О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50450

гр. София, 04.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1882 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Кемира“ ООД /н/, [населено място] срещу определение № 80 от 14. 01. 2022 г. по ч. гр. д. № 3330/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено определение № 408 от 2. 08. 2021 г. по т. д. № 1070/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 състав, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно. Оспорва извода на въззивния съд за наличието на основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството по делото, доколкото не е налице идентичност на предмета на спора по т. д. № 1070/2021 г. на СГС с този по предходното т. д. № 250/2018 г. на СГС. Излага съображения за липса на съвпадане на основанието и на страните по двата спора, както и за различен размер на исковите претенции. Счита за неправилно заключението на въззивния съд за наличие на огледалност на споровете, доколкото правното основание на иска, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ“ АД/ /н/ срещу „Кемира“ ООД и основание за образуване на т. д. № 250/2018 г. на СГС е чл. 422 ГПК, а на отрицателния установителен иск по т. д. № 1070/2021 г. на СГС, предявен от „Кемира“ ООД срещу „Държавна консолидационна компания“ ЕАД – чл. 694 ТЗ. Позовава се и на липсата на субективен идентитет по посочените дела, тъй като ответник по настоящото дело е „Държавна консолидационна компания“ ЕАД – дружество, придобило спорното вземане към частния касатор от „КТБ“ АД /н/. Изразява становище за неприложимост на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, доколкото липсват данни в хода на настоящото производство спорното вземане да е било прехвърлено от „КТБ“ АД /н/ на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД. Частният касационен жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. В производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК съдът задължен ли е да изследва дали вземането е било прехвърлено в хода на производството от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до предявяване на положителния установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК?; 2. Налице ли е идентичност на страните по два съдебни спора, ако в единия спор с правно основание чл. 422 ГПК страната е подпомагаща на ищеца, а в другия спор с правно основание чл. 694 ТЗ същата страна е ответник по иска?“. Частният касатор поддържа, че формулираните въпроси са от значение за развитието на правото. Сочи, че въззивното определение е очевидно неправилно, като въведения порок мотивира с явната липса на идентичност между страните и основанието на споровете по т. д. № 250/2018 г. на СГС и т. д. № 1070/2021 г на СГС.

Ответникът по частната касационна жалба „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на жалбата.

Синдикът на длъжника в несъстоятелност В. Г. не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да прекрати производството по т. д. № 1070/2021 г. на СГС с определение № 408 от 2. 08. 2021 г., първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като вземането, предмет на отричане с иска по чл. 694 ТЗ на „Кемира“ ООД /н/ срещу „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, е идентично с това на „КТБ“ АД, цедирано на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, предмет на висящия иск по чл. 422 ГПК, делото по който - т. д. № 250/2018 г. на СГС, е спряно на основание чл. 637 ТЗ, но е образувано преди производството по т. д. № 1070/2021 г. на СГС поради подадено възражение срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК с предмет процесното парично вземане, включващо главница, лихви и неустойка и произтичащо от същото основание – договор за банков кредит от 8. 12. 2011 г. и договор за встъпване в дълг от 6. 11. 2014 г. При позоваване на практика на ВКС, съставът на Софийски градски съд е изложил съображения, че при наличие на висящо производство по чл. 422 ГПК предявеният по-късно иск с правно основание чл. 694 ТЗ е недопустим при условие, че предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане. Счел е, че в случая е налице именно тази хипотеза, поради което по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В акта на Софийски градски съд е прието, че е без значение, че искът се води срещу цесионера предвид нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, приложима по отношение на спора по т. д. № 250/2018 г., по който приобретателят е конституиран и като трето лице помагач.

За да потвърди първоинстанционния акт с обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е споделил извода на Софийски градски съд, че двете дела са с един и същ предмет – вземане, съществуването на което се твърди и се иска да бъде установено от съда със сила на пресъдено нещо от ищеца в производството по чл. 422 ГПК, съответно – се отрича от ищеца по настоящото дело с иска за установяване със сила на пресъдено нещо на несъществуването му. Въззивният съд е посочил, че ответникът в производството, прекратено с акта на първоинстанционния съд, по иска по чл. 694 ТЗ „Държавна консолидационна компания“ ЕАД по отношение на процесното вземане е частен правоприемник /цесионер по договор за цесия/ на ищеца в предходно заведеното дело по иск с правно основание чл. 422 ГПК „КТБ“ АД /н/, поради което и решението по същото дело на основание чл. 298, ал. 2 ГПК и по задължителен начин би разпростряло и субективните предели на силата на пресъдено нещо и по отношение на ответника в настоящото производство. Изтъкнал е, че в случая са налице хипотезите на ал. 3 вр. ал. 2 на чл. 226 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните в изложението на основанията за достъп до касация въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият от въпросите не е съобразен с решаващите аргументи на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 694 ТЗ и обстоятелствата по делото. За да направи извод, че е налице основанието за прекратяване на производството по по-късно заведения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е съобразил висящността на спора по чл. 422 ГПК, идентичността в предмета на заведените дела и е мотивирал становище за разпростирането на силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 422 ГПК на основание чл. 226, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК по отношение на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД /трето лице помагач по т. д. № 250/2018 г. на СГС/, на което спорното вземане е прехвърлено от „КТБ“ АД /н/ - ищец по т. д. № 250/2018 г. с договор за цесия от 18. 09. 2017 г., чието прехвърлително действие е отложено до 28. 02. 2018 г. и който е съобщен на длъжника „Кемира“ ООД по реда на чл. 99 ЗЗД на 7. 06. 2018 г., тоест след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /на 17. 10. 2017 г./ и след завеждане на иска по чл. 422 ГПК /на 7. 02. 2018 г./. В този смисъл решаващите аргументи на съда не са свързани с прехвърляне на спорното право чрез договор за цесия в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Що се отнася до доводите на частния касационен жалбоподател, в контекста на които е поставен въпросът, за липса на тъждество на споровете по двете дела, то следва да се посочи, че по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ той оспорва задълженията си по договор за банков кредит от 8. 12. 2011 г., сключен между „КТБ“ АД и „Х. инвестмънт България“ АД, като твърди че последното дружество няма задължения към банката, както и че не е сключвал договор за встъпване в дълг от 6. 11. 2014 г. Липсва спор относно качеството на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД на цесионер. При поставянето на втория въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново не се отчитат специфичните особености на спора, свързани с частно правоприемство по договор за цесия. Именно въз основа на тях въззивният съд е формирал заключение за приложимост на процесуалното правило за прехвърляне на спорното право по чл. 226 ГПК и разпростиране на субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението и спрямо частния правоприемник, съответно за наличието на предпоставката по чл. 126, ал. 1 ГПК.

Същевременно, в случая не е налице и въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С определение № 357 от 24. 07. 2013 г. по ч. гр. д. № 3981/2013 г. на ВКС, I г. о. и определение № 156от 02. 03. 2018 г. по ч. т. д. № 220/2018 г. на ВКС, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че за да се приложи нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства. Субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица – страните в производството или техните универсални или частни правоприемници, обективен – когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание, като посочените факти, от които произтича претенцията, са идентични и искането е на същото правно основание. Съгласно определение № 483 от 11. 07. 2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на ВКС, II т. о. и определение № 684 от 1. 12. 2015 г. по ч. т. д. № 2634/2015 г. на ВКС, II т. о. искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ /ред. до изм., ДВ, бр. 105/2016 г./ за установяване на вземане, предмет на по-рано образувано производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, ще е процесуално недопустим поради припокриване с предмета на по-рано предявения установителен иск и производството по него ще подлежи на прекратяване. В мотивите на цитираните определения е посочено, че висящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявен нов установителен иск – положителен или отрицателен. Признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, което по разпореждане на чл. 637, ал. 4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ /ред. до изм., ДВ, бр. 105/2016 г./. Изводите на въззивния съд в обжалваното определение са изцяло съобразени с посочената практика на ВКС, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване, което изключва съществуването на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Неоснователни са и доводите на частния касационен жалбоподател, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обжалваното определение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не разкрива никой от изброените по-горе пороци, като частният касационен жалбоподател не обосновава тезата си за очевидна неправилност на въззивното определение отделно от доводите си за липса на пълно обективно и субективно тъждество на споровете с оглед основанието на исковете и страните по делата, по които вече бяха изложени съображения във връзка с поставените въпроси.

По тези съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 80 от 14. 01. 2022 г. по ч. гр. д. № 3330/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.