О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50556

София, 03.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав : Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 615 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ергос“ АД (ищец) срещу решение № 191/15.12.2021г. по възз. т.д.№ 365/2021г. на Апелативен съд - Варна.С него е потвърдено решение № 93 от 08.03.2021год. по т. д.№ 1277/2020г. на Окръжен съд - Варна, ТО за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, във вр. чл.417 ГПК иск от „Ергос“ АД против „Интерком груп“ ООД, за приемане за установено, че „Интерком груп“ ООД дължи на „Ергос“ АД парично вземане в размер на 87 930.50 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението на 24.09.2020г. до окончателното й изплащане, което парично вземане представлява неизплатен остатък от продажната цена по т. I, б.“Б“ от нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 4, том III, рег. № 4543, дело № 373/28.10.2013г. на нотариус Д.С. с рег.№ 192 в НК, с район на действие РС - Варна, за него е издадена заповед № 260379/25.09.2020г. по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№ 11954/2020г. на РС – Варна, след което същото е прехвърлено от „Ергос“ АД на „Райзинг ойл“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 28.09.2202г.

Основано на оплаквания за неправилност, поради процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен и за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, предл. посл. ГПК по следните значими за крайния изход на делото правни въпроси:

1.При липса на клауза за делегация погасява ли се паричният дълг към кредитор по конкретна сделка чрез плащане по ескроу сметка (особена сметка или сметка под условие), когато сметката е открита на лице-бенефициент, различно от кредитора по същата сделка?(Т.е. – когато, при липса на клауза за делегация, сметката е открита и парите са преведени на лице, различно от кредитора по сделката). Касаторът се позовава на решение № 150 от 12.03.2013г. по т. д.№ 594/2011г., т. о.

Евентуално, в случай, че се приеме да е от значение видът на договора (посоченото от касатора решение касае договор за изработка), е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

2.Длъжен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на доказателствения материал и тежестта на доказване и въз основа на такава да обоснове изводите си за доказаност/недоказаност на релевантните факти? По него касаторът се позовава на решение № 210/09.02.2018г. по т. д.№ 1115/2017г., I т. о.

Наред с това е поддържано и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК.Приложното му поле е обосновано с доводи за противоречие с основни материалноправни принципи и разпоредби ( чл.65 и чл.75 от ЗЗД) на извода на въззивния съд, че посредством ескроу сметка (особена сметка или сметка под условие) може да се замени бенефициентът на плащане по договор за покупко-продажба, както и за очевидна неправилност на констатацията на въззивния съд, че към момента на извършване на превода от 14.07.2016г. едно и също лице е представлявало ищеца „Ергос“ АД и бенефициента на плащането „Интерком груп инвест“ ООД.В

С подадения чрез юрисконсулт М. К.-С. писмен отговор „Интерком груп“ ООД (ответник) оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е приел за установено, че с договор за продажба на недвижими имоти от 28.10.2013г., обективиран в нотариален акт № 4, том III, рег.№ 4543, дело № 373/28.10.2013г. на нотариус Д. С., № 192 в НК, ищецът е продал на ответника „Интерком груп“ ООД девет апартамента и пет паркоместа в сграда срещу общо уговорена продажна цена в размер на 1 112 584лв. без ДДС, 1 335 100.80лв. с ДДС, която е уговорено да бъде заплатена така: съгласно б. „А“ от нотариалния акт, сума в размер на 581 414.86лв. ще бъде заплатена от купувача чрез поемане на дълга на продавача към „Ай Ви С.“ ООД, произтичащ от споразумение с нотариална заверка на подписите от 28.10.2013г., и освобождаване на продавача от дълга, на основание чл.102 ЗЗД и, съгласно б. „Б“ от нотариалния акт, остатъкът от продажната цена, сума в размер на 753 685.94лв., ще се заплаща от купувача при всяка последваща продажба на имот от прехвърлените чрез превеждане по банковата сметка на продавача в „ОББ“ АД суми по 350 евро за всеки кв. м., включително общите части, необходими за заличаване на учредената в полза на „ОББ“АД договорна ипотека върху съответния имот.Въззивният съд е приел за установено, че уговореният краен срок за изплащане на остатъка от цената по посочения начин е 25.10.2015г., а след тази дата купувачът ще дължи на продавача целия остатък от цената (ако има такъв).Установил е, че на 05.04.2016г. страните са сключили допълнително споразумение, с което са уговорили, че цената по нотариалния акт за покупко-продажба се намалява от 1 112 584лв. без ДДС на 1 047 176.76лв. без ДДС, за което ще се извърши поправка в нотариалния акт, че купувачът ще заплати остатъка от продажната цена по нотариалния акт в размер на сумата 197 443 евро по специална банкова сметка при „ОББ“ АД, която ще му бъде посочена и за която има писмени доказателства, изходящи от банката, в т. ч. гаранционно писмо, че е такава, от която средствата могат и ще следва да бъдат използвани само и единствено за заличаване на договорната ипотека и тежести върху всички придобити от него имоти по нотариалния акт, както и, че споразумението ще влезе в сила на датата на вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията на окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен между „Интерком груп инвест“ ЕООД като продавач и ответното дружество като купувач.Въззивният съд е приел за установено, че на 05.04.2016г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове между обещател „Интерком груп инвест“ ЕООД и купувач ответното дружество „Интерком груп“ ООД, в който е уговорено, че купувачът може да посочи трето лице, което да придобие правото на собственост върху предмета на договора, за което продавачът е дал предварителното си съгласие.Установил е, че на 07.07.2016г. е сключен окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове между продавач „Интерком груп инвест“ЕООД и купувач „Интерком груп бриз“ ЕООД, което дружество се явява третото лице, заместило ответника като купувач по предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, по силата на който „Интерком груп бриз“ ЕООД е придобило дружествените си дялове. Въззивният съд е приел за установено, че на 07.07.2016г. е извършена поправка на нотариалния акт за покупко-продажба(нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба от 07.07.2016г., № 59, том II, рег.2334, дело 213/07.07.2016г. на нотариус Д. С.), съгласно уговореното в споразумението от 05.04.2016г.Формирани са мотиви, че споразумението е влязло в сила на 08.07.2016г., поради сбъдване на визираното в него условие, а именно сключване на договора за покупко-продажба на дружествен дял.Въззивният съд е посочил, че във връзка с доказване извършеното плащане на цената по договора за покупко-продажба на недвижими имоти са представени по делото платежно нареждане от 07.04.2014г. за сумата от 88 544.34 лева; платежно нареждане от 24.04.2014г. за сумата от 50 217.89 лева; платежно нареждане от 22.05.2014г. за сумата от 71 278.46 лева; платежно нареждане от 13.06.2014г. за сумата от 92 072.07 лева, или общо сумата 302 112.76 лева. (л. 78 - 81 по делото).Установил е, че с платежно нареждане от 14.07.2016год. ответното дружество е превело и сумата от 197 443 евро по ескроу сметка, която е с бенефициент „Интерком груп инвест“ ЕООД.Формирани са мотиви, че представляващият бенефициента „Интерком груп инвест“ ЕООД и представляващият ищеца „Ергос“ АД е един и същ.Прието е за установено, че с молба-съгласие от 21.07.2016г. „ОББ“АД е поискала от Службата по вписвания частично заличаване за посочени в молбата недвижими имоти, предмет на договора за покупко-продажба между страните по делото, на вписаната в нейна полза договорна ипотека за обезпечаване на задълженията на ищцовото дружество по договор за кредит от 23.10.2006г. за част от вземането на банката за сумата 197 443евро.

Въз основа така приетите за установени факти въззивният съд е приел за установено и безспорно, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по който са изпълнени задълженията на продавача, както и е изпълнено задължението на купувача по б. „А“ от нотариалния акт, а именно, че валидно е погасено задължението му за сумата 581 414.86лв. по уговорения начин. Въззивният съд е свел спора до изпълнение на задължението на ответника за заплащане на част от цената по б. „Б“ от нотариалния акт в размер на процесното вземане или до това дали с платежното нареждане от 14.07.2016г. за сумата 197 443 евро, което представлява точно дължимия остатък от продажната цена, ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по договора за покупко-продажба и споразумението, каквото е неговото становище, или се касае за плащане по друг договор, договора за продажба на дружествен дял, каквото е становището на ищеца.

За да приеме, че плащането от 14.07.2016г. по ескроу сметката на третото неучастващо лице „Интерком груп инвест“ погасява остатъка от задължението на ответното дружество към ищеца по договора за покупко-продажба, сключен с нотариалния акт, и споразумението, въззивният съд е приел следното:Въз основа на уговореното в т.3 от споразумението въззивният съд е приел, че с него страните са уговорили със сумата 197 443 евро, представляваща дължимия остатък от цената по договора за покупко-продажба, да бъдат погасени задълженията на продавача към „ОББ“ АД, респективно да бъдат заличени ипотеките върху закупените от ответника имоти, а не са уговорили сумата да постъпи по сметката на продавача, поради което е приел, че е нямало основание сумата да се превежда по сметката на ищцовото дружество.По отношение на това кой трябва да е титуляр на банковата сметка, по която ще се преведе сумата 197 443 евро, въззивният съд е съобразил, че липсват уговорки продавачът да посочи сметка за заплащане на цената или банката да посочи сметка на именно на продавача.По тези съображения и, тъй като сумата 197 443 е преведена в ескроу сметка, с която нейният титуляр не е могъл да се разпорежда, въззивният съд е заключил, че тя е предназначена да се ползва единствено за целите на т.1 б. „Б“ от нотариалния акт и във връзка със заличаване на договорните ипотеки върху придобитите от ответника имоти, съобразно постигнатата договореност в чл.3 от споразумението.Въззивният съд е приел да е изцяло в съответствие с уговореното в чл.3 от споразумението, че веднага след превода на сумата на 14.07.2016г. е подадена молба-съгласие на банката на 21.07.2016г., с която е поискано заличаване на учредената ипотека за частта от вземането на банката към ищеца в размер на сумата 197 443 евро и като се има предвид, че ипотеката е учредена за обезпечаване на вземане на банката към ищеца, в това число за имоти, които са част от придобитите от ответника по нотариалния акт. По всички тези съображения въззивната инстанция е направила извод, че плащането от ответника на сумата 197 443 евро и заличаването на посочените в т.3 от споразумението ипотеки върху закупените от него имоти е в изпълнение на чл.3 от споразумението между страните и е безспорно установено, че с плащането на посочената сума задължението на ищеца към банката е намаляло с посочения размер, което е дало основание на банката след заплащане на обезпеченото задължение да поиска заличаване на наложените обезпечения.Формирани са мотиви, че липсват данни и твърдения ищцовото дружество да е възразило по някакъв начин на погасяване на задълженията на ответника по този начин, а, напротив, и двете страни с последващи действия са изпълнили условията, уговорени в споразумението от 05.04.2016г. : цената е намалена чрез сключване на нотариален акт за поправка, споразумението е влязло в сила след сключване на окончателен договор за продажба на дружествени дялове и със заплатената сума в размер на 197 443 евро са погасени задълженията на ищцовото дружество към „ОББ“ АД.При съвкупната преценка на нотариалния акт за продажба, споразумението и нотариалния акт за поправка на нотариалния акт за продажба въззивният съд е приел, че страните са договорили имотите да се закупят освободени от вещни тежести или с част от цената(по 350 евро/кв. м) ответникът да погасява задължението на ищеца към „ОББ“ АД, следователно, определената в нотариалния акт цена е на имоти, които са освободени от вещни тежести, в изпълнение на което е договореното в т.3 от споразумението с посоченият остатък от цената да се погаси задължението на ищцовото дружество към банката. Неоснователността на твърдението на ищеца, че плащането на 14.07.2016г. е на друго основание – договора за продажба на дружествен дял е обосновано от въззивния съд с изводи, че е нямало основание за ответника да заплаща цената по договора за продажба на дружествен дял, тъй като той не е страна по него, а неговите права на купувач по предварителния договор е поело„Интергруп бриз инвест“ ЕООД, съгласно чл.11 от предварителния договор, както и с изводи, че към плащането на 14.07.2016г. са били изпълнени постигнатите договорености в предварителния договор за продажба на дружествен дял и е бил сключен окончателният договор за продажба на дружествен дял от 07.07.2016г.По всички тези съображения и при съвкупния анализ на доказателствата по делото въззивният съд е заключил, че с плащането на сумата 197 443 евро ответникът е погасил задълженията на ищеца към банката в този размер, произтичащи от договор за инвестиционен кредит от 23.10.2006г. с „ОББ“ АД, обезпечени с договорна ипотека върху имотите, предмет на процесния нотариален акт между страните, за която сума банката е поискала частично заличаване на дадените обезпечения, поради което с това плащане е погасен остатъкът от задълженията на ответника за заплащане на цената по сключения с ищеца договор за продажба, в съответствие с договореното в чл.2 и чл.3 от допълнителното споразумение от 05.04.2016г.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи по предмета на спора, а не дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение( чл.281, т.3 ГПК).Проверката за законосъобразност на обжалвания акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба( чл.290, ал.1 ГПК).

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия материалноправен въпрос и на двете поддържани допълнителни основания по т.1, предл. посл. и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК произтича от това, че въпросът не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.Въпросът не е обуславящ за правните изводи на съда по делото, тъй като крайните изводи не са извършени само въз основа на извършеното от ответното дружество плащане по ескроу сметка, чийто титуляр не е ищецът, а - въз основа на съвкупната преценка на всички относими доказателства по делото в т. ч. договора за покупко-продажба, допълнителното споразумение, предварителния и окончателния договор за продажба на дружествен дял и молбата –съгласие на банката за частично заличаване на ипотеката.За пълнота на изложението следва да се посочи, че по този въпрос липсва и допълнителната предпоставка на т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК.Посоченото от касатора решение е неотносимо, тъй като не касае изпълнение на парични задължения чрез плащане по ескроу сметка.

Неоснователността на искането за допускане касационно обжалване по въпрос № 2, който е процесуален и касае правомощията на въззивния съд като съд по съществото на спора, произтича от липсата на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е възприета принципната постановка на т. 19 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват неговата решаваща правораздавателна дейност. Според съдебната практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1, предл. посл.ГПК, посоченото от касатора решение № 210/09.02.2018г. по т. д.№ 1115/2017г., І т. о. и цитираните в него решения, както и служебно известните на състава решение по т. д. № 1106/2010г., ІІ т. о., решение по т. д. № 823/2010г., ІІ т. о., решение по т. д. № 866/2012г., І т. о., решение по гр. д. № 1368/2016г., ІV г. о., решение по т. д. № 606/2018г., І т. о. и мн. др., непосредствена цел на въззивното производство и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК е повторното разрешаване на материално-правния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.При формиране на фактическите и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е съд по съществото на спора и изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

Даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с посочената съдебна практика по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като изводът, че с плащането на 14.07.2016г. по ескроу сметка е погасено задължението на ответното дружество, произтичащо от сключения с ищеца договор за покупко-продажба, независимо, че ищецът не е бенефициент по сметката, е извършен след цялостна преценка на доказателствения материал по делото – поотделно и в съвкупност и прилагане на последиците от тежестта на доказване.Правилността на извършените от въззивния съд констатации не може да се проверява в настоящата селективна фаза на касационното производство, съответно доводите за тяхната неправилност не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

На осн. чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ, касаторът се осъжда да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, които се определят в хипотезата на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на решение № 191/15.12.2021г. по възз. т.д.№ 365/2021г. на Апелативен съд - Варна.

Осъжда „Ергос“ АД да заплати на „Интерком груп“ ООД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. (сто лева).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: