О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50435
гр. София, 07.11.2022 год.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н. ЧЛЕНОВЕ: Г. Н. С. Н.
като разгледа докладваното от съдия Николова гр. дело № 1314 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по две касационни жалби на Н. Т. Л., чрез адвокат Ст. Г.: против въззивното решение № 895 от 25.11.2020 год. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2077/2020 год. и против решението № 331 от 26.08.2021 год. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 ГПК. С тях въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 178 от 16.05.2019 год. по гр. д. № 1986/2017 год. на Карловския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. Т. Л. и А. М. Л. против К. М. Л. иск по чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността поради липса на форма на нотариалното завещание № 2/2015 год., с което общият наследодател Т. Л. е завещал в полза на К. Л. собствените си 4/6 ид. ч. от описания в завещанието недвижим имот, отменил е първоинстанционното решение в частта, с която са възстановени на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазените части на Н. и А. Л. от наследството на Т. Л., като е намалено завещателното разпореждане на последния в полза на К. Л. с посочените идеални части от завещаните дворно място с идентификатор *** и от самостоятелен обект с идентификатор *****, ведно с 1/2 ид. ч. от прилежащите му избени помещения и подпокривно пространство, ведно със застроено и незастроено дворно място с площ 296.50/593 кв. м. и посочените в решението сгради с идентификатори *****, **** и **** по кадастралната карта на [населено място], като е отхвърлил предявените от Н. Т. Л. и от А. М. Л. искания по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената им част от наследството на наследодателя им Т. М. Л., починал на 11.03.2017 год.
Със същото въззивно решение е изменено горното първоинстанционно решение, поправено с решение № 141 от 29.06.2020 год. на районния съд, [населено място], в частите, с които е допусната съдебната делба между съделителите при посочените дялове, като е постановено друго за допускане на делбата на:
-втория етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта, с предназначение жилище, апартамент, с площ 76 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от избения етаж и 1/2 от подпокривното пространство, находящи се в западната половина на сградата с идентификатор ****, при квоти: за Н. Л. – 4/24 ид. ч., за А. Л. – 1/24 ид. ч., за И. Л. – 1/24 ид. ч., за Т. Л. – 1/24 ид. ч. и за К. Л. – 17/24 ид. ч.,
-на дворното място, застроено и незастроено с площ 593 кв. м., находящо се в [населено място], представляващо УПШ * в кв. 19 по плана на града, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, при квоти: за Н. М. Л. – 4133.33/49 600 ид. ч., за А. М. Л. – 1033.33/49 600 ид. ч., 17566/49 600 ид. ч. за К. М. Л. и по 1033.34 ид. ч. за Т. М. Л. и за И. С. Л..
Потвърдено е и първоинстанционното решение № 141 от 29.06.2020 год., с което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в решение № 178 от 16.05.2019 год. по първоинстанционното гр. д. № 1986/2017 год. на Карловския районен съд.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон по иска за нищожност на нотариалното завещание, съществено нарушение на разпоредбата на чл. 342 ГПК относно възраженията за включване на имоти в наследствената маса, обосноваващо преклузия на правото да се иска пред въззивния съд включване на други имоти в делбената маса, неправилно определяне на квотите в съсобствеността, както и неправилно определяне на обектите в нея – съдът не кредитирал установената с помощта на експертиза поделяемост на дворното място на два отделни парцела, както и ясно изразената воля от наследниците на И. М. Л. за делба на дворното място на западна и източна част. Неправилно въззивният съд не е съобразил и принадлежността на избения етаж и таванското помещение към двата самостоятелни жилищни етажа в сградата, а не като обекти, предмет на нищожното завещание.
Оплакването на касатора касае и включването на земеделските земи в делбената маса, каквото искане не е заявено от никой от съделителите, в същия смисъл е и доводът му относно построените в дворното място сгради, извън съсобствеността на съделителите, въз основа на което неправилни се явяват според него изводите на съда относно разполагаемата част от наследството на наследодателя.
Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на завещанието, да се допусне делбата на процесните недвижими имоти, като за касатора се определи дял в размер на 1/2 ид. ч., а другата 1/2 ид. ч. се определи за всички останали съделители съобразно закона. Евентуално, ако се приеме за валидно представеното завещание, то искът за намаляване на завещателното разпореждане се уважи при посочените в исковата молба квоти. Претендира и присъждане на разноските.
Същите съображения и доводи са изложени и в жалбата срещу допълнителното решение на въззивния съд, с което е допусната поправката на констатираните очевидни фактически грешки. Според касатора този съдебен акт не е допринесъл за правилното решаване на спора, поради което и следва да се отмени.
От ответниците по касация писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил от К. М. Л. чрез адв. Св. П.-К.. В него се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение.
В писмения отговор на същия ответник по касационната жалба срещу допълнителното решение се поддържа същото становище. Доколкото не са изложени самостоятелни основания за допустимост на касационното обжалване на това решение, а се препраща към тези по допускане на обжалването на основното решение, то и двете решение не следва да се допускат до касация.
Останалите ответници не са взели становище по жалбите.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са приложени изложения по чл. 284, ал. 3 ГПК.
І. По основанията за допускане на касационно обжалване на решението от 26.08.2021 год., с което в производство по чл. 247 ГПК са поправени допуснати в решението от 25.11.2020 год. очевидни фактически грешки, настоящият състав намира следното: Произнасянето по отстраняване на очевидните фактически грешки е по повод произнасянето по подадената срещу основното въззивно решение жалба на касатора, при което е констатирано, че съдържащите се в мотивите съображения за неоснователност на евентуално съединените искове по чл. 30 ЗН поради липсата на накърняване на запазените части на Н. и А. Л., чиято обща стойност след намаляване съответно на дарението от 1975 год. е под стойността на разполагаемата част от наследството, в диспозитива на въззивното решение съдът е пропуснал да се произнесе по същество по тях.
Освен това е прието и че произнасянето относно допускане на делбата на дворното място противоречи на изложените в мотивите съображения относно частта на първоинстанционното решение, която според съда следва да бъде изменена, а именно относно принадлежащата на наследниците на Т. Л. част от съсобственото с брат му И. Л. дворно място, а наследници на първия са и други съделители, непосочени в диспозитива на въззивния съд.
Въззивният съд е постановил решението от 26.08.2021 год., с което е допусната поправката, като е приел, че въпреки формирания в мотивите на решението извод за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която исканията по чл. 30 ЗН са уважени, като същите се отхвърлят, отхвърлителен диспозитив за това не е постановен. Констатирал е противоречие между мотивите и диспозитива на постановеното от него решение и по отношение на съделителите и квотите им, при които се допуска делбата на дворното място. Констатирал и допуснал поправката им, както и на допусната грешка в първия диспозитив на основното решение, с добавяне на „е отхвърлен“, относно иска по чл. 42, б. „б“ ЗН, в която част е потвърдено първоинстанционноното решение.
В приложеното към касационната жалба срещу това решение на въззивния съд изложение /приложено след указанията по разпореждането на председателя на І г. о. за връщане на преписката/ се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: наличието на повече от една ОФГ следва ли да бъде основание за проверка на съдебните актове на І и ІІ инстанция и постановяване на окончателен съдебен акт, следва ли ВКС да приеме, че е налице явно шиканиране на процеса в полза на ответната страна и проточването му във времето без основание, не следва ли съдията да се отведе, това основание ли е за отвод, и каква отговорност следва да носи съдията докладчик при допуснатите ОФГ.
В касационната си жалба касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните основания поради следните съображения:
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 247 ГПК и същото има за последица отстраняването на съществуващо несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. В случая не е налице изменение на тази воля, поради което и произнасянето не може да има за предмет обсъждане отново на събраните доказателства, респ. постановяване на друг правен извод по спорния предмет. Решението, с което се допуска поправката, премахва констатираното несъответствие между волята на съда и нейното външно изразяване. Поради това при обжалване на решението по чл. 247 ГПК горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не проверява поправеното решение /в случая то е предмет на производството по другата касационна жалба/. Затова и въпросите, поставени от касатора, са неотносими към производството по чл. 247 ГПК, в което е допустимо съдът сам, по своя инициатива, да поправи допуснати в решението си очевидни фактически грешки, т. е. самият закон допуска тази възможност за отстраняване на порок в съдебния акт при посочени предпоставки.
Позоваването на обусловеност на допускането на касация на основното, поправеното решение, от поправката на допуснати в него ОФГ всъщност изразява искането на касатора, предмет на подадената от него друга жалба, по която съображенията ще бъдат изложени по-долу.
Липсата на относими правни въпроси в изложението по жалбата срещу решението по чл. 247 ГПК обосновава извод за отсъствието на общото основание за допускане на касационното му обжалване, при което е безпредметно обсъждането наличието на допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като отсъства някоя от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното решение – нарушение на императивна правна норма, нарушение на основни съдопроизводствени правила или наличие на явна необоснованост на изводите. Постановяването на решението на въззивния съд от 26.08.2021 год. е в съответствие със закона и формираната по неговото приложение съдебна практика.
С оглед изхода по тази касационна жалба касаторът следва да заплати на ответника К. Л. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 74 от делото/.
ІІ. По основанията за допускане на касационно обжалване на решението от 25.11.2020 год.
С него, на първо място е приет за неоснователен иска по чл. 42, б. „б“ ЗН, предявен от касатора /и А. Л./ за нищожност на нотариалното завещание на наследодателя Т. Л. в полза на К. Л. на неговите 4/6 ид. ч. от описания в завещанието недвижим имот, като зачел правното му действие относно разпоредените с него части при определяне квотите на страните при допускане на съдебната делба. За да направи този извод, съдът приел, че изискванията за форма на завещанието са предвидени в чл. 24, ал. 2 ЗН, като действително липсата само на едно от тях води до нищожност на завещателното разпореждане, съгласно чл. 42, б. „б“ ЗН. Сред тях не е предвидено изискване за използване на бланка за нотариално завещание по образец, каквото е предвидено в чл. 578, ал. 1 ГПК относно изготвянето на нотариалния акт в определена форма. То обаче също не води до нищожност на нотариалното действие, съгласно чл. 576 ГПК, тъй като там липсва препращане към чл. 578, ал. 1 ГПК. И на последно място, използваната в случая бланка на нотариалното завещание по нот. акт № 2/4.12.2015 год. отговаря на изискванията за съдържанието на нотариалния акт, съгласно чл. 580 ГПК, както и съдържа всички реквизити, предвидени в Приложение № 9 на Наредба № 32/1997 год. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, поради което и наличието на някои несъществени разминавания с одобрения от министъра образец и използваната от нотариуса бланка не може да обоснове извод за нищожност на нотариалното действие.
За неоснователен е приет и довода на касатора за неспазване на 3- дневния срок по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от същата Наредба № 32/97 год. за вписването на нотариалния акт. От данните по приложеното нотариално дело е видно, че подадената от нотариус Ст. Р. молба за вписване в СлВп е от 4.12.2015 год., на която дата е и вписването на нотариалното завещание. Съдържащата се в същата молба друга дата, дори и да е вярна, а да не се дължи на техническа грешка, не обосновава извод за нищожност.
Соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставените въпроси касаят валидността на нотариалното завещание: Допустимо ли е да се приеме същото за валидно при наличието на съвкупност от доказателства в нотариалното дело, сочещи на подмяна волята на наследодателя; Кои са елементите на ФС на нотариалното завещание, дали несъбирането на нотариалните такси и на държавните такси от съдията по вписванията, както и игнорирането на образеца за съставянето му сочат на нищожност на нотариалното завещание. И двата въпроса са относими към правилността на направения от съда извод, тъй като са израз на недоволството на касатора от него при направената преценка на доказателствата. Поради това и отговорът им предполага излагане на съображения по съществото на спора, след обсъждане на доказателствата, което следва да се осъществи при разглеждане на жалбата, но не и в настоящето производство по селекцията на същата. Поради това и поставените въпроси не могат да обосноват извод за наличие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване на решението в тази му част, а отсъствието на същата прави безпредметно обсъждането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Изходът по предявения иск по чл. 42, б. „б“ ЗН е обусловил произнасянето по предмета на завещанието, както и по заявеното в условията на евентуалност възражение за възстановяване на запазената част от наследството на завещателя.
Въззивният съд приел, че предмет на завещанието са притежаваните от общия наследодател Т. Л. 4/6 ид. ч. от обособения в западната половина на построената жилищна сграда в дворното място, съсобствено с неговия брат И. Л., обект с идентификатор *****. Съдът приел, че по делото не са събрани сигурни данни относно обособеността на избения етаж като самостоятелен обект, поради което и независимо от описанието му в нотариалното завещание, приел, че този етаж е с предназначение за складово помещение /складови помещения, т. е. обслужващо спрямо двата жилищни етажа предназначение.
По отношение поделяемостта на дворното място и на таванското помещение съдът приел тези въпроси да са от значение за извършване на делбата, но не и за допускането й. Поради това и поставените от касатора в изложението му въпроси за наличие на съгласие от двете страни по делото, становище на вещо лице за поделяемост и проект за това, както и наличие на съгласие на административния орган да одобри разделянето на имота, не са относими към допускане на делбата на съсобствения имот, както и не са обусловили изводите в решението.
По релевираните възражения за възстановяване на запазената част от наследството на общия наследодател, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 31 ЗН, за да определи разполагаемата част, както и размера на запазените части на ищците. Образувал е масата от всички имоти, които са принадлежали на общия на страните наследодател към момента на смъртта му, прибавил и дарението, което той е направил на двамата си сина през 1975 год., при съответните припадащи се части. Пазарната стойност на включените в масата по чл. 31 ЗН имоти е установена с помощта на допуснати и приети оценителни експертизи, вкл. приетата във въззивното производство относно стойността на земеделските земи. Без значение е обстоятелството, че част от имотите от имуществото на наследодателя са посочени като такива едва във въззивното производство. Включването им в масата по чл. 31 ЗН е обосновано от съда с императивния характер на разпоредбата на закона и позоваването на съдебна практика, в т. ч. ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Като е определил запазените части на ищците, след прихващане на съответните части от направеното дарение през 1975 год., на сумите съответно 17 512.45 лв. за Н. Л. и 5 837.49 лв. за А. Л., съдът посочил, че сборът им е под стойността на разполагаемата част от наследството в размер на 25 787.45 лв., което обосновало извода му за неоснователност на претенциите.
Поставеният в изложението на касатора въпрос, касаещ в някаква степен произнасянето на въззивния съд по възражението му по чл. 30 ЗН, е четвъртият такъв /л. 15 от делото/, доколкото визира включването на други имоти във въззивното производство /не в делбата обаче/, и позоваване на преклудирането му. Този въпрос обаче не може да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, доколкото представлява израз на оплакване срещу правилността на извода на съда поради допуснати нарушения. Независимо от това, обжалването следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с оглед проверка на направения от въззивния съд извод. По въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице съдебна практика по приложението на закона, в която се приема, че решаването му изисква освен конкретните изчисления и преценка дали наследникът може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част. Във въззивното решение липсват съображения в тази насока, което обосновава извода за евентуална очевидна неправилност на приетата в него неоснователност на възражението на касатора поради направената съпоставка на стойностите на запазената и разполагаемата част от наследството. Проверката на този извод на въззивния съд обосновава допускането на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част, както и в частта по допускане на съдебната делба, тъй като тя е обусловена от решаването на спора по чл. 30 ЗН.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 331 от 26.08.2021 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 895 от 25.11.2020 год. по гр. д. № 2077/2020 год. на Пловдивския окръжен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 895 от 25.11.2020 год. по гр. д. № 2077/2020 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решението № 331 от 26.08.2021 год. по същото дело, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по претенцията на Н. Т. Л. по чл. 30 ЗН и вместо това същата е отхвърлена, както и в частта, с която е изменено първоинстанционното решение относно допускане на делбата между наследниците на Т. Л. на описаните недвижими имоти и такава е допусната между тях при посочените във въззивното решение квоти.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 895 от 25.11.2020 год. по гр. д. № 2077/2020 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, поправено с решението № 331 от 26.08.2021 год. по същото дело, в потвърдителната му част по отношение иска по чл. 42, б. „б“ ЗН.
Осъжда Н. Т. Л., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. М. Л. сумата 300 лв., представляваща направени в настоящето производство разноски.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението до пълномощника му адв. Ст. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 55 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: