О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50792

гр. София, 03.11.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2250/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. П., подадена чрез процесуалния представител адв. В. К., против въззивно решение № 260921 от 15.03.2022г. по в. гр. дело № 14279/2020г. на Софийския градски съд, ГО, II В състав. С атакуваното решение е потвърдено решение №20234087 от 23.10.2020г., постановено по гр. д. № 17228/2019г. на Софийския районен съд, ГО, 168 състав, с което са отхвърлени предявените от С. П. против „Обединена българска банка“ АД искове с правно основание чл. 150, във вр. чл.262 КТ за сумата 22 732,86 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 717 часа и 30 минути извънреден труд, положен в периода от 23.03.2016г. до 07.12.2018г. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 2 857,34 лева-обезщетение за забава върху възнаграждението за извънреден труд от датата, следваща падежа до 21.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата за главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-22.03.2019г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответното дружество „Обединена българска банка“ АД, чрез процесуален представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата и като неоснователна. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл. 280 ГПК касаторът формулира правни въпроси, които поставя с оглед основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. За да се приеме, че едно лице полага труд при ненормиран работен ден следва ли длъжността, която заема да бъде изрично посочена в нарочен списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден и 2. За да се приеме, че едно лице полага труд при ненормиран работен ден следва ли то да бъде съразмерно компенсирано с допълнителен платен годишен отпуск. Касаторът сочи, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 75 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 812/2010 г. на ІІІ ГО и решение № 99 от 25.04.2014г. по гр. д. № 4423/2013г. на ІV ГО на ВКС. Отделно се позовава на основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че следният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- 3. За да бъде законосъобразно полагането на труд при ненормиран работен ден и да не бъде квалифициран като извънреден труд, следва ли трудът след края на редовното работно време да бъде полаган само при необходимост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че е налице предпоставката за достъп до касация и по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 КТ във вр. с чл. 262 КТ.

От фактическа страна е прието, че в процесния период - от 23.03.2016г. до 07.12.2018г. ищецът С. П. е заемал длъжността „Старши дилър“ в отдел „Пазари“ на Дирекция „Пазари и инвестиционно банкиране“, първоначално при работодателя „Сибанк“ АД, а впоследствие при универсалния правоприемник – ответника „ОББ“ АД, при пълно работно време - 8 часа, на ненормиран работен ден (трудов договор № 4711/16.11.2012г. и допълнителни споразумения към него). Според представените по делото длъжностни характеристики едно от основните задължения на ищеца е ежедневно да определя и вписва в банковата информационно-счетоводна система официалните валутни курсове за деня преди започване работа с клиенти (до 08,00 часа) и да ги поддържа в съответствие с актуалната пазарна ситуация до 18,00 часа. Установено е от приетото заключение на СТЕ, че ищецът е задавал в банковите системи ежедневно онлайн валутните курсове на банката за деня в приблизителен часови интервал от 07:59 до 10:25 часа, от 13:23 до 14:12 часа и 17:03 часа, независимо че работният ден в банката е от 08,30 часа до 17,00 часа, с обедна почивка от 30 минути, която се ползва в интервала от 12,00 до 13,00 часа, и две физиологични почивки от по 10 минути. От Правила за вътрешния трудов ред на „Сибанк“ АД (чл. 24 от ПВР) и Приложение № 10 към тях, Правила за вътрешния трудов ред на „ОББ“ АД, в сила от 15.01.2018г. и Приложение № 2 към този правилник, както и от заповед № 29/30.01.2018г. на гл. изп. директор на „ОББ“АД (в която изрично е посочено, че се издава след консултации с представителите на служителите по чл.7, ал.2 КТ) се установява, че всички длъжности в[Фирма 2], с изключение на структурите и служителите, които работят на графици и смени, са на ненормирано работно време по смисъла на чл. 139а КТ. В двата цитирани правилника за вътрешния трудов ред, както и в КТД е посочено още, че служителите на ненормиран работен ден се компенсират с допълнителен платен годишен отпуск - 5 работни дни. Според заключението на ССчЕ се установява, че ищецът е ползвал полагащия му се допълнителен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките, при които може да се приеме, че едно лице полага труд при ненормиран работен ден, първата от които е заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочния списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, който списък следва да е определен с нарочна писмена заповед на работодателя или длъжността да бъде включена в правилника за вътрешния трудов ред (както е в конкретния случай), издаден и приет след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ и втората - на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. Поради това, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че работодателят е доказал възражението си, че ищецът е работил при условията на ненормиран работен ден. Посочил е, че положеният от работника труд по време на работните дни от седмицата (ищецът не твърди и не се установява да е полагал труд в празнични и почивни дни) не е извънреден и за него не се дължи допълнително заплащане, а подлежи на компенсиране с уговорения допълнителен платен годишен отпуск в размер 5 работни дни. Така уговореният допълнителен платен годишен отпуск не е под установения в КТ минимум, ищецът се е съгласил с този размер още при сключване на трудовия договор, поради което въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба в тази връзка. За неоснователни са приети и доводите на ищеца във връзка с претенцията за извънреден труд, полаган в интервала от 8,00 до 8,30 часа. Съдът е посочил, че по делото не е установено по категоричен начин, че всеки работен ден ищецът е въвеждал в посочения интервал валутните курсове за деня в банковата информационно - счетоводна система, като това основно негово задължение е обусловило и определянето на ненормиран работен ден за заеманата длъжност. Прието е и, че ищецът е ползвал регламентираните малки почивки сутрин и следобед по време на изпълнение на задълженията си, както и обедната почивка за хранене от 30 минути, включително е ползвал и законово установената в чл. 139а, ал. 5 КТ 15-минутна почивка след изтичане на редовното работно време, доколкото според заключението на СТЕ ищецът е излизал от системите средно между 17:00 и 17:30 часа. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният главен иск е неоснователен, съответно неоснователен е и акцесорният му иск за лихви и е потвърдил първоинстанционното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно по смисъла на самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Не е налице соченото от касатора основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия и по втория поставени въпроси. Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице противоречие с практиката на ВКС, следва поставеният от касатора въпрос да е разрешен от въззивният съд в противоречие с даденото по същия въпрос разрешение в цитираните от жалбоподателя решения на ВКС. В случая това не е така. Действително, цитираните решения № 75 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 812/2010 г. ІІІ ГО и № 99 от 25.05.2014 г. по гр. д. № 4423/2013г. ІV ГО на ВКС, на които се е позовал и въззивният съд, са относно въпроси, касаещи предпоставките, на които следва да отговаря положения труд, за да се счете, че е налице хипотезата на ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ и разграничаването му от извънредния труд по чл. 143 КТ и за редът, по който се определят длъжностите на работниците и служителите, за които се установява ненормиран работен ден. В пълно съответствие с цитираната съдебна практика съставът на СГС е установил наличието и на двете предпоставки: с правилника за вътрешния трудов ред и колективно споразумение, подписано между ответната банка и колектива на работниците и служителите в нея, е въведено ненормирано работно време за всички длъжности в банката, с изключение на работещите на сумирано изчисляване на работното време; същевременно е предоставен (наред с редовния от двадесет дни) допълнителен платен годишен отпуск от пет дни, който ищецът е ползвал през годините. Решаващият мотив на състава на СГС за отхвърляне на претенцията, е че ищецът е работил при ненормирано работно време, поради което положения от него труд през работните дни не следва да се оформя и заплаща като извънреден труд. В тези решения е посочено също, че работното време, през което се полага труд при ненормиран работен ден е редовно работно време и трудът не се оформя и не се заплаща като извънреден.

Третия въпрос няма характера на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК-въпросът е повдигнат в контекста на виждането на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Така, както е формулиран, въпросът съдържа оплаквания относно правилността на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон и не подлежи на разглеждане в настоящето производство по чл. 288 ГПК.

Съобразно изхода на спора и предвид отправеното в отговора на касационната жалба искане, на ответника „ОББ“ АД се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер 200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260921 от 15.03.2022г. по в. гр. дело № 14279/2020г. на Софийския градски съд, ГО, II В състав.

ОСЪЖДА С. К. П. да плати на „Обединена българска банка“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: