О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50431
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1558 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 271099/24.02.2022 г., подадена от В. Г. Г., чрез адвокат Г. Х., срещу решение № 266986 от 16.12.2021 г. по гр. д. № 5525/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20035713 от 8.02.2021 г. по гр. д. № 46963/2019 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД, предявен от В. Г. Г. срещу „Витоша ски“ АД, за заплащане на сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Софийски градски съд е изложил, че производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно обезопасяване на лифта (бариерата на лифта) „Витошко лале”.
Визирал е, че уважаването на иск по чл. 49 ЗЗД е обусловено от провеждането на доказване, че са възникнали вреди за ищеца, вредите са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия по повод на работа, възложена от ответника. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна по своя характер отговорност на възложителя за вреди, причинени по повод и при изпълнение на възложената работа.
Посочил е, че В. Г. твърди, че на 7.03.2019 г. е отишъл да кара ски на Витоша, но при качване на лифта „Витошко лале” бариерата се затворила внезапно поради техническа неизправност, при което ищецът ударил своя десен крак, загубил равновесие, паднал и счупил три ребра - след медицински преглед било констатирано, че има фрактури на пето, шесто и девето ребро. Ищецът поддържа, че изпитвал болки при всяко вдишване и издишване, както и при всякаква физическа активност, което затруднявало неговото ежедневие. Изживял силен стрес, оплаквал се от нарушение на съня. Заявява, че ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря за обезщетяване на вредите, защото стопанисва лифта и е задължено да го поддържа в техническа изправност. Претендира заплащане на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 7.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е оспорил иска с твърдения, че седалковата въжена линия е била в изправност; при приближаване на седалките, трите бариери се отварят за четири секунди, за да се качат пътниците на съоръжението; нито една от трите бариери не е била повредена, а пътникът сам е загубил равновесие, което му е причинило падане; медицинско заведение е било посетено пет дни след датата, на която се твърди, че е настъпил инцидентът, поради което не е доказано вредите да са настъпили при ползването на лифта.
Въззивният съд е приел за установено следното:
На 7.03.2019 г. ищецът е отишъл да кара ски на Витоша заедно с група приятели (около осем или десет човека според свидетеля И. Г.). При качване на лифта „Витошко лале” настанала суматоха около В. Г., като свидетелят К. Г. сочи, че бариерата го е ударила през краката и той паднал настрани на лявата си страна върху парапет (метална тръба). Изправил се след няколко секунди и се качили заедно на лифта, като горе ищецът му споделил как е паднал, оплакал се, че го боли гръдният кош. След като се спуснали още няколко пъти, му споделил, че го боли и карал по-бавно от нормалното. Всяко следващо спускане го правел с по-бавно темпо, оплаквал се от болки. На следващите качвания нямал проблем с преминаването през бариерата. На обяд си тръгнал с друг от компанията заради болките. Според свидетеля, в този ден бариерата се затваряла за две секунди, а не според указанията на поставената табела - за четири секунди. Това му направило впечатление в този ден и го усетил при преминаване през нея, защото и него го ударила през краката. Паузата била по-кратка, по-бърза от обичайното. От показанията на свидетеля И. Г., преценени съгласно чл. 172 ГПК, събраните пред първата инстанция писмени документи и констатациите на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на падането върху парапета при бариерата на входа на лифта, на ищеца са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване без разместване на фрагментите на пето и шесто леви ребра по мишничната линия и девето по задна мишнична линия. За тези увреждания сочи направената на пострадалия рентгенография от 7.03.2021 г., поради което въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ответната страна, че уврежданията са били констатирани със забава, а не в деня на увреждането. Приел е, че така получените увреждания се лекуват с покой и обезболяващи, както и че ищецът е провел лечение в продължение на около два месеца.
Съдът е обсъдил подробно основното и допълнителното заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, които е кредитирал по реда на чл. 202 ГПК. Приел е, че съгласно експертизата седалкова въжена линия „Витошко лале 1“ е оборудвана с три врати/четци за достъп до съоръжението, чрез магнитни карти, всички произведени от „Skidata“ AG, както и с три бариери след вратите/четци, синхронизирани с движението на седалките на съоръжението. Те притежават съответните европейски (EU) стандарти и сертификати на турникета и самата врата/четец. Според експерта, механиката и логическата последователност на действията по допуск на посетители с това съоръжение е следната: Първо устройството чака да прочете RFID карта или баркод на билет. Турникетът е блокиран посредством електромагнитната си спирачка и не може да бъде превъртян със сила или от случайно бутане. Това е необходимо, понеже на много места скиорите се спират в турникета, преди да им бъде прочетена картата или билетът. При прочитане на валидна RFID карта или баркод билет, се задейства сензор за присъствие на щеки или човек, сензор за вход на турникетата, сензор за изход от турникета и сензор за присъствие на дете. Ако е активиран сензорът за присъствие на щеки или човек, турникетът се отваря и е готов да се завърти. Завъртането става чрез електромотор и ремъчна предавка. Когато се активира сензорът за вход, турникетът се завърта леко на 120 градуса и устройството чака да се активира сензора за изход от турникета. Той не се завърта сам на цял оборот. Логиката на съоръжението е да се поведе ползвателя през вратата/четеца, без да се върне обратно, ако има валидна карта или билет. След като се активира и деактивира сензорът за изход от турникета, вратата/четецът се връща в изходно положение, Тогава клиентът попада в зоната между магнитната врата и втората бариера. При доближаване на седалките трите бариери се отварят за 4 секунди и пътниците преминават и заемат изходна позиция за качване на съоръжението. След преглед на записите в електронната памет на съоръжението, експертът е дал констатация за липса на неизправност на съоръжението и трите устройства в този ден (7.03.2019 г.). Всички устройства са били изправни на тази дата и са работили без прекъсване през целия ден. За да направи този извод, експертът е съобразил липсата на записи в системата за регистрирана грешка и/или нередност/неизправност; проследяване, че в този ден от 9.00 ч. до 21.58 ч. са били регистрирани 2789 преминавания, като през врата № 2 на лифта „Л. Д. са били извършени 1020 преминавания; при изследване ритъма на преминаванията не е установен промеждутък (времеви интервал), който да дава индиция, че е имало инцидент, авария или дефектирало съоръжение; не са установени индиректни симптоми, че е имало някакъв технически проблем. Проследени са записите в системата за движението на ищеца В. Г. Г., който е закупил карта „Сутрешна възрастни“ на 7.03.2019 г. в 8.59.40 ч. с уникален номер 1- 1079-1-145751. Установено е, че в този ден четирите преминавания на ищеца са били регистрирани от системата с дата и час, както следва: 2019-03-07 09.01.54; 2019-03-07 09.24.54; 2019-03-0709.43.42; 2019-03-07 10.04.00. Това означава, че регистрираните четири преминавания на ищеца през четците предполагат преминаване на ищеца през бариерите и ползване на въженото съоръжение.
Въз основа на констатациите на вещото лице и тяхната обоснованост, Софийски градски съд е споделил извода на първоинстанционния съдебен състав, че не се установява техническа неизправност на съоръжението и устройствата на 7.03.2019 г., които да са причинили на ищеца вреди. В тази връзка е намерил за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че вещото лице от съдебно-техническата експертиза не е обосновало изводите си, чрез констатация за това, че по-високата скорост на устройствата на съоръжението генерира и по-голяма кинетична енергия на бариерата, която е достатъчна да наруши равновесието на човек. Визирал е, че от една страна, експертът е със специална компетентност компютърни системи и конфигурации (информационни технологии), като предмет на изследването му са електронните записи в системата на съоръжението, неговите специфики и характеристики. По отношение на механизма на действие на устройствата върху ползвателя, експертът е заявил в с. з. на 28.07.2020 г., че с оглед скоростта, която е зададена от производителя, кинетичната енергия на устройството (бариера) не е достатъчна да наруши равновесието на човек. Съдът е счел този извод за обоснован чрез преглед на техническата документация на съоръжението и извършените многобройни тестове на съоръжението и устройствата към него от фирмата производител. Същевременно вещото лице е посочило, че следващото преминаване, след преминаването на ищеца в 09.01.54, е с интервал 4.30 мин., което основно се дължи на динамиката, т. е. колко чакащи има пред бариерата и дали са подготвени да преминат. Това времетраене не сочи за техническа причина, след като няма електронен запис за това в системата и не се установява по друг директен или индиректен път. Освен това този интервал, с оглед данните по записите и от трите врати, не сочи за някакъв специфичен нетипичен интервал от време. Цялостното изследване на динамиката на преминаване и през трите врати в този ден сочи за някакъв ритъм в преминаванията, който в случая е налице.
Въз основа на така изложеното, въззивният съд е възприел изводите на първата съдебна инстанция, че по делото не е установено, че при преминаването през съоръжението (врата № 2) бариерата се е затворила внезапно поради техническа неизправност, което е причинило удар и падане на ищеца, причинили му травми и неимуществени вреди във връзка с тях. Приел е, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че вредите са настъпили поради бездействие на ответника да осигури безопасност на процесното съоръжение, което обуславя отхвърляне на иска.
Във въззивното решение е налице и препращане към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК.
Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава, на първо място, на основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
1. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, в тази връзка задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно.
Твърди, че по този въпрос въззивното решение противоречи на приетото в: решение № 190/7.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, І г. о., решение № 7/19.01.2016 г. по гр. д. № 4002/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.
В. Г. твърди, че въззивният съд напълно е игнорирал показанията на свидетеля К. Г., както и не е анализирал в цялост заключенията на съдебно-техническата експертиза, както и не е обсъдил експертното заключение във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал.
2. Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди във връзка с другите доказателства по делото.
По този въпрос се визира противоречие на въззивното решение с приетото в: решение № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 117/28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 224/7.01.2019 г. по гр. д. № 612/2018 г. на ВКС, III г. о.
Жалбоподателят счита, че в случая съдът е възприел безкритично заключенията на вещото лица, като е извършил преценка само досежно тяхната яснота, но не и преценка на тяхната обоснованост, както и преценка съобразно всички събрани по делото доказателства.
На второ място, В. Г. се позовава на очевидна неправилност на атакуваното от него решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.
От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ад. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по двата въпроса в изложението, обобщени по следния начин: Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната преценка заедно и поотделно; може ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди във връзка с другите доказателства по делото, тъй като по тях е налице противоречие на решението на СГС с визираната в изложението към касационната жалба практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266986 от 16.12.2021 г. по гр. д. № 5525/2021 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на В. Г. Г. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на горното указание или за прекратяването му – в случай на неизпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: