3№ 50814/11.11.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1760 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260448/02.02.2022 г. по гр. д. № 4621/2020 г. в частта, с която при потвърждаване на първоинстанционното решение Софийски градски съд е отхвърлил насрещните искове на Л. М. Х. срещу „Карго Ер“ ООД, както следва:

· за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД на клаузите по чл. 4, т. 1 и чл. 6, изр. 1, пр. 1 от договора за повишаване на квалификацията от 14.03.2016 г.; по параграф последен от анекс № 1/23.08.2016 г. към договора от 14.03.2016 г. и на § 2 от споразумение от 14.03.2016 г. (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и

· за пресъждане на сумата 17 357.29 лв. – връщане на платеното от ищеца на ответника по клаузите, чиято нищожност се твърди (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).

Решението се обжалва от Л. М. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по насрещните искове по материалноправния въпрос: Нищожни ли са клаузи от договор за повишаване на квалификацията, които поставят в задължение на служителя да възстанови на работодателя разходите по обучението, независимо от това, че в договора е уговорено задължение на служителя да работи при работодателя за срок от 5 години? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество...