Р Е Ш Е Н И Е

№ 50132София, 11.1.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4198 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. срещу решение № 17 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 309/2020 г. на Разградския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 03.08.2020 г. по гр. д. № 779/2014 г. на Разградския районен съд, в частта, с която Д. К. Д. е осъден да заплати на М. Б. Б. на основание чл.346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС сума до размер на 45 314 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатите до делба имоти.

Жалбоподателят счита, че предявената срещу него претенция по чл.31, ал.2 ЗС е процесуално недопустима, тъй като липсва писмено поискване за заплащане на обезщетение; не е ясно за всеки един от самостоятелните обекти какво обезщетение се претендира; ресторантът може да бъде ползван само за търговска дейност от търговец, затова не може да се предявява иск за лишаване от ползването му срещу физическо лице, което не е страна по това правоотношение. Страна е съответният търговец, в случая ЕТ „К. Д. – И. Д.“, но срещу едноличния търговец иск не бил предявяван. По същество този иск бил неоснователен. Съдът не обсъдил всички доказателства и обстоятелства, които имат значение за претенцията по чл.31, ал.2 ЗС. Не бил съобразен отговорът на исковата молба, в който жалбоподателят изрично е заявил, че е осигурил достъп на ищцата и я кани да ползва...