О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50585

гр. София, 11.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2500 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „София фреш“ ООД, [населено място] срещу решение № 353 от 11. 06. 2021 г. по в. т. д. № 319/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1070 от 23. 07. 2020 г. по т. д. № 2151/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, 7 състав, с което по искове на Обаид М. Х. Бинхареб Ал-А. срещу касатора, на основание чл. 74 ТЗ, са отменени решенията, приети от общото събрание на дружеството, проведено на 07. 10. 2019 г.: по т.1/ за изслушване и приемане без възражения и забележки на представения от управителя на дружеството доклад относно финансовото му състояние, касаещо погасяване на задълженията с настъпил падеж и необходимостта от осигуряване на финансови средства за осъществяване на строително-инвестиционния процес относно проект „Общежитие с гаражи“ в УПИ IV-2078, кв.49, м. „Студентски град“, СО, на който дружеството е притежател на правото на строеж за изграждане на същия проект, ведно с подробни данни за достигнатия етап на строителство на сградата, задълженията на дружеството, предстоящи плащания, необходимите средства за осигуряване на непрекъсваемост на строителния процес и други; по т.2.1/ за приемане на решение за заплащане от съдружниците на допълнителни парични вноски в размер на 417 911, 79 лева, за срок до 30. 06. 2020 г., срещу задължение за дружеството да ги върне, ведно с лихва в размер на 5% за срока до падежа, спазван с предстоящ падеж; по т.2.2/ за решение останалите необходими средства за въвеждане на сградата в експлоатация в размер на 3 211 106, 15 лева да се набавят чрез продажба на отделни обекти в сградата; по т.3/ за възлагане на управителя на дружеството на извършването на необходимите правни и фактически действия за погасяване на текущите и изискуемите задължения с внесените допълнителни парични вноски и упълномощаването му да продава лично или чрез упълномощен от него представител отделни обекти от гореописаната сграда, в степен на завършеност „груб строеж“.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като ищецът няма правен интерес от търсената с исковете защита. Оспорва извода на въззивния съд за взети на заседанието на 7. 10. 2019 г. решения на общото събрание на дружеството, доколкото липсвал кворум с оглед подписването на протокола за събранието само от единия съдружник и отказа на Б. С. – пълномощник на ищеца да го представлява с твърдения за оттегляне на пълномощното му. Твърди, че са спазени изискванията на чл. 139 ТЗ предвид валидността на пълномощното на Султан към момента на връчването на същия на поканата за общото събрание на 7. 10. 2019 г. с адресат ищеца. Сочи, че поради неподписването на протокола за процесното общо събрание от Султан същият не е годен да породи правни последици, както и че в търговския регистър няма вписвания или подадени заявления за вписване на промени, основани на решенията на това общо събрание. Изразява становище, че тъй като се касае до невзети, но подлежащи на вписване в търговския регистър, решения на органа на дружеството, същите са нищожни, поради което липсва предмет на предявените искове и същите са недопустими.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, след възпроизвеждане на доводите от касационната жалба, касаторът поставя въпроса „Допустим и основатeлен ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на дружеството, при липса на взети валидни решения, както и при липса на подаване на заявление за тяхното вписване в търговския регистър?“ Касаторът твърди, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона.

Ответникът по касационната жалба не е депозирал отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на проведеното на 7. 10. 2019 г. общо събрание на съдружниците в ответното търговско дружество са взети оспорените решения; за събранието съдружникът Обаид М. Х. Бинхареб Ал-А. е уведомен не лично, а чрез Б. С. последният се е явил на датата на провеждане на събранието, като е уведомил, че пълномощията му са оттеглени и няма представителна власт за участие в събранието.

Въззивният съд е формирал изводи за неоснователност на възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявените искове. Изтъкнал е, че ищецът е имал качеството на съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на общото събрание, поради което е активно процесуално легитимиран за предявяване на конститутивните искове по чл. 74 ТЗ. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че на 7. 10. 2019 г. не е проведено общо събрание на съдружниците и на него не са взети решения, които да могат да бъдат допустимо оспорвани. Изтъкнал е, че подписаният от представителя на съдружника „Риуей“ ЕООД протокол за проведено събрание не е оспорен от ответника. Изложил е съображения, че съставянето на протокол за общото събрание на съдружниците, на констативен протокол от нотариус, както и обективирането в протокола на взети решения определя наличието на правен интерес на ищеца да оспори тези решения.

В решението е споделен и изводът на първоинстанционния съд, обусловил отмяната на оспорените с исковете по чл. 74 ТЗ решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 7. 10. 2019 г., за неспазване на чл. 139 ТЗ и на дружествения договор досежно свикването на събранието, тъй като съобразно доказателствата по делото поканата за процесното събрание до ищеца е изпратена не лично до него, а до пълномощника му Б. С. и същата не е изпратена на посочения от съдружника Обаид М. Х. Бинхареб Ал-А. електронен адрес.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне на поддържаните от касационния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК.

Доводите за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение и поставеният въпрос в частта относно допустимостта на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ следва да бъдат разгледани заедно. Съгласно задължителните разяснения по т. 3 - т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС не всички решения на общото събрание подлежат на вписване в търговския регистър, но всички решения могат да бъдат атакувани по реда и в сроковете по чл. 74 ТЗ. Активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 74 ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. Всеки съдружник или акционер може да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Касае се до специален конститутивен иск за защита срещу порочни решения на общите събрания на търговските дружества, решението по които има действие по отношение на ищеца съдружник или акционер и ответника дружеството, както и по отношение на останалите съдружници или акционери, които не са участвали в производството. Целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел. В цитираното тълкувателно решение е изяснено, че нищожно е липсващото /невзето/ решение на общото събрание, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 150 от 30.06.2014 г. по т. д. № 286/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 254 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о. и решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. последователно се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, както и неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува. Следователно независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество с ограничена отговорност процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на общото събрание чрез специалния конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните постановки по цитираното тълкувателно решение, от постоянната практика на ВКС във връзка с допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ и липсва вероятност решението да е недопустимо, поради което не са налице въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, прл. 2 ГПК за достъп до касация. Изводът на въззивния съд, че ищецът е активно процесуално легитимиран за предявяване на конститутивните искове в качеството на съдружник в ответното дружество към момента на вземане на оспорените решения съответства на тълкувателното решение и на последователната съдебна практика. Не може да бъде споделено разбирането за липса на правен интерес от исковете, доколкото в случая не се касае до неприети решения, от които не възникват правни последици нито за отделните съдружници, нито за търговското дружество. След преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, съдът не е възприел доводите на ответника, че на 7. 10. 2019 г. не е проведено събрание на съдружниците и на него не са взети решенията, предмет на оспорване, както и не е формирал извод за нищожност на атакуваните решения. Що се касае до обстоятелствата дали решенията подлежат на вписване и дали въз основа на тях са заявени за вписване промени във вписани обстоятелства, то последното съгласно задължителната практика на ВКС е ирелевантно за допустимостта на защитата с иска по чл. 74 ТЗ.

Останалата част от поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос относно основателността на иск по чл. 74 ТЗ при липса на взети валидни решения, както и при липса на подаване на заявление за тяхното вписване в търговския регистър не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване по тази част от въпроса не може да се допусне. Въпросът не съответства на мотивите на въззивния съд, изложени при обосноваване допустимостта на предявените искове и основателността им с оглед неспазване на процедурата за свикване на събранието, посочена в закона и дружествения договор. Както бе изтъкнато, съдът не е възприел и тезата на ответника за невзети решения, които са предмет на предявените искове, като правилността на тази преценка не може да бъде контролирана в производството по чл. 288 ГПК съгласно задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 11. 06. 2021 г. по в. т. д. № 319/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.