Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 7488 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д., в качеството му на директор на Басейнова дирекция Дунавски район гр. Плевен, чрез процесуален пълномощник Т. Г., срещу Решение № 3683 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3348/2022 г. от Административен съд София-град.
В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество.
Ответната страна Х. К. ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалните си пълномощници адв. И. Ц. и адв. П., в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и претендира присъждане на понесените разноски в настоящата инстанция.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура в о. с.з. излага становище за неоснователност на касационната жалба, което допълва с представените по делото писмени бележки.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение № РР-01-50 от 17.02.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР), с което на осн. чл. 52, ал. 1, т. 4, 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за водите (ЗВ) във вр. чл. 43., т. 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води (НППВ) е отказал да уважи заявление вх. № РР-01-50 от 01.07.2021 г. и да продължи срока на действие на Разрешително № 11140110 от 21.03.2011 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Ботуня, с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ Ботуня, с титуляр на разрешителното Х. К. ЕООД.
С обжалваното решение съдът е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението с вх. № РР-01-50 от 01.07.2021 г. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Осъдил е ответника да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 4 550 лева.
За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че оспорващият е титуляр на Разрешително № 11140110 от 21.03.2011 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Ботуня, с цел производство на електроенергия, посредством ВЕЦ Ботуня с краен срок на действие 07.07.2021 г. На 01.07.2021 г. търговското дружество е подало заявление с рег. № РР-01-50 от с. дата, с което е поискало да бъде продължен срока на действие на издаденото разрешително. В тази връзка административният орган е указал на заявителя да представи документ, удостоверяващ учредено право на строеж в принадлежащите земи на реката, като се е позовал на изискване по чл. 43, т. 9 НППВ (Приета с ПМС №100/23.03.2021 г., обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г., изм., бр. 36 от 13.05.2022 г.). До издаването на оспорения административен акт такъв документ не е бил представен, въпреки че заявителят е бил надлежно уведомен още на 19.08.2021 г. с писмо № РР-01-50-(2).
Установено е още, че в процедурата по проверка на редовността на искането издателят е констатирал наличие на влязло в сила по отношение на търговското дружество наказателно постановление (НП) за нарушение по ЗВ. Т. е издадено и след постановяване на отказа, но съдът не го е кредитирал, като неотносимо към предмета на спора.
За безспорен е приет факта, че Наредбата за ползването на повърхностните води, е оспорена в цялост пред ВАС и по делото не е постановен окончателен съдебен акт. (АД № 7224/2022 г. по описа на ВАС, Седмо отделение и АД № 7238/2022 г. по описа на Петчленен състав на ВАС, наср. за 16.03.2023 г. бел. на докладчика).
От мотивите на оспорвания акт АССГ е извел две основания за отказа на административния орган: 1. Нарушение на задължението на правоимащия да изпълнява условията на разрешителното (чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ), и по-точно условието да осигурява целогодишно подаването на минимално водно количество от 150 л/сек след водохващането на р. Ботуня, необходимо за нормалното функциониране на екосистемата и руслото на реката и 2. липса (не е представен) на документ за учредено право на строеж в принадлежащите земи на реката, изискуем по силата на чл. 43, т. 9 НППВ.
Съдът е приел за недоказано наличието на първото от посочените основания съдът неизпълнение на условията на разрешителното, като се е мотивирал с обстоятелството, че Констативния протокол № 3-НН-32 от 27.04.2018 г., послужил за издаването на влязлото в сила НП № 990 от 11.07.2018 г. е негодно доказателствено средство, тъй като е съставен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Второто от посочените основание съдът е приел за немотивирано от една страна. От друга е приел, че текстът на чл. 43, т. 9 НППВ противоречи на текст от нормативен акт от по-висока степен - чл. 78 и чл. 78а ЗВ, поради което органът е следвало да се съобрази със ЗНА и да приложи нормативния акт от по-висока степен ЗВ, в който такова основание за отказ не е посочено. Отделно от това съдът е посочил, че в разрешението за ползване № СТ-12-258 от 10.06.2005 г. на строежа Малка водноелектрическа централа Ботуня, издадено от ДНСК, като основание за издаването му са посочени две разрешения за строеж № 29 от 08.09.2003 и 13 от 08.10.2004 г. на зам. министъра на МРРБ, които не са били взети предвид. И на последно място е посочил, че НППВ в цялост е оспорена пред съда и по оспорването няма влязло в сила решение.
Въз основа на това е направил извод за незаконосъобразност на оспорвания акт и го е отменил.
Решението е валидно, допустимо и частично правилно.
Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК).
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В разпореждането си 19.04.2022 г. съдът е дал ясни указания на страните във връзка с доказателствената тежест, като на ответника е посочил, че носи следва да установи фактическите основания, посочени в обжалвани административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (спазването на материалния и процесуалния закон).
Правото на участие на касатора в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин. Няма данни обаче той да е представил отговор на подадената жалба, да е взел участие в проведеното съдебно производство, да е представил доказателства, съобразно указанията на съда и да е изразил становището си по съществото на правния спор.
В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото.
Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава оспорването въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт.
В Закона за водите законодателят е въвел нарочна процедура за продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително за водовземане от повърхностен воден басейн със съответния фактически състав. Обосновано съдът от първата инстанция е приел, че е налице нарушение на материалния закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на процесния административен акт.
Съгласно чл. 186 ЗВ контролът върху опазването на водните обекти, съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1 ЗВ по отношение на спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията за осъществяване на водовземане или ползване на воден обект, като в процесния случай този орган е директорът на БДДР или оправомощено от него лице. Правилно е констатираното от съда, че констативните протоколи, послужили на административния орган за констатацията му, че условията на разрешителното не са били спазени, не са съставени от органа по чл. 52, ал. 1 и към преписката не са представени доказателства съставителят им да е бил надлежно оправомощенда съставя констативни протоколи за установяване административни нарушения по ЗВ. Заповед № 96 от 09.08.2021 г., издадена от директора на БДДР, съгласно която главният експерт от дирекция Контрол Н. Н. (съставител на КП) е оправомощен да съставя (т) констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения по Закона за водите не е отразена в КП № 3-НН-32 от 27.04.2018 г., нито в този под № 3-НН-19 от 14.02.2022 г., обосноваващи нарушенията по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ. Отделно от това на протоколите не е поставен печат на БДДР, за да се приеме, че са официален документ, удостоверяващ определени фактически обстоятелства, въз основа на които административният орган е изградил правните си изводи. Върху ответната страна лежи доказателствената тежст да установи, че констативните протоколи са официални документи, съставени от надлежно оправомощено лице, а органът не се е справил с доказателствената тежест. Обстоятелството, че пред настоящата инстанция е представено копие от посочената заповед не санира процесуалното нарушение. Затова правилно съдът е изключил тези протоколи от доказателствата по делото и е приел, че нарушението не е установено с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.
След като Решение № РР-01-50 от 17.02.2022 г. е основано на установявания, извършени от неоторизирано лице и при съществено нарушение на административно производствените правила, то същото е незаконосъобразно и само на това основание подлежи на отмяна, т. к. нарушение на условията на разрешителното по смисъла, вложен от законодателя, и тълкуването от практиката на ВАС не е доказано.
Обосновано също така съдът е приел, че второто от посочените в акта основания за оспорвания отказ непредставянето на документ за учредено право на строеж в принадлежащите земи на реката (чл. 43, т. 9 НППВ) не е мотивирано и е в противоречие с изискванията чл. 78 и чл. 78а ЗВ. Контрол за законосъобразност може да бъде проведен, когато са изложени мотиви от една страна. От друга нормата на чл. 43, т. 9 явно противоречи на нормативен акт от по-висока степен, като въвежда изискване, каквото в чл. 78 и чл. 78а ЗВ не визират, поради което и в съответствие с чл. 15. ал. 3 ЗНА, тя не следва да се прилага.
Предвид изложеното изводът на решаващия съд, че оспорването е основателно е обоснован и законосъобразен.
Решението е обжалвано и в частта за разноските, като касаторът твърди незаконосъобразност предвид факта, че делото е приключило в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа и правна сложност и своевременно е направено възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Възражението е основателно.
Към жалбата на търговското дружество е приложен платежен документ (л.3), от съдържанието на който е видно, че страната е заплатила изискуемата се за завеждане на делото държавна такса в размер на 50 лева.
Към нея е представено пълномощно, съгласно което пълномощния за процесуално представителство пред първата инстанция е предоставено на АД Георгиев, Тодоров и Ко, представлявано от управляващия съдружник И. Т., което дружество, от своя страна, е преупълномощило адв. М. Д. и адв. Т. Д. да изготвят и подадат жалба от името на Х. К. ЕООД до компетентния административен съд срещу Решение № РР-01-50 от 17.02.2022 г. на директора на БДДР. Жалбата е подписана от преупълномощените адвокати Дерелиева и Драшков и същите са представили по делото писмени бележки. В откритото съдебно заседание, проведено на 17.05.2022 г. като процесуален представител на търговското дружество се е явил адв. Д., който е представил писмени доказателства във връзка с искането си за присъждане на понесените по делото разноски.
Съгласно текста на приложената на л.124 фактура № 4091 от 30.03.2022 г. Х. К. ЕООД е изплатило на АД Георгиев, Тодоров и Ко сумата от 6 000 лв. (с ДДС), представляващо възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски и юридически услуги от 22.03.2022 г. Такъв договор не е представен по делото.
Налице е и банково извлечение, съгласно което АД Георгиев, Тодоров и Ко е получило сумата по фактура № 4091 от 30.03.2022 г.
Въз основа на посочените писмени доказателства съдът е приел, че следва да съобрази възражението за прекомерност на платено възнаграждение за адвокатска защита. В тази част, дължимите разноски по договор за правна защита и съдействие се редуцират до 4 500 лева, като е присъдил и заплатената държавна такса от 50 лв.
При отсъствието на мотиви настоящата инстанция не може да прецени съображенията на решаващия съд досежно конкретната присъдена сума, представляваща разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Неправилно обаче такава сума е присъдена в полза на жалбоподателя по следните съображения:
Разноски по делото са направените от страните разходи по воденето му, които са държавни такси, разходи за производството и разходи за правна защита, които включват възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само действително заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г. от ОСГТК на ВКС, ясно е посочено, че: Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Към договора за правна помощ и банковите документи, доказващи плащането, следва да бъде приложени и списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им, най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Този списък трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.
В случая в платежния документ фактура № 4091 от 30.03.2022 г. е цитиран договор за предоставяне на консултантски услуги от 22.03.2022 г., но такъв по делото не е представен. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява както че разноските са заплатени, така и че само са договорени мотивите към т. 1 от ТР № 13/2013 г. ОСГТК на ВКС. Така или иначе само договорените и заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В случая не се установяват договорни правоотношения между жалбоподателя и АД Георгиев, Тодоров и Ко, нито такива с адвокатите Дерелиева и Драшков, съответно заплащане на възнаграждение в тяхна полза за осъществената процесуална защита, което води до неоснователност на направеното искане за присъждане на разноски.
Като е присъдил разноски в размер на 4 500 лв. съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.
Аналогична е ситуацията и в настоящата инстанция, където за процесуално представителство и защита Адвокатското дружество е преупълномощило адвокатите Павлова и Церовски, поради което претенцията за заплащане на разноски по делото се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения обжалваното решение ще следва да се отмени в частта за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Претенцията на Х. К. ЕООД за присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователна, следва да се отхвърли.
В останалата част обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 3683 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3348/2022 г. от Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която Басейнова дирекция Дунавски район е осъдена да заплати на Х. К. ЕООД, [ЕИК] за сумата над 50 (петдесет) лева до присъдените 4 550 (четири хиляди петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3683 от 02.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3348/2022 г. от Административен съд София-град в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Х. К. ЕООД, [ЕИК] за присъждане на разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА
секретар:
Членове:
/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА