Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 7607 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Бургас на А. М. срещу решение № 102 от 21.07.2022 г., постановено по адм. дело № 294/2021 г. по описа на Административен съд Търговище в частта му, с която е осъден да връчи на И. Т. акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внасяне, да определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на автомобил марка Tesla, модел ХР90, с идентификационен номер [номер] след плащане на сумите, произтичащи от разпоредбите на устойствения правилник на агенция Митници в приложимата редакция: чл. 35, т. 1 и т. 4 и чл. 101, 102 и 108 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в оспорената част.

Ответникът И. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Спасов в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Търговище се е развило по предявените от И. Т. иск против А. М. по реда на чл. 203 АПК, за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 152,52 лв., претърпени от невъзможността да ползва моторно превозно средство (МПС) за периода 07.08.2021 г. до 07.10.2021 г. в резултат на бездействие на административния орган и жалба против директора на Териториална дирекция Бургас на А. М. по реда на чл. 256 АПК, с която се иска административният орган да бъде осъден да издаде и връчи акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внасяне, да се определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на автомобила след плащане на сумите.

С обжалваното решение административният съд е уважил иска против Териториална дирекция Бургас на А. М. като е осъдил административния орган да връчи на И. Т. акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внасяне, да определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на автомобил марка Tesla, модел ХР90, с идентификационен номер [номер] след плащане на сумите, произтичащи от разпоредбите на устойствения правилник на агенция Митници в приложимата редакция: чл. 35, т. 1 и т. 4 и чл. 101, 102 и 108 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, а искът против А. М. за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 152,52 лв. е отхвърлил като неоснователен.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 256, ал. 1, а именно бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което оспорващия трябва да получи търсената защита от съда. По отношение на втория иск приел, че не са доказани претърпени имуществени вреди в размер на 152,52 лв., тъй като от представените доказателства не се изяснява, защо тази сума се приема и защо се търси.

Решението е обжалвано в частта относно уваженият иск по чл. 256 АПК, като в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението в обжалваната част за недопустимо.

Разпоредбата на чл. 256 АПК дава средство за правна защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от фактически бездействия, които административният орган или длъжностно лице е длъжен да извърши по силата на закона.

За да е допустимо искането по чл. 256 от АПК, необходимо е твърдяното фактическо бездействие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита. А за да е основателно, искането следва да има за предмет бездействие, което следва да бъде извършено по силата на закона.

Предмет на защитата по чл. 256 АПК безспорно е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Защитата по този ред е допустим способ за защита единствено в случаите, когато бездействието на съответния административен орган се изразява в неизвършването на фактически действия, чието изпълнение се следва пряко и непосредствено от нормативен акт. В случая са неприложими правилата на производствата по раздел II от гл. 15 от АПК защита срещу неоснователни бездействия, тъй като в първата хипотезата на чл. 256 АПК предмет на защита са фактически действия на административен орган, пряко произтичащи от нормативен акт, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закона. За да е налице неоснователно бездействие, следва вида и характера на претендираните дължими, но неизпълнени административни действия, като релевантни за приложимостта на търсената по този ред защита, да са конкретни фактически действия, каквито издаването на административен акт не са.

Видно от разпоредбите на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза митническите органи се произнасят с решение по заявление на лице, свързано с прилагането на митническото законодателство, което представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване.

При така посоченото, решението е недопустимо, поради липсата на предмет на оспорване, съответстващ на изискванията на чл. 256 АПК. Решенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 по своята природа са правни актове изрични властнически волеизявления, дължими от съответния орган и издадени в изпълнение на закона. Именно като такива правни административни актове, неиздаването им, респ. неизпълнението от страна на органа на задължението му да приложи закона като се произнесе чрез изрично волеизявление, не може да се разглежда като неизвършване на фактическо действие.

По горните съображения, решението в обжалваната му част като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 102 от 21.07.2022 г., постановено по адм. дело № 294/2021 г. по описа на Административен съд Търговище в обжалваната част, с която е осъден директора на Териториална дирекция Бургас на А. М. да връчи на И. Т. акт за определяне на дължимите митнически и всички други публични задължения за внасяне, да определи срок за плащане на определените суми и срок за освобождаване на автомобил марка Tesla, модел ХР90, с идентификационен номер [номер] след плащане на сумите, както и в частта, с която е осъдена ТД Бургас на А. М. да заплати на И. Т. сума в размер на десет лева, представляващи направени по делото разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА