Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 7499 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И. против решение № 569 от 05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2560/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против отказ № 24-22328/12.08.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пловдив да измени КККР на гр. Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира направените разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Пловдив не изразява становища по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Изводът на решаващия съд за съответствие на административния акт с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на обжалвания съдебен акт.

За да отхвърли жалбата на И. И. против отказ № 24-22328/12.08.2021 г. на началника на СГКК-Пловдив да одобри заявеното от жалбоподателя Иванов изменение на КККР на гр. Пловдив, изразяващо в заличаване на ПИ с идентификатор 56784.520.1736 по КККР на гр. Пловдив, с площ от 126 кв. с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на В. Г. и на ПИ с идентификатор 56784.520.1453 по КККР на гр. Пловдив с площ от 543 кв. м., с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на община Пловдив и нанасянето на нови обекти с проектни идентификатори, както следва: ПИ с идентификатор 56784.520.1804 с площ от 1 кв. м. за второстепенна улица, на който като собствениците в регистъра да бъдат записани заявителя, както и „Зидарит“ ООД и наследници на А. П.; ПИ с идентификатор 56784.520.1803 с площ от 2 кв. м. за второстепенна улица, на който като собственици да бъдат записани заявителя, както и „Зидарит“ ООД и наследници на А. П.; ПИ с идентификатор 56784.520.1805 с площ от 542 кв. м. за второстепенна улица и ПИ с идентификатор 56784.520.1802 с площ от 124 кв. м. за второстепенна улица, на който като собствениците да се запишат С. М. и И. Г., решаващият съд приема, че по отношение на новопректираните имоти е налице спор за собственост, поради което в съответствие с правилото на чл. 54, ал. 2 ЗКИР исканото изменение не може да се допусне.

Този извод е законосъобразен и обоснован от доказателствата. Съображенията на административния съд за отхвърляне на жалбата следа да бъдат допълнени, като се посочи, че в обсъжданата хипотеза не са налице и основания за изменение на КККР по смисъла чл. 51, ал.1 ЗКИР. Според цитирания текст кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или грешки или при явна фактическа грешка. В случая изброените в текста условия не са изпълнени.

Исканото изменение се изразява в заличаване на съществуващи имоти и нанасяне на нови, с нови идентификатори, образувани от разделянето на съществуващите, без да са налице условията, предвидени в закона за това. Липсват всякакви основания за заличаване на съществуващите имоти, съседни на имота, собственост на жалбоподателя, както и за нанасяне на два нови обекта на кадастъра - ПИ с идентификатори съответно 56784.520.1804 и 56784.520.1803, тъй като не са налице основания за разделяне на съществуващите ПИ с 56784.520.1736 и ПИ с идентификатор 56784.520.1453. Описаните в проекта като нови обекти ПИ с идентификатори 56784.520.1804 и 56784.520.1803, с площ съответно от 1.00 кв. м. и от 2.00 кв. м. с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, не представляват самостоятелни обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23, т.1 ЗКИР, нито се отразени в документите за собственост на жалбоподателя, поради което нанасянето им в КККР би било в нарушение на чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 3 и чл. 43, ал.1, т. 5 ЗКИР.

Освен това, в противоречие с твърденията на жалбоподателя, че кадастралната карта не отразява точно границите на собствения му имот пл. № 1604, сега ПИ с идентификатор 56784.520. 1486, съгласно кадастралния план от 1994 г. и документите му за собственост, не се установява несъответствие в границите и площта на неговия имот и на имотите, предмет на исканото изменение, спрямо действителното им състояние и следователно не са налице „непълноти или грешки" в одобрената кадастрална карта по смисъла на 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, които да обосноват нейното изменение. Напротив, събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза, установяват, че имотът на жалбоподателя е заснет и нанесен в съществуващите на място граници, очертания и площ.

Останалите доводи на жалбоподателя не сочат на непълнота и грешка в КККР по отношение на собствения му имот, а са свързани с прилагането на регулационния план, одобрен със заповед № ОА-1022/01.06.1994 г. и № АО-560/11.09.1999 г. Това е индиция за спор за собственост, което, както и административният съд приема, е пречка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за одобряване на исканото изменение.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Обсъдени са всички основания за отмяна на административния акт съгласно чл. 168 АПК, а съдебното решение е със съдържанието, предвидено в чл. 172а, ал. 2 АПК, като съдържа мотиви в подкрепа на направените от съда изводи по съществото на спора.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение на Административен съд – Пловдив е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 569/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2560/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА