О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50580

гр. София, 09.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2478 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. - синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р. популярна каса“ /н./ срещу решение №198 от 29.07.2021г. по в. т.д.№173/2021г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260031 от 05.03.2021г., по т. д.№249/2019г. на Русенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Кредитно – спестовна кооперация „Р. популярна каса“ /н./, Е. Н. Т. и Т. Т. Т. искове по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключения между КСК „РПК“ и ответницата Е. Н. Т. по време на брака й с Т. Т. Т. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №35, д. №525 от 09.09.2016г. на нотариус Г. Г., рег. №221 на НК, с район на действие - РРС, иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същия договор, както и предявеният от КСК „РПК“ /н./ срещу Е. Н. Т. и Т. Т. Т. иск по чл.649, ал.2 от ТЗ, чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на длъжника КСК „Р. популярна каса“ /н./ на равностойността на отчуждения недвижим имот в размер на 60 000 лева.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът е поставил във връзка с поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следния въпрос: 1/ „Кога е налице увреждане на кредиторите на длъжника по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД“, като по него поддържа противоречие с решение №56 от 01.08.2018г. по т. д. №1538/2017г. на ВКС, І т. о. и решение №11 от 27.02.2020г. по т. д. №2529/2018г. на ВКС, І т. о. /досежно иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ/ и решение №639 от 06.10.2020г. по гр. д. №754/2009г., решение №201 от 31.10.2018г. по гр. д. №1036/2018г., решение №407 от 29.12.2014г. по гр. д.№2301/2014г., решение №18 от 04.02.2015г. по гр. д.№3396/2014г., решение №261 от 25.06.2015г. по гр. д. №5981/2014г., всички на ІV г. о. на ВКС, решение №50 от 12.05.2017г. по т. д.№731/2016г. на ВКС, І т. о. и решение №93 от 28.07.2017г. по т. д. №638/2016г. на ВКС, ІІ т. о. /досежно иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД/. Формулиран е въпросът 2/ „Възможно ли е увреждане на кредиторите, по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.135, ал.1 от ЗЗД, да се извърши чрез сделка „даване вместо изпълнение“ (чл.65, ал.2 от ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице? Дали с оглед специфичния контекст на производството по несъстоятелност формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждаването спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите?“, като се твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК поради липса на формирана съдебна практика в отговор на същия. Под №3 е въведен въпросът „Кога е налице знание за увреждане у длъжника?“, обоснован в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд с решение №639 от 06.10.2020г. по гр. д. №754/2009г., решение №201 от 31.10.2018г. по гр. д. №1036/2018г. на ВКС, ІV г. о. и решение №50 от 12.05.2017г. по т. д. №731/2016г. на ВКС, І т. о. По реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК са поставени въпросите: 4/ „Необходимо ли е за наличието на свързаност по § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност?“ и 5/ „Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор, в контекста на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл.649, ал.4 от ТЗ вр. чл.135, ал.2 от ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя в § 1, ал.1 и ал.2 от ДР на ТЗ?“ Като последен е формулиран въпросът 6/ „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните?“. По този въпрос се поддържа основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие с приетото в решения по гр. д. № 64/2020 г. на ІV г. о., т. д. №2156/2019г. на ІІ т. о., т. д. №2624/2016г. на ІІ т. о., гр. д. №811/2018г. на ІІ г. о. на ВКС. Касаторът въвежда и основанието „очевидна неправилност“ по чл. 280, ал. 2, пр.3 от ГПК, без самостоятелна аргументация на хипотеза, в която го поддържа.

Ответниците Е. Н. Т. и Т. Т. Т. оспорват жалбата. Изразяват становища, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Молят да им бъдат присъдени направените разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с решение №162 от 15.10.2018г. по т. д.№132/2018г. на Русенски окръжен съд е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на КСК „Р. популярна каса“ с начална дата на неплатежоспособността – 30.04.2018г. Установил е, че общото събрание на кооперацията е взело решение на 23.07.2016г., според което членовете на кооперацията могат да приемат вместо плащане на вноските продажба на недвижим имот, притежаван от кооперацията, по пазарна цена съгласно оценка на независим оценител. Посочил е, че по делото не спори и се установява от писмените доказателства, че ответницата Е. Т., като член-кооператор в ответната кооперация, е имала вземане за изплащане на допълнителни парични вноски. Приел е също, че с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №35, д.№525/09.09.2016г., КСК „Р. популярна каса“ е продала на ответницата Е. Н. Т. следния недвижим имот, находящ се в [населено място] – апартамент „А“ №37, на десети етаж, в ЖБ Н., на [улица], за сумата от 60 000 лв. Вместо заплащане на продажната цена страните по договора са се съгласили да се прихване задължението за плащане на цената с насрещните задължения на продавача към купувача за връщане на срочни допълнителни вноски на обща стойност 65148,62 лева до размера на цената по сделката. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт №41, д.№713/2017г. от 10.09.2017г., Е. Н. Т. и съпругът й Т. Т. Т. са продали процесния недвижим имот на Д. В. и Р. В. за сумата от 28 800 лева.

Решаващият състав е изложил съображения, че оспорената по реда на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ сделка е извършена в двугодишния период преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Счел е, че в случая с оглед вида на сделката от 21.09.2016г. и конкретното й съдържание не може да се приеме, че същата има увреждащ кредиторите на несъстоятелността характер. Посочил е, че сделката има белезите на даване вместо изпълнение по смисъла на чл.65, ал.2 от ЗЗД и чрез извършването й е погасено изискуемо и ликвидно задължение на кооперацията към купувача до размера на продажната цена от 60 000 лв. Посочил е, че само по себе си изпълнението на изискуемо и ликвидно задължение посредством заместващия способ няма увреждащ характер. Изтъкнал е, че процесната сделка се основава на решение на ОС на КСК от 23.07.2016г., позволяващо погасяване на задълженията на кооперацията към член-кооператорите по този начин, като кооперацията е създала ясни и предвидими правила за това – след предварителна оценка на имотите, при провеждането на търг и при създаване на комисия, която да контролира изпълнението на тези решения. Съдът е обосновал извода, че увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на сключването й, а въпросът за равното третиране на кредиторите се поставя едва след откриване на производството по несъстоятелност. Изтъкнал е, че погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, е предмет на уредба в чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ, но условие за това е изпълнението да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквито обстоятелства не се твърдят в случая. Изложил е и съображения за неоснователност на доводите, че сделката е увреждаща, доколкото в перспектива нарушава установения в чл.722 от ТЗ ред за удовлетворяване на кредиторите, като е подчертал, че в случая не е предявен преферентен иск по чл.646, ал.2 от ТЗ. В. апелативен съд е споделил заключението в първоинстанционното решение за осъществена със сделката еквивалентна имуществена размяна. Приел е също, че страните по атакуваната сделка не са свързани лица, защото не е налице никоя от визираните в § 1 от ДР на ТЗ хипотези. Евентуалният иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен поради недоказаност на увреждане на кооперацията и на знание за увреждането от приобретателя по сделката.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК . Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият поставен от касатора въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, но не е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол. С въззивното решение не е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираните от касатора решение №56/01.08.2018г. по т. д. №1538/2017г. на I т. о. и решение №11/27.02.2020г. по т. д. №2529/2018г. на I т. о. Въззивният съд не отрича, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, но след анализ на доказателствата е достигнал до извод за липса на увреждане в конкретната хипотеза на сделка по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, сключена при установените обстоятелства. Съдът е изложил аргументи, че само по себе използването на този погасителен способ не означава задължително увреждане на кредиторите. Изтъкнал е, че в случая не се намалява имуществото на прехвърлителя, доколкото независимо от разпореждането с актив на кооперацията с това разпореждане е погасено съществуващо задължение на продавача към купувача. Преценката дали чрез фигурата на „даване вместо изпълнение“ се намалява имуществото на длъжника, респ. дали се затруднява удовлетворението на кредиторите, следва да се прави във всеки отделен случай при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото. Правилността на изводите на съда не е предмет на проверка в настоящото производство по допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Въпросите на касатора, формулирани по т.2 от изложението, също не обуславят достъпа до касационен контрол. Първият от двата въпроса не е значим за правния спор, доколкото въззивният състав не е изключил принципната възможност чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение“ да бъдат увредени кредиторите по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и на чл.135, ал.1 от ЗЗД, а е посочил, че само видът на погасителния способ не е достатъчен, за да се формира извод за увреждане. Изводът на съда за липсата в случая на увреждане по смисъла на чл.647, ал.1 т.6 ТЗ, е обусловен от становището за липса на намаляване на имуществото на длъжника (като общност от активи и пасиви), а не от вида на възмездната сделка. По втория въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател не излага доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наред с това, по въпроса е формирана практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно решение №224 от 18.12.2017г. по т. д.№513/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., в което е направено разграничение между фактическите състави на исковете по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ. Прието е, че и двата иска са за попълване на масата на несъстоятелността, но искът по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ включва като елемент от фактическия състав увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл (както по П. иск), за разлика от исковете по чл. 646, ал.2 от ТЗ, с които се атакуват сделките, създаващи т. н. „преферентен ефект” на едни кредитори на несъстоятелния длъжник спрямо други. В тази връзка въпросът на касатора, свързан с оплакването му, че съдът не е отчел като релевантна за спора по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ възможността за увреждане на едни кредитори спрямо други, не обосновава допускане на касационна проверка на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Поставените от касатора трети, четвърти и пети въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не са единствено обуславящи крайните изводи на съда. Въззивният съд е изложил подробни съображения, че чрез процесната сделка, сключена в хипотезата на чл.65, ал.2 от ЗЗД, не е настъпило увреждане на кредиторите по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.135, ал.1 от ЗЗД. Доколкото увреждането представлява главен самостоятелен елемент от фактическия състав и по двата отменителни иска, разглеждането на въведените въпроси относно това, дали член-кооператорът е свързано лице с кооперацията и дали е налице знание на длъжника за увреждането, не би могло да доведе до различен изход по делото. Поради това с оглед указанията по т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване по повод трети,, четвърти и пети въпрос не би могло да се допусне.

Последният процесуалноправен въпрос - за задълженията на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като анализира доказателствата и обсъди доводите на страните, не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил доводите на страните и релевантните доказателства, относими към решаването на правния спор, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и поддържаното от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Като характеристика очевидната неправилност насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Освен това очевидната неправилност представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В случая касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, без да излага конкретни твърдения в какво се изразява очевидната неправилност.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ дължимата държавна такса за производството по чл.288 от ГПК следва да се събере от масата на несъстоятелността.

С оглед изхода на делото на пълномощника на ответниците по касация Е. Т. и Т. Т. - адв. Д. Ж. Т. на основание чл.38 ал.2, вр. чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата се дължи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция до поискания размер на 3 496 лева /по 1748 лева за всяка от страните/, който е по – малък от минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4, вр. чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №198 от 29.07.2021г. по в. т.д. №173/2021 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОСЪЖДА Кредитно – спестовна кооперация „Р. популярна каса“ /н./,[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на адвокат Д. Ж. Т., Адв. к.- [населено място], с адрес [населено място], [улица], сумата 3 496 лева /три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева/ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Кредитно – спестовна кооперация „Р. популярна каса“ /н./,[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.