5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50836
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1450 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 159/22.11.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 190/2021 г. на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е потвърдено решение № 237/21.05.2021 г. по гр. д. № 1563/2020 г. на Районен съд – Разград и прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Г. Р. Г. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 234в НК, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда по внохд № 132/2020 г. на Окръжен съд – Разград, както и сумата 3 100 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатени в производствата адвокатски възнаграждения), ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 05.08.2020 г. до окончателното им заплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване...