О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50815

гр.София, 08.11. 2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 414 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. П. М. в качеството й на представляващ по чл. 8 ЗЛС безвестно отсъстващия И. Д. С., чрез адв. Й. Й. и адв. В. П., срещу решение № 100/05.08.2021г. по гр. д. № 369/2020г. по описа на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М. срещу И. А. П. и П. Д. П. иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 576 ГПК и чл. 579, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 871, том 5, рег.№ 685/2013г., дело № 685/2013г. на нотариус Т. Б., с район на действие ВТРС, като сключен при липса на изискуемата от закона форма поради нищожност на нотариално удостоверяване.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочат се две основания за допускане на касационно обжалване: това на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с разрешението в решение № 621/13.07.2011г. по гр. д.№ 1185/2009г. на ВКС, І ГО, по въпроса: „Следва ли нотариусът, пред който е подписана молба за изповядване на нотариална сделка, в случай, че установи непълно нарушение на двигателната способност на страна по сделката, водеща до нечетливост на полагания от страната подпис, при представени по сделката доказателства, че лицето, полагащо нечетливия подпис и в други случаи си е служило с такъв подпис, да приложи правилото на чл. 579, ал.2 ГПК?“ и това на чл. 280,ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „ При иск по чл. 579, ал.2 ГПК във връзка с чл. 26, ал.2 ЗЗД, върху коя от страните по делото лежи доказателствената тежест да докаже невъзможността на страна по сделката да положи подпис под нотариалния акт?“

Първият въпрос се поставя в контекста на твърденията на касатора, че съдът неправилно е пренебрегнал значението на обстоятелството, че продавачът по сделката И. С. и друг път се е подписвал със същия нечетлив подпис, какъвто е положил и при изповядване на сделката в декларацията по чл. 264, ал.1 ДОПК, както и на това, че и в други документи, представени по делото, се е подписвал със същия неидентифицируем подпис като този в декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК.

Вторият въпрос се поставя предвид застъпената от касатора теза, че невъзможността да се подпише нотариалния акт, като заявена от ответниците по делото, следва да бъде пълно доказана от тях, а такова доказване по делото не е проведено.

Насрещните страни по жалбата и ответници по иска И. А. П. и П. Д. П. не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, като е съобразил указанията в отменителното решение на ВКС, ІІІ ГО по гр. д. № 1032/2020г., че предявеният иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 576 ГПК и чл. 579, ал.2 ГПК е допустим (като предявен от представител по чл. 8 ЗЛС за защита на правата на представлявания и продавач по атакуваната сделка), го е намерил за неоснователен, приемайки следното:1/ в деня на сключване на атакуваната сделка - 18.06.2013г. продавачът С. е подписал декларация по чл. 264, ал.1 ДОПК нечетливо до степен на неидентифицируемост на подписа; 2/същото важи и за други два документа, представени по делото и подписани от С. в първата половина на 2013г.; 3/съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително гласните, позволява категоричен извод, че С. е страдал от есенциален тремор, изразяващ се в треперене предимно на ръцете, който се е засилвал при силно вълнение и емоции, и в деня на сделката, при опити за подпис на нотариалния акт, треперенето е достигнало степен, която е изключила възможността за полагане на идентифицируем подпис или изписване на имената; 4/ нотариусът е установил невъзможността за полагане на идентифицируем подпис върху нотариалния акт и е приложил правилото на чл.579, ал.2 ГПК, като вместо подпис, прехвърлителят е положил отпечатък от десния си палец в нотариалния акт. При така установената безпротиворечива фактическа обстановка, съдът е заключил, че нотариалното удостоверяване не е нищожно, защото са били налице основанията на чл.579, ал.2 ГПК, поради което е спазена формата на сделката и искът по чл. 26, ал.2 ЗЗД е неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставеният от касатора първи въпрос е фактически, а не правен. Как нотариусът следва да установи невъзможността участник по сделката да подпише нотариалния акт поради неграмотност или недъгавост зависи от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. От значение за правото е невъзможността да съществува към момента на подписване на нотариалния акт и да се дължи на неграмотност на страната, каквато в случая нито се твърди, нито се установява, или на недъгавост. Последната категорично е налице, доколкото продавачът С. е страдал от заболяване, засягащо двигателната способност на ръцете му, а изявата на това заболяване към момента на подписване на нотариалния акт е изключила възможността да изпише името си и да се подпише при запазване на идентифициращите белези на почерка и подписа му. В решение № 621/13.07.2011г. по гр. д.№ 1185/2009г. на ВКС, І ГО, на противоречие с което се позовава касаторът, се прави разграничение между нечетлив подпис и почерк и неидентифицируем подпис и почерк, като се посочва, че само в първия случай, ако нотариусът установи, че лицето и друг път си е служило с този подпис, не е необходимо да прилага разпоредбата на чл. 151 ГПК / отм./, сега чл. 189 ГПК, към която препраща чл.579, ал.2 ГПК. Доколкото в обжалваното решение е обоснован извод, че прехвърлителят по сделката не е могъл да положи идентифицируем подпис, противоречие с цитираното решение на ВКС не следва.

Вторият поставен от касатора въпрос няма претендираното значение за крайните изводи на въззивния съд. На въпроса води ли нищожното нотариално удостоверяване до липса на предписана в закона форма и чия е в подобна хипотеза доказателствената тежест за установяване на порока на сделката, Върховен касационен съд вече е отговорил с практика по реда на чл. 290 ГПК (решение № 485/11.12.2012 г. по гр. д No1404/2011 г. ІV г. о. , решение № 143/2012 г. по гр. д No5604/2011 г., І г. о. и решение № 231/08.07.2015 г. по гр. д.No6604/2014г., IV ГО). Доколкото нищожността на нотариалното удостоверяване в случая е част от основанието на иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД, още с доклада по чл. 146 ГПК съдът правилно е разпределил в тежест на ищеца да опровергае приетото от нотариуса, че по отношение на продавача е била налице недъгавост по смисъла на чл. 579, ал.2 ГПК. Така разпределената доказателствена тежест не е била спорна между страните и всяка от тях е ангажирала доказателства в нейно изпълнение. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е предпоставен не от формирано в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест заключение, че ищцата не е доказала несъмнено липсата на недъгавост у прехвърлителя към момента на изповядване на сделката, а от приетото, че събраните по делото доказателства безпротиворечиво установяват тази недъгавост. Ето защо, поставеният от касатора втори въпрос не се явява конкретно обуславящ правния извод на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД. Отделно, позоваването на хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е бланкетно, доколкото касаторът не сочи непълнота или неяснота на конкретна относима правна норма, които налагат тълкуването й, нито данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия.

В заключение, не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно № решение № 100/05.08.2021г. по гр. д. № 369/2020г. по описа на Апелативен съд В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: