Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 7634 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община – район „Люлин“ против решение № 4167 от 22.06.2022 г., постановено по адм. д. № 5066/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209 т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответниците Н. Б. и Б. Б., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Н. Б. и Б. Б. против бездействие на район „Люлин“-Столична община по подадено заявление по реда на чл. 256 АПК от 15.04.2021 г., получено с обратна разписка на 19.04.2021 г., във връзка с жалба РЛН21-ГР94-125-/3/ до кмета на район „Люлин“- Столична община за предприемане на действия за премахване на огради и сгради, обитаеми без правно основание на [улица], район „Люлин“-Столична община. В петитума на жалбата се иска да се осъди Столична община – район „Люлин“ да разпореди и извърши премахване на изградените от собственика в ПИ с идентификатор 68134.4357.308, който е частна общинска собственост, постройки, както и да се определи срок за извършване на това административно действие по реда на чл. 256, ал. 3 АПК.

С разпореждане от 02.09.2021 г. (л. 115), съдът конституира като страни по делото Н. Б. и Б. Б. и ответник кметът на район „Люлин“ – Столична община. С постановеното по делото решение съдът приема, че е предявен иск по реда на чл. 256, ал. 1 АПК. Констатира, че след като не може да бъде реализирана предвидената в ПУП алея, а нов ПУП не е приет, то ответникът е следвало да предприеме действия по чл. 192 ЗУТ за осигуряване на достъп до магазините, собственост на жалбоподателите. Прави извод, че след като ответникът не е предприел действия по чл. 192, ал. 3 ЗУТ, то същият е осъществил твърдяното от оспорващите незаконосъобразно бездействие. С диспозитива на решението е осъден кметът на район „Люлин“ – Столична община в едномесечен срок от влизането на решението в сила да предприеме дължимите действия по подаденото от жалбоподателите Н. Б. и Б. Б. заявление вх. № РЛН21-ГР94-125-/3/ от 19.04.2021 г., съобразно мотивите изложени в решението, като осигури достъп до магазини № 2, 3, 4 и 5 – самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.4357.436.1, находяща се в УПИ ІV-238, кв. 97 по плана на гр. София, м. „Сливница“.

На първо място съдът неправилно конституира като ответникът кметът на район „Люлин“ Столична община, тъй като искът е насочен срещу район „Люлин“, а не срещу конкретен административен орган, това е направено без оспорването да е оставено без движение и без да са дадени указания за отстраняване на нередовности. Искането на жалбоподателите, формулирано в жалбата е да се осъди Столична община – район „Люлин“ да разпореди и извърши премахване на изградените от собственика в ПИ с идентификатор 68134.4357.308, който е частна общинска собственост, постройки, както и да се определи срок за извършване на това административно действие. В решаващите си мотиви съдът приема, че е следвало да се издаде заповед по чл. 192 ЗУТ и след като това не е сторено е осъществено бездействие. Издаването на административен акт е правно, а не фактическо действие, поради което изводът за бездействие, е незаконосъобразен. С диспозитива на решението се осъжда кметът район „Люлин“ – Столична община да осигури достъп до магазините собственост на жалбоподателите, каквото искане в депозираната до съда жалба липсва. Както се посочи по-горе формулираното искане е да се осъди Столична община – район „Люлин“ да разпореди и извърши премахване на изградените в ПИ с идентификатор 68134.4357.308, който е частна общинска собственост, постройки. Следователно съдът се произнася по нередовна жалба и постановява диспозитив, който е различен от петитума на жалбата, което обосновава недопустимост на обжалваното решение. Освен това не е изяснен и правният интерес на жалбоподателите да искат премахване на постройки, построени от трети лица в чужд имот, без да е издаден съответният за това административен акт. Следва да се има предвид, че предмет на осъдителния иск по чл. 256 АПК е правото на лицето да изисква принудително конкретни фактически действия от административен орган, за които последният е задължен по закон, но не ги е извършил доброволно. Не са фактически, по смисъла на тази разпоредба, задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност.

По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституиран ответник, срещу когото не е предявен осъдителния иск, а с решението е постановен диспозитив, различен от направеното искане. Като недопустимо решението следва да се обезсили, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да остави без движение исковата молба, наименувана жалба, като на жалбоподателите се даде срок да посочат срещу кой административен орган е предявен иска, да конкретизират бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от кой нормативен акт искат да бъде извършено и обосноват правния си интерес от това.

Предвид изхода на спора разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4167 от 22.06.2022 г., постановено по адм. д. № 5066/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ