., редовно призована, С. К., Ц. М., Е. М., И. С., В. Н., Г. И., И. С., К. М., М. С., Л. Б., В. Б., Л. К.,В. К., Т. К., Я. П., Й. С., В. С., М. С., Д. М., С. А., А. С., И. С., Т. П., В. П., Г. П., В. Б., Д. Б. и М. Б., като наследници на починалия И. Б., както и Министърът на здравеопазването, който е дал становище по чл. 134 ал. 9 ЗУТ за разрешеното изменение не се твърди и не са представени доказателства да имат право на собственост или ограничени вещни права в имот № 6573, УПИ V – за болница или УПИ XIII – 491, гр. Костенец. За същите се твърди, че имат права на собственост върху имоти, които са съседни на имотите, предмет на заповедта, който обаче не са предмет на искането за допускане на изменение на ПУП – ИПРЗ. Поради и това тези страни са били неправилно конституирани като заинтересовани лица по делото. По отношение на тях оспореното решение на АССО следва да се обезсили и по отношение на тях производството по делото следва да се прекрати.

Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 380 от 08.04.2022г., постановено по адм. дело № 844/2021г. на Административен съд София – област.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – област.

ОБЕЗСИЛВА решение № 380 от 08.04.2022г., постановено по адм. дело № 844/2021г. на Административен съд София – област по отношение на Х. П., В. Д., Р. С., А. И., Ц. Г., И. М., А. Ш., Б. Ш., М. З., А. Т., редовно призована, С. К., Ц. М., Е. М., И. С., В. Н., Г. И., И. С., К. М., М. С., Л. Б., В. Б., Л. К.,В. К., Т. К., Я. П., Й. С., В. С., М. С., Д. М., С. А., А. С., И. С., Т. П., В. П., Г. П., В. Б., Д. Б. и М. Б., като наследници на починалия И. Б., както и Министърът на здравеопазването и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на тези лица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ