6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50596

С., 07.11.2022 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 2219 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. К. Т., действащ със съгласието на своята майка Р. Б. С. – Т., представляван от адв. П. Г., срещу решение № 250 от 22.03.2021г. по гр. д. № 3010/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 - ти състав, с което е потвърдено решение № 284 от 11.01.2020г., поправено с решение № 4404 от 21.07.2020г., по гр. д. № 14459/2018г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 23 – ти състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо Б. С. К., настъпила при ПТП от 05.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е материалнолегитимиран да получи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на неговия дядо. Поддържа, че събраните по делото доказателства безспорно установяват наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Следва ли при всички случаи, за да бъде един внук включен в кръга на лицата, имащи право на обезщетение в резултат на смърт от непозволено увреждане, да бъде и той отдалечен от родителите си, т. е. поради една или друга причина да не получава родителска грижа или да не е в съжителство с родителите си?

2. Следва ли да е налице отрицателен факт на липса на родителска грижа от един или от двамата родители, за да може полагана грижа и възпитание от друго лице като дядо, баба или други да се цени като такава, която способства за създаването на особено близки отношения/ особено близка връзка между внук и дядо или баба?

Поддържа, че въпросите са от значение за развитието на правото и по – конкретно за установяване на субективното право на обезщетение на лицата, които не са изрично конкретизирани от съдебната практика и Кодекса за застраховането като такива имащи право на обезщетение, т. е. тези, които са посочени като изключение извън изрично изброените лица.

Касаторът навежда и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение поради липсата на пълно и задълбочено разглеждане от съда на събраните по делото свидетелски показания, както и поради необсъждането на конкретни факти и отношения, установяващи наличието на дълбока и емоционална връзка между дядо и внук.

Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорно, че на 05.03.2016г. на територията на РСърбия е починал дядото на ищеца - Б. С. К. вследствие на ПТП, причинено от водач на МПС, застраховал своята „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

По спорния въпрос относно материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил събраните по делото гласни доказателства и се е позовал на задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1 от 23.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на постоянната практика на ВКС. Изложил е съображения, че за да се приеме, че между починалия и претендиращия обезщетение е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Посочил е като пример отглеждането на внуците от бабата или дядото поради заболяване или смърт на родителя/родителите, работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и други. С оглед на тези съображения и при обсъждане на отношенията между ищеца и починалия, въззивният съд е приел, че установените от свидетелите нематериални вреди не обосновават изводи за прилагане на изключението, тъй като между ищеца и неговия дядо са съществували обичайните за едно задружно семейство отношения на обич и привързаност. Приел е за неустановено внукът да е отглеждан от дядо си, който да е заместил родителите му, респективно да е живял заедно с него, както и мъката от загубата да е довела ищеца до особено тежки психични последици. Счел е за неотносими към претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди данните за пропуснатата в резултат на смъртта финансова подкрепа, очаквана от загиналия. С оглед на тези съображения въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора материалноправни въпроси са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Тези въпроси покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващия му извод за неоснователност на иска, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на въпросите се извежда от задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно която материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е акцентирано, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Прието е, че в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Посочено е, че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. Концепцията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е доразвита в решения на различни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60070 от 29.06.2021г. по т. д. № 904/2020г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 33 от 12.04.2022г. по т. д. № 377/2021г. на ВКС, ТК, I т. о.и други. Анализирани са различни житейски ситуации, при които привързаността между внуци и баби/дядовци е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или отглеждането и възпитанието на внук от баба/дядо поради болест, смърт, дезинтересиране от детето, работа на родителя/родителите в чужбина или друга обективна пречка за родителите, е изградила връзка, също наподобяваща тази родител – дете. Акцентирано е, че независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в цитираното Тълкувателно решение – наличие на особена близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания. В настоящия случай дадените разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, като изводът за недоказана материалноправна легитимация на ищеца е резултат от обсъждане на събраните гласни доказателства и установяване наличието на обичайни отношения между дядо и внук.

В допълнение, следва да се отбележи, че въпросите се основават на невярното твърдение, че искът е отхвърлен само въз основа на обстоятелството, че ищецът не е бил лишен от родителска грижа. Обстоятелството, че няма данни ищецът да е отглеждан от дядото, който да е заместил родителите му, респективно да е живял заедно с него, е взето предвид от въззивния съд, като едновременно с това са изтъкнати съществуващите между внук и дядо нормални близки отношения, както и липсата на установяване мъката от загубата на родственика да е довела до особено тежки последици за психиката на ищеца. С оглед на това оплакването, предпоставило въпросите, се отнася до част от мотивите на въззивния съд, които нямат самостоятелно значение, доколкото крайният извод за неоснователност на предявения иск е обусловен от липсата на доказани от ищеца обстоятелства, относими към възприетия в постоянната съдебна практика критерий „изключителност“, съответно даващи му право да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

При наличие на задължителна и постоянна практика на ВКС по поставените въпроси, от която въззивният съд не се е отклонил, не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като изводът на въззивния съд относно липсата на изискванията за включване на ищеца по изключение в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, не е нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Отделно, касаторът не е заявил обстоятелства, относими към очертаните хипотези на уредената в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК квалифицирана форма на неправилност. Доводите за неправилно възприемане от въззивния съд на фактите по делото и липсата на пълно и задълбочено разглеждане на свидетелските показания не са от категорията на особено тежките пороци, а представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и касаят извършването на проверка по съществото на акта. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250 от 22.03.2021г. по гр. д. № 3010/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 - ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: