Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 7677 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба на М. М., подадена чрез процесуален представител против решение № 140 от 22.07.2022г., постановено по адм. д. № 116/2022г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник за изплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за нанесени неимуществени вреди от служители на ответника, произтичащи от неправомерно отнемане на лична карта и неоснователен отказ за връщането или за издаването на нова такава, както и отказ на служителите да му предоставят декларация, че след 14.08.2018 г. никой не е злоупотребил с личната му карта и личните му данни, ведно с лихви.
Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. В жалбата подробно се излагат твърдяните от ищеца факти, като се твърди, че те са установени и доказани пред съда и че въз основа на тях неправилно е преценена неоснователност на иска. Поради това се моли за отмяна на решението и осъждане на ответника да заплати всички претендирани искови суми.
Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Пред Административен съд София-град е предявен иск правно основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30000 лв, нанесени от служители на Районно управление – Брезник при ОДМВР – Перник, изразяващи се в засягане на репутацията и доброто име на М. М. пред обществото, засягане на личното му достойнство, лишаване от правото на участие в обществено-политическия живот на страната, дискомфорт, притеснения и тревоги, произтичащи от неправомерно отнемане на личната му карта на 14.08.2018 г. и неоснователен отказ за връщането или за издаването на нова такава, както и отказ на служителите да му предоставят декларация, че след 14.08.2018 г. никой не е злоупотребил с личната му карта и личните му данни, ведно с обезщетение за забава върху сумата от 30 000,00 лв. от датата на увредата: 14.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски.
Съдът е установил от фактическа страна, въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, че по време на извършената му проверка на 14.08.2018 г. М. М. е е оставил личната си карта на служителя, който му съставил АУАН за извършено нарушение по ЗДвП, а после нееднократно отказвал да отиде да си я получи, както и да получи новоиздадената му нова карта. Този извод на съда не е разколебан от свидетелските показания, тъй като свидетелите, не са възприели факти, доказващи обратното. Всеки от тях е видял, че ищецът разговаря с полицай, но не е присъствал на отнемане на лична карта или отказ за връщането й. Единият от свидетелите няколко пъти е карал Маринов до районното управление да си вземе личната карта, но не е влизал с него в сградата, а е чакал на паркинга, като е възприел само разказаното му от касатора.
При така установените факт, съдът е приел за недоказани незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при ответника, състоящи се в неправомерно отнемане на личната карта М. М., а впоследствие отказ да бъде върната или издадена нова. За недоказано е прието и настъпването на вреди. По тези съображения искът е отхвърлен.
Решението е правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая и при така събраните доказателства, правилни са изводите на АССГ, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ,
Въпреки изрично дадените конкретни указания по тежестта на доказването и събрания подробен доказателствен материал е установено, че касаторът сам е оставил личната си карта на полицаите, които са го спрели за съставяне на АУАН за нарушаване правилата на движение, като е отказал да си я вземе обратно. Липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за неправомерно отнемане на документа и отказ той да бъде върнат. Единият от свидетелите сочи, че за касатора са настъпили затруднения поради това, че не е разполагал с лична карта, но при липсата на доказателства за неправомерно поведение от страна на органи и длъжностни лица на ответника, няма основание да се приеме настъпването на вреди, и то в твърдяния интезитет, изискващи обезщетяване в посочения размер.
Обжалваното решение е правилно като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора, на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв, на основание чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 от 22.07.2022г., постановено по адм. д. № 116/2022г. по описа на Административен съд Перник.
ОСЪЖДА М. М. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник съдени разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА