Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: В. Н. Н. А. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 7520 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Е. ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], подадена чрез пълномощника адвокат М. Т. срещу решение № 774 от 07.06.2022г. по адм. дело № 212/2022 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанията по т. 2 и т. 3 от протокол № ПР 2112867/28.04.2021 г. на служители на Д. И. по труда Варна, потвърдени с Решение изх. №21045547/ 04.06.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че даденото предписание по т.2 не съответства на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, както и че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По отношение предписанието по т.3 счита, че не е съобразено законодателството на Ф. Р. Г. което следва да се прилага в посочената хипотеза. По подробно поддържаните доводи в жалбата се иска отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски.

О. Д. И. по труда гр.Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд Варна е отменил предписанието по т.1 и е отхвърлил жалбата на Т. П. Е. ЕООД против предписанията по т. 2 и т. 3 от протокол № ПР 2112867/28.04.2021 г. на служители на Д. И. по труда Варна, потвърдени с Решение изх. № 04.06.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Съдът е приел, че предписанието по т.2 е съобразено с разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 във връзка чл. 16, ал. 4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. /. Приел е също, че предписанието по т.3 е съобразено с разпоредбите на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и в случая е приложимо българското законодателство. Изложени са подробни мотиви. Решението е правилно.

Между страните по делото, не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че освен на работниците, които изпраща на работа в чужбина в предприятия ползватели, Т. П. Е. ЕООД е работодател и на лицето И. Г., назначена на длъжност технически секретар, установена да работи в офиса на дружеството в гр. Варна. Видно от приложената по административната преписка заповед от 07.07.2020 г. дружеството-работодател е определило видовете инструктажи, между които и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа, като са посочени и съответните програми за провеждане на всеки от инструктажите. Констатирано е при проверката, че в случая липсва именно програма за провеждане на извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа. Съгласно т. 3, б. г от заповедта от 07.07.2020 г. провеждането на извънреден инструктаж се извършва въз основа на програма, която се определя в зависимост от причината, наложила неговото провеждане. Това е наложило в т. 2 от протокол № ПР 2112867/28.04.2021 г. на работодателя да се предпише да определи писмено програма за провеждане на извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа в зависимост от причината, която е наложила неговото провеждане, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 във връзка чл. 16, ал. 4 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредба № РД-07-2/16.12.2009г./. Посочените подзаконови правни норми регламентират, че работодателят писмено определя програма за провеждане на обучението и/или инструктажа, като конкретно програмата за провеждане на извънреден инструктаж е предвидено да се определя в зависимост от причината, която е наложила неговото провеждане. ПАМ в случая е приложена спрямо дружеството в качеството му на работодател на И. Г.. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни.

Относно задължителното предписание по т. 3 от протокола за извършена проверка направените изводи от първоинстанционният съд също за правилни. С това задължително предписание работодателят Т. П. Е. ЕООД е задължен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната 2021 година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години, съгласно чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Нормата регламентира, че в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Правилно е прието, че разпоредбата има императивен характер, като въвежда и точен краен срок, в който работодателят следва да изпълни това свое задължение, а именно не по-късно от 31 януари на съответната календарна година. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че Т. П. Е. ЕООД е работодател на лицето И. Г., назначена на длъжност технически секретар, установена да работи в офиса на дружеството при посещението на контролните органи, като по отношение на това лице не е изпълнил задължението си по чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Няма данни това лице да е изпращано да работи във Ф. Р. Г. Поради това оплакванията на дружеството за неприложимост на българското законодателство по отношение на правото на платен годишен отпуск на работници, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятия ползватели във Ф. Р. Г. както и цитираната в жалбата практика на Съда на Европейския съюз, са неотносими към разглеждания казус. В случая нарушението на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е констатирано относно служител, който престира работна сила в офиса на дружеството на територията на Р. Б.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

Водим от орното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 774 от 07.06.2022г. по адм. дело № 212/2022 г. на Административен съд Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ