Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. С. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния му представител адв. М., против Решение № 2800/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 456/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение № 1556/12.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, с произтичащите от това правни последици.

Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба като неоснователна, съответно-правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в хода по същество.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С. М., гражданин на Сирия, против Решение № 1556/12.02.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обуславящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. Изнесените твърдения за задържането му са с давност от осем години, след което не твърди други посегателства. Установена и липсата на данни за настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или да е извършвал дейност след тази дата, които могат да обосноват опасения от преследване. Счетено е, че напускането на Сирия е оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер. Или не е установено обстоятелство, което да се субсумира в хипотезата на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.

Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ.

Изведен е изводът и, че не са на лице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При разглеждането на този въпрос е съобразена актуалната обстановка за обществено-политическа обстановка за Сирия, в частност в провинция Дейр ар Зор, отразена в приложени по делото справки съответно от дати 29.01.2025 г. и 03.02.2025 г., всички те изготвени от Д. М. дейност на ЗАБ. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие посегателство в чл. 15, б в от Директива № 2004/83/ЕО. Отхвърлени са аргументите за значително влошаване на обстановката в Сирия, предвид липсата на данни настъплението на бунтовниците начело с движението Х. Т. ал Шам, превземането от тях на редица градове, вкл. и след падането от власт на режима на Б. А. да са довели до хиляди цивилни жертви. При тези факти е обоснован и изводът, че не може да се счита че обстановката в страната по произход до такава степен е усложнена, че да се приеме, че евентуалното връщане там на чужденеца ще застраши пряко негови основани и неотменни права като правото му на живот и свобода, и че той ще бъде изложен на риск от тежки посегателства. Така съдът приел, че причините за напускането на Сирия са с икономически характер, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ.

Обжалваното решение на Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно.

Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. С. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ.

Видно от проведените с чужденеца в хода на административното производство интервю на 21.10.2024 г. е заявено пред интервюиращ орган, че чужденецът е напуснал нелегално Сирия на преди четири месеца, влязъл е в Турция където е останал 1 ден, след което нелегално е преминал границата с РБългария в началото на месец Август 2024 г. Не притежава документи за самоличност. Роден е в град Хусан, обл. Дейр Ар Зор, където е живял до 2023 г., след което е се установил в лагер до гр. Баб. Семейството му е напуснало родното си село поради постоянните нападения със самолети, сраженията между кюрди, редовна армия и ислямски групировки. Животът в лагера бил труден нямало ток, вода, храна и като цяло не им е оказвана никаква помощ. Майка му все още е в същия лагер, който към този момент е под нападения от самолети. Не е женен. Според него няма сигурно място в Сирия, където навсякъде е война. Твърди че е арестуван от режима на Б. А. преди осем години, баща му е починал в затвора, счита че ще бъде арестуван ако се завърне. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не имало заплахи лично срещу него или членове на семейството му. Като причина за напускането на Сирия сочи страха, че ще бъде мобилизиран за военна служба, както и донос срещу него, заради което ще бъде арестуван. Заявил, че не би се завърнал страната си на произход.

Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация.

М. С. М. не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван от новия режим, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. С. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. С. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени в приложените по делото актуални към датата на постановяване на съдебния акт справки на дирекция Международна дейност при ДАБ. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, дадена в международните и националните медии, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му в тази насока са за период опреди осем години и във всички случаи свързани със стария режим в страната. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход съобразно справка с вх. № МД-02-262/19.05.2025 г. настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че липсва изложена от административния орган аргументация, свързана с актуалната ситуация в страната по произход. Освен бланкетно оплакване в тази връзка не се излагат конкретни факти, които не са били съобразени вкл. от съдебната инстанция при постановяването на оспорения съдебен акт. Противно на твърденията в касационната жалба са изследвани и анализирани всички изложени от М. факти относно конкретното му лични положение.

Правилна е преценката на състава на Административен съд Хасково и за липсата наличие на обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната /в този смисъл решение № 3015/31.03.2022 г. по адм. дело № 8672/2022 г., решение № 12077/25.11.2021 г. по адм. дело № 7894/2021 г., решение № 11784/18.11.2021 г. по адм. дело № 8044/2021 г. и др./. Видно е от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2800 от 24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 456/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА