Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 7496 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Т. М., подадена чрез пълномощник – адвокат А. Т., против Решение № 863/28.06.2022 г., постановено по административно дело № 2875/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № З033/08.10.2021 г. на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б. разпореждаща премахване на незаконен строеж, представляващ второстепенна постройка на допълващо застрояване – лятна кухня, находящ се в УПИ ХII-539, кв. 61 по плана на [жк], гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.820.842 по КК на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, [жк], [улица].

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това.

Ответната страна - Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б. редовно призован, не се явява и не взема становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу Заповед № З033/08.10.2021 г. на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на О. Б. с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, тъй като е изграден без строителни книжа.

За да отхвърли подадената жалба, решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, не са допуснати нарушения в административното производство, спазен е материалния закон. Установено е, че изградената постройка представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ от шеста категория, за който липсват строителни книжа. Така постановеното решение е правилно.

Съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на спора. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Крайният извод за законосъобразност на заповедта е подробно мотивиран.

Настоящата инстанция споделя заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В aдминистративното производство е съставен констативен акт № И-1/26.01.2021 г., в който е описан подробно изграденият строеж, с окомерна скица с посочени размери и местоположение на строежа и приложен снимков материал.

Съдът правилно е приложил материалния закон. Констатираният от служителите на администрацията незаконен строеж представлява „Второстепенна постройка на допълващото застрояване - лятна кухня“ с размери 5,70/7,20 м. и височина приблизително 2,50 м., изпълнен от дървена конструкция. Установено е, че са премахнати тухлите от подпрозоречните зидове на южната и западната фасада. Премахнати са и стъклата на прозорците. Запазена е дървената конструкция – колони и греди, към които е захваната външната изолация и дървената дограма. Запазени са плътните зидове на северната и източна фасада, които са изпълнени по част от границата с УПИ ХІ-535, кв. 61, [жк], гр. Бургас и по част от границата с УПИ ХІІ-540, кв. 61, [жк], гр. Бургас. След частично изпълненото премахване към момента на проверката е установено, че строежът представлява навес с четирискатен покрив от дървена конструкция, покрит с хидроизолиращ материал, който от север и изток е затворен с плътни стени тухлена зидария, с облицовка от камъни от вътрешната страна. От юг и запад фасадите представляват дървена конструкция – колони и греди, към които е захваната външна изолация и дървена дограма без стъкла. На отворите е поставен найлон. Изпълнено е отводняване на покрива с улуци и водосточни тръби. Постройката е захранена с ел. енергия и вода и се ползва за лятна кухня.

Съгласно изложените параметри, констатираната постройка законосъобразно е определена като строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото липсва, поради което строежът се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Противно на възраженията на оспорващия, извършеното не притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди както от конструкцията му, така и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, търговски и други обслужващи дейности. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали, начина на неговото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Според нормата на 5, т. 80 ДР ЗУТ двете основни характеристики на преместваемите обекти са възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и монтажа, респ. демонтажа да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. От съвкупния анализ на доказателствата по делото е невъзможно нареденият за премахване строеж да бъде квалифициран като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, както по конструкция, така и по предназначение.

Правилно съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на 16 ПР ЗУТ и 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. От страна на оспорващия не са ангажира доказателства за установяване на конкретния период, през който е реализиран строежа, както и на останалите предпоставки, които са подлежали на доказване, за да бъде установена търпимостта. Въпреки указанията и предоставената от съда възможност за това - допуснат е разпит на свидетели при режим на довеждане от жалбоподателя, както и съдебно-техническа експертиза, но от негова страна в две поредни съдебни заседания не са предприети действия за да се съберат тези доказателства.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 863/28.06.2022 г., постановено по административно дело № 2875/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ