Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: БИСЕР ЦВ. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 4571/2025 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците срещу решение № 8250/11.03.2025 г., постановено по адм. д. № 12733/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение № 12460/29.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. А. – непридружен непълнолетен, гражданин на Сирийската арабска република.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От Х. А. А. е подадена молба за предоставяне на международна закрила. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Чуждият гражданин е регистриран като непридружен непълнолетен по смисъла на 4, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. По време на проведеното интервю сирийският гражданин е заявил, че е напуснал нелегално страната си на произход. Мотивира молбата си за международна закрила с причини от личен и икономически характер, с общото положение на несигурност в страната му на произход. Посочва, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия в страната му на произход, не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в страната си на произход. Не е заплашван и не му е оказвано физическо насилие. Административният орган е приел, че от изложената бежанска история не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Административният орган е приел, че от бежанската история на чужденеца не може да се приеме, че е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, не са налице и данни, че търсещият международна закрила е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Направен е извода, че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, поради което искането за международна закрила е определено като неоснователно. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, решението е отменено и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че е нарушена разпоредбата а чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Приел е, че изготвеното становище от 24.11.2024 г. от дирекция Социално подпомагане не отразява съблюдаване на най-добрия интерес на детето, като по никакъв начин не отразява обстоятелството, че служител от дирекция Социално подпомагане е осъществил контакт с детето. Решението е правилно.

Не съществува спор по отношение на обстоятелството, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на параграф 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Съгласно чл. 6а от Закона за убежището и бежанците, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Съгласно чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето, на изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция Социално подпомагане, а при необходимост – и друг подходящ специалист. От събраните по делото доказателства се установява провеждането на интервю с непридружения непълнолетен като от протокола от проведеното интервю се установява, че на интервюто не присъства социален работник. При съобразяване на това обстоятелство правилни са изводите на първоинстанционния съд за неспазване на правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона закрила на детето от административния орган. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството дирекция Социално подпомагане да е осъществила контакт с детето. Представения формуляр за бърза оценка не отрича така направените изводи, доколкото същият съдържа само името на детето, мястото му на раждане, националност, образование. Не се установява обстоятелството при изготвянето на оценката да е присъствал преводач, което определя като правилни изводите на първоинстанционния съд, че оценката е била извършена без присъствието на детето. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че по време на проведеното интервю е присъствал адвокат, доколкото по този начин не се преодолява неизпълнението от страна на административния орган на чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето. Правото на правна помощ е отделно право на детето по смисъла на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за приложимост на 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, като посоченият текст намира приложение съобразно чл. 6а от Закона за убежището и бежанците.

При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8250/11.03.2025 г., постановено по адм. д. № 12733/2024 г. по описа на Административен съд София град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА