Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 7672 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на адв. П. И. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на О. С. за изменение и допълване на Решение № 11330 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7672/2022 г. по описа на Върховен административен съд в частта за разноските. Претендира „Елтрейд“ ООД да бъзе осъдено да заплати на общината деловодните разноски, сторени при производството пред АССО, така, както са определени в обезсиленото решение, предмет на касационната проверка, както и за разноските, представляващи заплатеното от общината адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 1 200 лв. Формулирано е и алтернативно искане.

Ответната страна – „Елтрейд“ ООД не е изразява становище.

Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допустима, т. к. е депозирана в срока, посочен в законовата норма и от надлежна страна.

Разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:

С Решение № 11330 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7672/2022 г. по описа на Върховен административен съд, е обезсилено Решение № 787 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело № 362/2022 г. на Административен съд София-област; производството по делото е прекратено и търговското дружество „Елтрейд“ ООД е осъдено да заплати на О. С. сумата от 1 000 лв., представляващи разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, в редакцията след изменението й обн. ДВ,2 бр.15/2021 г., ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждането му. В случая инициатор на касационното производство е Н. П., в качеството му на управител на „Елтрейд“ ООД, а ответник в това производство е О. С. По неизвестни за съда причини, с молба от 30.11.2022 г. управителят на търговското дружество е направил „пълен отказ от предявените искове“ и е заявил искане да бъде обезсилено решението на въззивния съд (т. е. на първостепенния съд) и производството по делото – да се прекрати. Такова право – да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, оспорващият има при всяко положение на делото, поради което съдът е приел молбата за основателна и я е уважил.

В писмения си отговор пълномощникът на О. С. – адв. П. И. е инкорпорирал искане за присъждане на „сторените от община Септември деловодни разноски за касационната инстанция“, съгласно представените писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие; банково платежно нареждане и списък на разноските.

Неоснователно молителят твърди, че касационното производство е с определен материален интерес. Предмет на касационната проверка е решението, постановено от първоинстанционния съд, а не спорното материално право. Затова касационната инстанция се е произнесла по отговорността за разноските на основание Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по реда на чл. 10 от специалния закон – ЗОДОВ, в който законодателят е предвидил отговорността за разноските в исковото производство, проведено по реда на АПК. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата (изм. обн. ДВ, бр.88/2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лв.

Съдът е определил разноските без да съобрази факта, че касаторът не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на осн. чл. 144 АПК в административния процес.

Предвид изложената фактическа установеност по делото искането за допълване на решението в частта за разноските е направено своевременно, основателно е и следва да бъде уважено.

Неоснователно е искането касационната инстанция да се измени решението си като присъди на О. С. разноските, понесени в първоинстанционното производство. Отговорността за разноските е обективна, невиновна отговорност, която може да се осъществи само по висящ процес. Фактическият състав, от който се поражда, включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото по повод на този спор; съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски. Когато поради недопустимост на иска, поради оттегляне на иска или отказ от иска делото бъде прекратено, отговорността за разноските се понася от ищеца (проф. Ж. С.; А. М., В. П., Р. И., уч. Българско гражданско процесуално право, осмо издание, стр. 390).

С оглед на изложеното молбата за допълване на решението в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи, като в полза на О. С. се присъдят допълнително разноски в размер на 200 (двеста) лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 11330 от 08.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7672/2022 г. по описа на Върховен административен съд в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Елтрейд“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, представлявано от управителя Н. П. да заплати на О. С. с адрес гр. Септември, обл. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37А допълнително още 200 (двеста) лева, представлващи разноски по делото пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА