Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 7636 / 2022 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет чрез процесуалния му представител срещу решение № 4324/27.06.2022 г. по адм. д. № 636/2022 г. на Административен съд София-град. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу чл. 53, ал. 1 и ал. 2 и чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.

Ответникът по касационната жалба – Г. Б. чрез своя пълномощник в молба-становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Б. с искане съдът в производство по чл. 185 и следващите АПК да обяви нищожността на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 и чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община (Наредбата), приета с решение № 950 на Столичния общински съвет по протокол № 120 от 11.10.2007 г., изм. и доп. с решение № 135 по протокол № 8 от 13.03.2008 г., изм. с решение № 1338 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 10336/2015 г. на Административен съд - София-град, доп. с решение № 660 по протокол № 41 от 12.10.2017 г., изм. и доп. с решение № 794 по протокол № 45 от 21.12.2017 г., изм. с решение № 2529 от 16.04.2018 г. по адм. дело № 13266/2017 г. на Административен съд - София-град, изм. с решение № 676 по протокол № 61 от 27.09.2018 г., изм. с решение № 128 по протокол № 11 от 16.04.2020 г., изм. и доп. с решение № 631 по протокол № 25 от 17.12.2020 г., алтернативно – да отмени същите като незаконосъобразни.

С обжалваното решение съдът е отменил чл. 53, ал. 1 и ал. 2 и чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Според нормата на чл. 53, ал. 1 (изм. Решение № 794 по протокол № 45 от 21.12.2017 г., в сила от 21.12.2017 г.) „Нарушенията по тази наредба се констатират с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служителите на столичния инспекторат, ДЗС или от съответните общински органи по озеленяване към районните администрации“. Съгласно ал. 2 от разпоредбата, „В случаите на нарушение на тази наредба, актовете за установяване на административно нарушение могат да се съставят и от служители на Министерството на вътрешните работи, които могат да налагат санкции по реда на чл. 54, ал. 5“. Разпоредбата на чл. 54, чл. 3 от Наредбата гласи, че „за други нарушения на тази наредба на виновните лица се налага глоба от 50 до 500 лева“. Според чл. 54, ал. 4 от Наредбата, „при къпане в паркови водни площи и използване на плавателни съдове, освен в разрешените за целта места се заплаща глоба от 10 до 50 лева“.

Според съда не става ясно кой е нормативният акт от по-висока степен, по чието прилагане са издадени оспорените текстове на Наредбата, в нарушение на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Излагат се мотиви, че попълването на липсващото правно основание е недопустимо да се извършва посредством събрани едва в съдебния процес доказателства. Съдът приема, че не са налице ясни мотиви, които по несъмнен начин да установяват фактическите основания за приемане на подзаконовия нормативен акт, които по убедителен начин да аргументират необходимостта от този начин на регулиране на обществените отношения. Излага съображения, че при издаването на подзаконовия нормативен акт са спазени административно-производствените правила и не се констатира от съда несъответствие на чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата с нормативни актове от по-висока степен /ЗАНН, ЗМСМА, ЗУТ и ЗУЗСО/. По отношение на разпоредбата на чл. 54, чл. 3 от Наредбата, съдът приема, че не са определени конкретните състави на визираните нарушения, което противоречи на принципите за законоустановеност на нарушението и на санкцията, както и на принципа на правна сигурност. Достига до правен извод, че е нарушено и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗНА, съгласно който обществените отношения се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. По отношение на чл. 54, чл. 4 от Наредбата, обосновава извод за материална назаконосъобразност, тъй като систематичното място на тези разпоредба е в административно-наказателните такива на Наредбата за обществения ред на територията на Столична община, в чийто чл. З, ал. 1 е забранено „къпането и използването на плавателни съоръжения от всякакъв тип в общинските водоеми, водни площи, фонтани и др. подобни, без съгласието на стопанисващите ги субекти и на съответната районна администрация“, а в чл. 15, ал. 1 от Наредбата е определена и съответната санкция за нарушение на нормата. Според съда се касае за едно и също по вид нарушение, което представлява нарушение на заложеното в чл. 10, ал. 2 от ЗНА, според която разпоредба обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Решението в този смисъл съдът мотивира с предвидените различни по размер санкции в двата подзаконови нормативни акта - по НОРТСО глоба в размер от 100 до 300 лв. или имуществена санкция в размер от 300 до 500 лв., а в процесната Наредба - от 10 до 50 лева. Съдът приема, че по този начин е нарушен и принципът на равенство на всички граждани пред закона. Съдът излага мотиви също, че разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от Наредбата е незаконосъобразна и поради противоречие с чл. 9, ал. 1 от ЗНА, тъй като волята на органа е неразбираема и не отговаря на изискването за кратко, точно и ясно формулиране на разпоредбите, доколкото не става ясно дали при извършване на нарушението „къпане в паркови водни площи и използване на плавателни съдове, освен в разрешените за целта места“ се налага глоба с квитанция/фиш или ще следва да се образува административно-наказателно производство, чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е от 11 от ЗР на Наредбата, че като правно основание за нейното издаване са посочени единствено разпоредбите на чл. 20, чл. 21, ал. 1, т. 13 и чл. 22, ал. 1 ЗМСМА. Първите две от цитираните норми визират правомощието на Общинския съвет да определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 ЗМСМА, както и на други дейности, определени със закон, съответно да определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. Според чл. 22, ал. 1 ЗМСМА, актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им. Предвид изложеното, липсват мотиви за причините, които налагат приемането на такиви разпоредби или причините, които налагат приемането по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА, отделно от посочването на законови разпоредби определящи компетентността на органа и процедурата след издаването на акта. Не става ясно по смисъла на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2 ЗНА съобразно приложението на какъв нормативен акт от по-висока степен са приети оспорените разпоредби, съответно по какви неуредени от него обществени отношения с местно значение. В този смисъл са правилни изложените от първоинстанционния съд мотиви за липса на фактическите основания за приемане на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт, или аргументирана необходимост от този начин на регулиране на обществените отношения. Поради това е нарушено изискването на чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект на нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост и предвидимост. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на оспорените разпоредби и води до тяхната отмяна само на това основание.

В допълнение, по отношение на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата е налице допуснато нарушение и на изискването на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗНА, съгласно които обществените отношения се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, съответно обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Споделят се и изложените от административния съд мотиви за липса на определен конкретен състав на визираните в ал. 3 от оспорената разпоредба нарушения, което е с противоречие със заложените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи. Нормата на чл. 54, чл. 4 от Наредбата, определяща заплащане на глоба от 10 до 50 лева за къпане в паркови водни площи и използване на плавателни съдове, освен в разрешените за целта места, е в пряко противоречие с чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 от Наредбата за обществения ред на територията на Столична община, дефиниращи съответно състав на административно нарушение за къпане във „водни площи“, както и санкция при допускане на нарушението. Доколкото правилно решаващия съд е приел, че се касае за едно и също по вид нарушение, което отново сочи на противоречие с изискването на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗНА, в двата подзаконови нормативни акта са предвидени и различни по размер санкции, което по съществото си води и до нарушение на изискването по чл. 9, ал. 1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове да се формулират точно и ясно. В случая не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Липсата на правно основание за издаване на Наредбата, както и липстата на мотиви е основание за отмяна на оспорените разпоредби, дори една от тях да е материалнозаконосъобразна като непротиворечаща на разпоредба от по-висок ранг.

Предвид изложеното, оспорените разпоредби са материалнонезаконосъобразни, в какъвто смисъл е и крайният извод на решаващия съд. Като е отменил същите, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 (хиляда) лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4324/27.06.2022 г. по адм. д. № 636/2022 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Г. Б., [ЕГН], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000 (хиляда) лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ