Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 7656 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Нури, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат Войнов, срещу решение № 482/13.07.2022 г. по адм. дело № 547/2022 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4981/31.05.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника адв. Ж. и лично от касационния жалбоподател с доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ф. Нури, гражданин на Сирия, срещу решение № 4981/31.05.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа данните от събраната административна преписка, първата инстанция обосновано приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че заместник-председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, поради което липсват законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 от закона. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, съдът е приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно.

С оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата бежанска история по време на проведеното с него интервю на 21.03.2022г., административният орган и първоинстанционният съд обосновано са приели, че лицето не установява да е било обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. От разказа на лицето и приложения по преписката регистрационен лист се установява, че лицето е сирийски гражданин, с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание -[заличен текст], семейно положение женен. Ф. Нури е напуснал страната си по произход със семейството си през април 2021г. и е влязъл в Р. Т. легално. В края на месец октомври 2021г. е преминал границата на Р. Б. не по законоустановения ред. Като причина за напускането на Сирия е изтъкната общата ситуация на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия. Кандидатът за бежанец е заявил, че е напуснал Р. Т. поради липсата на работа и финансови средства. Декларирал е, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имал проблеми с властите в Сирия и в Турция, не е бил жертва на насилие, не е имал заплахи към него или семейството му. Всички тези елементи от личната бежанска история не установяват условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от Ф. Нури история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция, като основно се позовава на това, че не знае кога може да го върнат в Сирия, въпреки че има турски документи и работа, което от своя страна не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на Ф. Нури доказва недвусмислено, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.

Решаващият орган и съдът са извършили задълбочена оценка дали има основателни причини да се смята, че чужденецът е изправен пред реален риск да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. И административният орган и съдът са приели за установено, че макар Сирия да съществуват проблеми, свързани с правата на човека, Ф. Нури е напуснал Сирия през месец април 2021г., влязъл е на територията на Р. Т. като не са налице каквито и да било данни по време на пребиваването му там, тоест шест месеца преди влизането му на територията на Р. Б. да е съществувал риск за неговата сигурност или за сигурността на семейството му. Напротив, установено е, че лицето е живяло необезпокоявано в Р. Т. заедно с неговото семейство. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Неоснователно е твърдението на касатора, че административния орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Р. Т. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Р. Т. изготвени в съответствие с Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход. От тях е видно, че Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Правилно е обсъдено като неоснователно възражението на жалбоподателя, че Р. Т. не следва да се приема като трета сигурна държава, доколкото същата попада в легалната дефиниция на 1, т. 9 ДР на ЗУБ. Както бе посочено по - горе, Ф. Нури е пребивавал легално в Р. Т. като семейството му още е в страната. Същият не навежда убедителни доводи в подкрепа на тезата, че са налице основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено, че не знае кога може да го върнат в Сирия. Правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция, доколкото той е пребивавал легално в страната, и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Там живеят съпругата му и шестте му деца, поради което правилно е прието, че Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ.

Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulеment (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В решението си административния орган е изложил мотиви за приложението на тази норма. Установено е, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която е живял шест месеца - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Турция и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът non-refoulement.

По тези съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 482/13.07.2022 г. по адм. дело № 547/2022 г. на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА