Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 7539 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрисконсулт Василева против Решение №366/21.01.2022 г., постановено по адм. дело №11294/2020 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №2182/01.04.2022г. по същото дело, с което по жалба на „ОМЕГА-ИНТЕРКЛИНЪР“ АД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221018006643-091-001 от 14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена от Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП с Решение № 1085/13.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1170/30.07.2020 г. С решението е осъдена Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на „ОМЕГА-ИНТЕРКЛИНЪР“ АД съдебноделоводни разноски в размер на 10 337 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилността на решението е аргументирана с доводи, че първоинстанционния съд не е основал решението си върху доказателствата по делото и материалния закон. Оспорва се извода на съда, че собствените на ревизираното дружество автомобили са ползвани за дейността му, като се твърди че същите са ползвани за лични нужди на членовете на Съвета на директорите, поради което върху цената на придобиване на активите и направените преки разходи за експлоатация е дължим ДДС. Възразява се срещу приетото от съда за неправилно увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.1 и т.2 ЗКПО с разходи за командировки, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с отписани вземания към „Фриком“ ООД, на основание чл.26, т.1 ЗКПО разходи за лично ползване на МПС и на основание чл.54, ал.1 ЗКПО непризнати данъчни амортизации. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за внесена държавна такса и за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък. С касационната жалба е отправено и искане в случай, че същата се отхвърли, съдът да измени обжалваното решение в частта за разноските, като намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа.

Ответникът - „ОМЕГА-ИНТЕРКЛИНЪР“ АД, чрез адв. П. в представен писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-22221018006643-091-001 от 14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП с Решение № 1085/13.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1170/30.07.2020 г.

От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22221018006643-020- 001/05.11.2018 г., връчена по електронен път на 15.11.2018 г., изменена със Заповеди №Р-22221018006643-020-002/14.02.2019 г. и №Р-22221018006643-020-003/15.03.2019г. Предметът и периодът на ревизията обхващат задължения за дружеството за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периодите от 2012 г. до 2017 г. и за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 01.12.2012 г. до 31.12.2017 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22221018006643-092-001/05.09.2019 г., срещу който в срока и по реда на чл. 117 от ДОПК е подадено възражение вх. № 53-00-2821#1/08.11.2019 г. Същото е разгледано от органите по приходите по същество и е прието за частично основателно в частта на установения данъчен финансов резултат и КД за 2017 г. С РА е извършена корекция в тази част, а в останалата част жалбата е приета за неоснователна.

Ревизията e приключила с издаване на РА №Р-22221018006643-091-001/14.04.2020 г., връчен по електронен път на 22.04.2020 г., който е обжалван по административен ред. С Решение № 1085/13.07.2020 г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ -София, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1170/30.07.2020 г., решаващият орган е изменил РА № Р-22221018006643-091-001 от 14.04.2020 г. в обжалваната част, като установения с РА резултат по ЗКПО за данъчен период 2012 г. данък за внасяне в размер на 74 755, 71 лв. е определен на 70 285, 71 лв. и за 2013 г. данък за внасяне в размер на 68 163, 90 лв. е определен на 62 618, 90 лв., ведно със съответните лихви. РА е потвърден в частта на установените задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. общо в размер на 34 018.82 лева, ведно с лихви в размер на 14 076.23 лева, както и в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 28 921.29 лева за данъчни периоди м. 03, м. 05 и м. 08. 2014 г., м. 11. 2016 г., м. 01, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 10 и м. 11 и 12. 2017 г., ведно с лихви за забава и начислените лихви по ЗДДС в данъчни периоди м. 09 и м. 10. 2014 г., м. 10 и м. 12. 2016 г., м. 08. 2017 г. общо в размер на 14 611.52 лева.

След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК РД е неразделна част от РА и в този смисъл изложените в него мотиви се ползват и като мотиви на РА. Съдът не е установил съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен.

За да уважи жалбата и да отмени РА в частта потвърдена от Директора на ОДОП – София, съдът е обосновал извод, че същият е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона.

По отношение на установените задължения по ЗДДС първоинстанционния съд е приел, че неправилно с РА е извършена корекция на данъчната основа на начисления ДДС за данъчни периоди м. 03 и м. 08. 2014 г., м. 11. 2016 г., м. 01, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 10 и м. 11 и 12. 2017 г., извършена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 27, ал. 1 и ал 2 от ЗДДС във връзка със собствени на дружеството автомобили, по мотиви, че същите са използвани 50% за лични нужди и 50% за нуждите на стопанската дейност на дружеството. Съдът е установил, че процесните автомобилите са заведени в счетоводството на жалбоподателя като ДМА по счетоводна сметка 205 Транспортни средства, както и че дружеството е упражнило правото си на данъчен кредит при покупката на автомобилите и за разходите, свързани с поддръжката и експлоатацията на МПС. Приел е, че процесните МПС са придобити и използвани във връзка с икономическата дейност на жалбоподателя. Съдът е мотивирал изводите си с материалноправните разпоредби на закона, както и с приложима практика на СЕС - Решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. на СЕС, т.53, Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, R., стр. I-2775, точка 20, Решение от 14 юли 2005 г. по дело C. и C.-Tijmens, C-434/03, R., стр. I-7037, точка 23, Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, R., стр. I-2775, точка 20, както, Решение от 14 юли 2005 г. по дело C. и C. -Tijmens, C-434/03, R., стр. I-7037, точка 23, Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, R., стр. I-3795, точка 15.

Съдът е приел, че процесните автомобили за закупени и използвани през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за извършване на независимата икономическа дейност на дружеството, което обстоятелство се подкрепя от представените в хода на ревизията доказателства: Протоколи от заседания на Съвета на директорите, от които е видно, че изрично дружеството е взело решение да закупи автомобилите за служебно ползване, заповеди за командировки и доклади за извършената работа към същите, от които е видно, че през тези периоди са извършени множество служебни пътувания. За съответните периоди са водени пътни книжки на посочените автомобили, като в дружеството е имало и назначени лица на длъжност "шофьор". В заключение според решаващия състав, са представени достатъчно доказателства за използването на автомобилите за целите на икономическата дейност на дружеството и няма основание за непризнаване на ползвания при придобиването на процесните МПС данъчен кредит, на разходите за поддържа и експлоатация на автомобилите, на данъчните амортизации. Въз основа на горните установявания, съдът е приел за неправилно начисляването на ДДС и увеличението на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО - непризнати 50% от намалението на данъчните амортизации, свързани с МПС за лично ползване за 2016 г. и 2017 г.

Решаващия съд е приел, че РА следва да бъде отменен и в частта, с която с разходи за командировъчни на обща стойност 192 502, 27 лв. е увеличен финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и е определен допълнителен корпоративен данък за периодите от 2012 г. до 2017 г. Според съда разходите за командировки в чужбина са свързани с дейността на дружеството и са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗКПО, което се установява от приложените заповеди за командировка на всяко лице с описание на срок, място и начин на пътуване, фактури, бордни карти, разходи и касови ордери за получените суми в брой, които са достатъчни, за да обосноват разходите за командировъчни, изплатени от ревизираното лице. От предмета на командировките съдът е приел, че същите са свързани с икономическата дейност на дружеството, а именно проучване на нови възможности за сметосъбиране и сметоизвозване, за проучване и участие в тръжни процедури и др., което от своя страна е пряко свързано с предмета на дейност на жалбоподателя.

По отношение на извършеното преобразуване на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО съдът е приел, същото за неправилно. Проследил е и е анализирал сключените договори за финансова помощ от 07.10.2007 г. и 11.11.2007 г., договорите за прехвърляне на вземане от 01.12.2009 г. и 01.12.2009 г., разпределителен протокол от 09.12.2009 г., извършените продажби на недвижими имоти и счетоводните записвания и позовавайки се на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е приел, че в случая сумата в размер на 93 379, 43 лева представлява финансова загуба за ревизираното лице, получена от разлика между договорените стойности в разделителния протокол от 09.12.2009 г. и реално получените суми от продажбата на тези имоти. Вземането в размер на 138 408, 08 лева, решаващия съд е приел за правилно отписано на основание настъпили законови предпоставки поради изтекъл давностен срок. В заключение и позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за неправилен извода на органите по приходите, че не са налице обстоятелствата на чл. 37 от ДОПК, а случая следва да се приеме, че е налице изтекъл 5 - годишен давностен срок на задължението - от датата на Разпределителния протокол - 09.12.2009 г. до 09.12.2014 г. и незаконосъобразно се явява извършеното увеличение от страна на органите по приходите на финансовия резултат на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата на отписаните вземания в размер на 93 379 лв. и съответно на 138 308, 08 лв. през 2012г. и 2014 г.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ревизираното лице е следвало да начисли данък по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС при придобиване на процесните МПС. Видно е от доказателствата по делото същите са придобити за целите на независимата икономическата дейност на дружеството, а не за лични нужди и са заведени като ДМА в счетоводството на търговеца. Според представените решения на Съвета на директорите на дружеството, автомобилите са закупени за служебно ползване за нуждите на дружеството. След закупуването им са издадени заповеди, с които е наредено служебните автомобили да се ползват само за обслужване дейността на дружеството. Налице са пътни книжки за всеки един от автомобилите, както и заповеди за командировки, установяващи извършени служебни пътувания. В касационната жалба се твърди, че освен цитираните решения и заповеди, в хода на ревизията били представени „други заповеди“ от 2016г., съгласно които автомобилите ще се стопанисват и управляват за лични и служебни цели от посочените в същите лица. Твърди се, че са налице и решения на Съвета на директорите на АД за непризнаване правото на данъчен кредит за покупки на гориво и резервни части в размер на 50%. Подобни заповеди и решения на Съвета на директорите, издадени в ревизирания период не са представени по делото, нито като част от преписката по издаване на ревизионния акт, нито в хода на обжалването му. Представено е единствено Решение на СД от 01.02.2019г., според което дружеството ще начислява 50% „разходи за лично ползване“ при използване на автомобилите, които се ползват, както за лични, така и за служебни цели. Цитираното решение, обаче, е извън ревизирания период, поради което е неотносимо към спора и правилно не е обсъдено от административния съд.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел за необоснован извода на приходните органи, че притежаваните от ревизираното дружество превозни средства - предмет на ревизионния акт са ползвани за лични нужди, което на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС представлява възмездни доставки на услуги и на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС. В тази връзка и по горните съображения, правилно съдът е отрекъл изводите на органите по приходите, свързани с начисляване на ДДС за покупката на автомобилите и за покупките на стоки и услуги, свързани с експлоатацията им, както и за непризнаване на данъчните амортизации за тези активи и увеличение на счетоводния финансов резултат. Въпросът дали данъчно задълженото лице е извършило възмездни доставки на услуги при условията на чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС е фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Касае се за начисляване на ДДС, поради което доказателствената тежест за установяване предоставянето на услуги, представляващи възмездни доставки е на органите по приходите. В тежест на приходната администрация е било да докаже, че автомобилите са използвани за лични цели, но това в случая не е направено.

По отношение на втория спорен въпрос – дали отчетените разходи за командировки в чужбина са свързани с дейността на дружеството и са документално обосновани, правилно съдът е приел, че представените заповеди за командировка на всяко лице с описание на срок, място и начин на пътуване, фактури, бордни карти, разходи и касови ордери за получените суми в брой, водят до извод за документална обоснованост на разходите, с оглед на което и неправилно на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат с посочените суми по години. В тази връзка следва да се отрече подхода на ревизиращите органи за непризнаване на всички отчетени разходи за командировки без анализ на представените от страна на ревизираното лице многобройни доказателства. Твърдението, че документите не са окомплектовани и от тях не може да се установи кои разходи са осчетоводени законосъобразно (както е посочено в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - София), не е основание да се приеме, че разходите са необосновани.

Правилни са и изводите на административния съд за незаконосъобразно извършено увеличение от страна на органите по приходите на финансовия резултат на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата на отписаните вземания в размер на 93 379 лв. и съответно на 138 308, 08 лв. през 2012 и 2014 г. Неправилно органите по приходите са приели тези разходи за отчетени в нарушение на счетоводното законодателство и незаконосъобразно същите не се признати за данъчни цели. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и правилно е достигнал до извод за реализирана от дружеството финансова загуба, а не за безвъзмездно предоставени финансови средства на длъжника. Правилно съдът е приел и, че са налице предпоставките за отписване на вземането по давност. По този въпрос съдът е проследил извършените от страна на ревизираното лице действия, включително счетоводни записвания и позовавайки се на приетата по делото експертиза и направил изводи, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Противно на изложеното в касационната жалба, правилно съдът е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като макар и да е заявено оспорване на експертизата от страна на ответника, същия не е ангажирал доказателства за оборване на констатациите й.

С оглед изложеното и останалите подробни мотиви в първоинстанционното решение, касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като правилно съгласно чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 800 лева, съгласно представен списък на разноските.

На последно място настоящият състав намира, че изложените в касационната жалба доводи относно неправилността на присъдените в полза на приходната администрация разноски, по своята същност представлява искане за изменение на решението на Административен съд – София-град в частта му за разноските. По аргумент от чл. 248 ГПК вр. с 2 ДР ДОПК родово компетентен да се произнесе по това искане е съдът, който е постановил решението, чието изменение се иска – Административен съд – София-град. Поради това и на основание чл. 135, ал. 2 АПК релевираното искане следва да му се изпрати по компетентност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №366/21.01.2022 г., постановено по адм. дело №11294/2020 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 2182/01.04.2022г. по същото дело, с което по жалба на „ОМЕГА-ИНТЕРКЛИНЪР“ АД е отменен Ревизионен акт № Р-22221018006643-091-001 от 14.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта потвърдена от Директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП с Решение № 1085/13.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 1170/30.07.2020 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ОМЕГА-ИНТЕРКЛИНЪР“ АД, [ЕИК] разноски за касационната инстанция в размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева.

ИЗПРАЩА на Административен съд – София-град по компетентност съдържащото се в касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София искане за изменение на Решение №366/21.01.2022 г., постановено по адм. дело №11294/2020 г. по описа на Административен съд София-град в частта му за присъдените в полза „ОМЕГА-ИНТЕРКЛИНЪР“ АД разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА