№ 50557

гр. София, 03.11.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2407 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. М. С., Й. М. С. и И. М. С., чрез адв.П.К. срещу решение №52 от 22.07.2021г. по в. гр. д. №247/2021г. на Апелативен съд - Б. в частта, с която е потвърдено решение №39/07.01.2021г. по т. д. №114/2019г. по описа на Окръжен съд - Ямбол в частта за отхвърляне на исковете им с основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени срещу „Д. З. АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 70 000 лева до 98 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и в частта, с която въззивният съд не е присъдил законната лихва върху допълнително присъдените от него суми в размер на 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, както и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, довело до присъждане на изключително занижено по размер обезщетение в нарушение на принципа на справедливост. Касаторите поддържат тезата, че въззивният съд в нарушение на закона не е присъдил законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, поискана с исковата молба и въззивната жалба. Навеждат и доводи, че необосновано, без преценка на всички релевантни факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 100 000 лева за всеки ищец. Считат, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на баща им, настъпила при процесното ПТП, е в размер на 150 000 лева за всеки, като не оспорват приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%. С оглед изложеното молят да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъдат уважени исковете им за обезщетение за неимуществени вреди като им бъдат присъдени допълнително по 28 000 лева /разликата между дължимите след отчитане на 30% съпричиняване 98 000 лева и присъдените 70 000 лева/ на всеки от тях, ведно със законната лихва от 11.06.2019г. /уведомяването на застрахователя/ до окончателното плащане, както и законната лихва от 11.06.2019г. върху допълнително присъдените от въззивният съд по 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Претендират разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани множество правни въпроси, които могат да се обобщят в две групи: първата – относно присъждането на законната лихва върху обезщетението за вреди при деликт, респ. за предпоставките за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ, втората- за приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обусловили изхода на спора, като поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и описаните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите заявяват, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поддържат като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал2, пр.3 ГПК.

Ответникът „Д. З. АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 70 000 лева до 98 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и да остави без уважение искането им за присъждане на законната лихва върху допълнително присъдените суми в размер на 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях, въззивният съд след подробен анализ на доказателствата и обсъждане доводите на страните стига до извод, че с оглед критериите по чл.52 ЗЗД справедливото обезщетение за всеки от ищците за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща им, настъпила при процесното ПТП, реализирано на 06.06.2019г., е в размер на 100 000 лева за всеки, като същото следва да се намали поради съпричиняване с 30%. При безспорно установен механизъм на процесното ПТП, причинено от водача на МПС, застрахован по застраховка ГО в ответното дружество и с оглед доказателствата за настъпилата в резултат на произшествието смърт на М. Д. С. /баща на ищците/, решаващият съдебен състав приема, че основният спор е свързан с наличието на съпричиняване на вредата и справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната загуба на баща им.

Апелативният съд излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди, определено в размер на 100 000 лева за всеки от ищците, е съобразено с чл. 52 ЗЗД. С оглед дадените с ППВС №4 от 1968г. разяснения, се аргументира, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по „справедливост”, като справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства- при смърт – момента на настъпването й, възрастта на починалия и общественото му положение, отношенията между починалия и близките му, търсещи обезщетение за неимуществени вреди. Приема, че в категорията „други обстоятелства” се включват икономическите условия в страната към датата на увреждането, както и нивата на застрахователно покритие, които без да са определящи следва да бъдат съобразени. При преценката на тези релевантни факти и обстоятелства - към момента на процесното ПТП /06.06.2019г./ загиналият М. С. е бил на 56г., а ищците /негови син и дъщери/са били съответно на 23г., 35г. и 37г.; починалият, съпругата му и синът му са живели заедно, като Й. и И. в определени периоди са живели самостоятелно със своите мъже и деца, но последните години след семейна раздяла са се върнали в дома на баща си и също са живели заедно него; М. работел и се грижил за цялото си семейство, вкл. и за внуците; между М. и децата му съществували близки отношения на обич, привързаност и взаимопомощ; след смъртта му те страдали, тъгували, често плачели, усещали липсата на моралната му опора, съдът намира, че определеното обезщетение в размер на 100 000 лева за всеки от ищците е справедливо. Излага аргументи, че отношенията между ищците и баща им сочи на нормална житейска привързаност, характерна за такива степени на родство; че ищците действително са претърпели душевни болки и страдания от загубата на близкия си човек, която е типична и не се характеризира с изключителност. Съдът се мотивира, че ищците са били пълнолетни, трудоспособни, в състояние да се грижат за себе си, дъщерите имали и собствени семейства, поради което загубата на финансовата помощ от баща им не би следвало да се свързва пряко с преживените от тях душевни болки и страдания от загубата му. Дълбоката им скръб от необратимата загуба е факт, но не се установява трайно, необратимо увреждане на психиката им и изключителност на болките и страданията им.

Решаващият състав излага аргументи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да е резултат от установени по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Приема, че не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Излага мотиви, че с оглед установения механизъм на ПТП и фактът, че пострадалият М. С. е управлявал автомобила си с превишена скорост, процентът на съпричиняване следва да бъда определен на 30%.

Въззивният състав счита, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ и доказателствата по делото законната лихва върху присъдените обезщетения на ищците е дължима от застрахователя от датата на предявяване на застрахователните претенции- 11.06.2019г., но не присъжда такава върху допълнително присъдените обезщетения в размер на по 20 000 лева на всеки от ищците /разлика между присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева и дължимите 70 000 лева, след намаляване с 30% на определеното обезщетение от 100 000 лева/, тъй като няма отхвърлителен диспозитив за законната лихва в първоинстанционното решение и искане за постановяване на допълнително решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковите претенции с правно основание чл.423, ал.1 КЗ. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставените въпроси, свързани с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, отговарят на общия критерий за допускане до касация, като е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановеното решение следва да бъде проверено за съответствие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г. и цитираната практика по чл.290 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В частта относно отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва върху присъдените главници, касационно обжалване следва да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Касаторите не дължат предварително внасяне на държавна такса за касационното обжалване.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №52 от 22.07.2021г. по в. гр. д. №247/2021г. на Апелативен съд - Б. в обжалваната част.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.