О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50185

София, 09.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 4970/2021 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6845/15.08.2022 г. от ЧСИ В. Й. М., с рег. № 833, чрез адв. В. В. за допълване на определение № 346 от 14.07.2022 г., по настоящето дело, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на адв. В. В., осъществил на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗАдв. б. адвокатска помощ в касационното производство. Претендират се разноски в размер на сумата от 500 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. Б. С., в който оспорва нейната основателност. Твърди се, че искането за присъждане на разноски на основание 38, ал. 1, вр. чл. 2, т. 3 ЗАдв. не е направено в срок, както и че разноски за осъществяваната безплатна адвокатска защита не се дължат, тъй като ответникът ЧСИ В. Й. М. не е материално затруднен и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от него адвокат. Останалите оплаквания са свързани с неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:

С определение № 346 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 4970/2021 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от С. Б. С. касационна жалба против въззивно решение № 207 от 16.07.2021 г. по гр. д. № 346/2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260283 от 19.03.2021 г. по гр. д. № 4185/2020 г на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. С това си определение касационната инстанция е пропуснала да присъди поисканите от ответника ЧСИ В. Й. М., с рег. № 833, разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в отговора на касационната жалба и да е представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. При пропуск на съда се следва допълване на постановеното от него определение в тази му част.

Молбата за допълване на определението е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението, направено с отговора на молбата по чл. 248 ГПК за това, че искането за присъждане на разноски не е било заявено своевременно от молителя, както и че разноски за осъществяваната безплатна адвокатска защита не се дължат, тъй като ответникът ЧСИ В. Й. М., с рег. № 833 не е материално затруднен и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от него адвокат.

Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото за съответната инстанция при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение по чл. 288 ГПК на ВКС е от тази категория, този срок е едномесечен и тече от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че срокът за допълване на определението постановено на 14.07.2022 г., в частта за неприсъдените разноски, към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК на 15.08.2022 г. /първи работен ден-понеделник/ не е изтекъл. Съдът е сезиран своевременно.

Разноските по делото, сред които е и адвокатското възнаграждение, се присъждат с оглед изхода на спора. В случаите на оказана безплатна адвокатска помощ, съдът трябва да прецени и наличието на още една допълнителна предпоставка за присъждане на адвокатско възнаграждение и това е наличието на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Изпълнени ли са тези условия, то на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение. В чл. 38, ал. 2 не са предвидени други обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при присъждане на възнаграждението и съответно съдът не дължи произнасяне по наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.

В случая пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗАдв. – на друг юрист, от адв. В. В. на ответника ЧСИ В. Й. М., с рег. № 833, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноски, определени по реда на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата от 500 лв.

Останалите оплаквания в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение са ирелевантни за настоящото производство и съдът не следва да ги обсъжда.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 346 от 14.07.2022 г. по гр. д. № 4970/2021 г. на ВКС, I г. о., като ОСЪЖДА С. Б. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], бл. Б.“, вх. ..., ет. ..., да заплати на адв. В. В. от АК Русе, 500 лв. /петстотин/лева разноски на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 3 ЗАдв.

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: