Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ВИОЛЕТА ГЛ. Н. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 7709 / 2022 г. Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на министъра на земеделието против решение № 4897/ 15.07.2022 г. по адм. д.№ 3078/ 2022 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на решението с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Целите в работния план са конкретни, а контролиращият орган е посочил, че за целия период, считано от датата на назначаване, не е получил от оценявания служител нито едно предложение по дадена задача, писмо по електронен път, което да съдържа предложение, нито един проект на изпълнение или мнение или окончателно изпълнение на задача. В наредбата няма изискване междинната оценка да кумулира тази от междинната оценка. Мнението на оценяващия от междинната среща е било с цел стимулиране и поощряване на служителя през първата година от постъпване на работа. След като не е изпълнена нито една от целите поставени в работния план, оценката е изготвена законосъобразно, а съдът няма право да навлиза в оперативната самостоятелност на органа.

Ответната страна Д. Г. -Божилова оспорва касационната жалба като неоснователна. Годишната оценка не съответства на констатациите на оценяващия от междинната среща. Оценката няма мотиви, липсва безпристрастност, нарушена е процедурата по чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 4897/ 15.07.2022 г. по адм. д.№ 3078/ 2022 г. по описа на Административен съд София - град е отменена заповед №РД-15-80/ 10.03.2022 г. на министъра на земеделието, с която е прекратено служебно правоотношение на Д. Б. "главен експерт" в "Дирекция" Пазарни мерки и организации на производителите", отдел "Организации на производителите, промоции и подкрепа на износа" на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността за 2021 г. "неприемливо изпълнение". За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и съдържание, но при допуснати нарушения на процедурата по оценяване, предвидена в НУРОИСДА, които са съществени и опорочават заповедта, като е направил извод за материална незаконосъобразност на поставената на служителката годишна оценка. Съдът е посочил, че още при съставянето на работния план са допуснати нарушения, които са довели до невъзможност за изпълнение на целите по чл. 76 от ЗДСл., вр. с чл. 2 от Наредбата.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от НУРОИСДА изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършват съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания, като се отчитат основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. По делото въобще не е приложена длъжностната характеристика на държавния служител, за да може да се прецени дали описаните в индивидуалния работен план цели съответстват на преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите, определени в длъжностната характеристика на длъжността. Тъй като няма наведено касационно оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непопълване на делото с доказателства, касационната инстанция дължи произнасяне само довода за материална незаконосъобразност съобразно установената фактическа обстановка. В случая административният орган не доказва, че определените цели са съответствали на длъжностната характеристика на длъжността.

Описаните цели в индивидуалния работен план, който се изготвя съвместно с оценяващия ръководител и оценявания не представляват конкретни такива, за да могат да бъдат измерени по обем, качество и срокове. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. В случая посочените срокове са общи и обхващат целия оценяван период от 1.01.2021 г. до 31.01.2021 г., като осемте цели не съдържат конкретни изисквания за броя на заседания, проверки и участия, които са критериите и изискванията за постигнати цели. Като най - съществено нарушение на процесуалните правила съдът е отчел очевидното противоречие между коментара на оценяващия ръководител при проведената междинна среща и определената годишна оценка, която е оспорена пред контролиращия ръководител с възражение от служителя. По време на междинната среща няма забележки и не са посочени слабости, като мотивите на оценяващия за това са без значение. Правилен е правният извод на съда, че годишната оценка следва да се определя на годишна база, т. е. да е съответна на поведението на служителя за целия оценяван период, като гаранция за обективност. Нарушенията при съставянето на индивидуалния работен план се отразяват на оценката на изпълнение на длъжността по чл.14, ал.1 от Наредбата. От мотивите на оценяващия и контролиращия орган въобще не става ясно в каква степен са постигнати/непостигнати целите от индивидуалния работен план, предвид обстоятелството, че изрично е посочено че "са изпълнени само някои текущи задачи".

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 16, т. 5 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и материалната незаконосъобразност на поставената годишна оценка "неприемливо изпълнение", което води до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Като е отменил заповедта, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4897/ 15.07.2022 г. по адм. д.№ 3078/ 2022 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Г. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА