Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 7686 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Дивас 2010“ ЕООД, чрез адв. Ц. М. срещу решение № 75 от 17.06.2022 г. по адм. дело № 435/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ - Шумен.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320004710-091-001 от 26.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 61 от 20.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/- гр. Варна относно установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 2334,60 лева главница и 1162,92 лева лихви и за ДДС за данъчен период м.06.2015 г. в размер на 31 123,90 лева главница и 17763,68 лихви, както и в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 2101,55 лева.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото, което е довело до формиране на неправилни крайни изводи досежно законосъобразността на РА в съответните му части. Твърди, че неправилно съдът е приел, че разходите за ремонти, представляващи полагане на подова настилка, полагане на замазка на външни стени, са обвързани с наетия обект, доколокото към м. август – септември 2011 г. процесният договор за наем не е бил действащ. Според касатора необоснован е изводът на съда за законосъобразност на РА относно установените задълженвия за д. п. м.06.2015 г. в размер на 31 123,90 главница и 17763,68 лева лихви, като позоваването на заключението по ССчЕ не означава, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото и заключението в посочения вариант не представлява доказателство за възприемане на констатациите на приходните органи в посочената част на РА. Касаторът заявява, че е налице превратно обсъждане на дадените свидетелски показания. В обобщение иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго с отмяна на РА. Претендира разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. С. в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4840,80 лева съобразно материалния интерес по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Шумен е бил РА № Р-03000320004710-091-001 от 26.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 61 от 20.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/- гр. Варна относно установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 2334,60 лева главница и 1162,92 лева лихви и за ДДС за данъчен период м.06.2015 г. в размер на 31 123,90 лева главница и 17763,68 лихви.

Съдът е развил съображения за законосъобразност на процесния РА, като е приел, че е издаден от материалнокомпетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията.

По приложението на материалния закон АС Шумен е възприел за правилни констатациите на приходните органи, а именно, че законосъобразно: 1. на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 вр. чл.9, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 3, чл.25, ал. 3, т. 6, чл.27, ал. 2, изр. второ и 1, т. 32 ДР на ЗДДС „Дивас 2010“ ЕООД дължи ДДС в размер на 31 123,90 лева за извършено безвъзмездно подобрение на нает актив с данъчна основа в размер на 155 619,48 лева пред д. п. м.06.2015 г. ; 2. на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 6 ЗКПО при формиране на данъчния финансов резултат от сумата на декаларираното с ГДД по чл. 92 ЗКПО намаление на СФР /88 893,68 лева/ е приспадната сумата от 23 345,91 лева - неправомерно начислените амортизации на процесния актив след дата 01.06.2015 г. / датата на прекратяване на договора за наем на търговския обект/ до 31.12.2015 г., в резултат на което е установен допълнително корпоративен данък за внасяне за 2015 г. в размер на 2334,60 лева и лихви за забава в размер на 1162,92 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, включително и констатациите на в. л. по ССчЕ.

Настоящото решение препраща към подробно изложените от първостепенния съд мотив на основание чл.221, ал. 2 АПК.

1.По ЗДДС

Въз основа на наличните в счетоводството на ревизираното лице документи е установено какви дейности са извършвани в процесния имот, анализирани са счетоводните записвания по сч. с/ка 207 /разходи за придобиване на ДМА/, като са определени разходите за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на дълготрайните материални активи за нормалното им функциониране и разходите за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив.

Посочено е, че съгласно 1, т. 31 от ДР на ЗДДС, ремонт е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Разходите в размер на 30 931, 48 лв., отчетени по с/ка 207 /разходи за придобиване на ДМА/ към 31.12.2015 г., по фактури за покупката на накрайници, гайки, профили, гъвкави връзки, изолирбанд, клещи резачни, електроди, винтове, уплътнители, ел. кабели и т. н., правилно са приети за свързани с текущи ремонти, необходими за обикновената употреба ползване на наетия

Според чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС /първоначална редакция, в сила от 01.01.2013 г./, за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Съгласно 1, т. 32 от ДР на ЗДДС, подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

Видно от предмета на посочените в РД и РА фактури, отчетени по с/ка 207 /разходи за придобиване на ДМА/ към 31.12.2015 г., формиращи амортизируем актив - полагане на подова замазка, полагане на замазка на външни стени, ремонт покрив, декоративни елементи за тавани, халогенни лампи, дизайнерско обзавеждане и оборудване, вложени материали и труд в услугите и др., за разходите в размер на 235 878, 92 лв. правилно съдът е приел, че представляват подобрения по смисъла на 1,т. 32 ДР на ЗДДС.

В РА е заключено, че тези подобрения на наетия търговски обект в размер на 235 878. 92 лв. следва да се приравнят на доставка на услуга от наемателя към наемодателя според хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС - за доставка на услуга се смята и извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

В чл. 25, ал. 3, т. 6 ЗДДС /в приложимата редакция / е посочено кога настъпва данъчното събитие в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател за подобрение на наетия или предоставен за ползване актив, а именно - данъчното събитие възниква на датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора. Според чл. 27, ал. 2, изр. второ ЗДДС , датата на фактическото връщане на актива с подобрението от държател/ползвател при прекратяване на договора за наем или преустановяване ползването на актива, когато подобрението не е предвидено като условие и/или задължение по договора.

В процесния случай датата на данъчното събитие е 01.06.2015 г., когато договорът е прекратен и активът е върнат. С оглед на това правилно съдът е формирал извод, че в хода на ревизията е формирана данъчната основа по реда на чл. 27, ал. 2 ЗДДС в приложимата редакция, като от натрупаните разходи за подобрение в размер на 235878, 92 лв. са приспаднати начислени счетоводни амортизации в размер на 80 259, 44 лв. По силата на чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 3, чл. 25, ал. 3, т. 6, чл. 27, ал. 2, изречение второ и 1, т. 32 от ДР на ЗДДС обосновано е прието, че РЛ дължи ДДС в размер на 31123, 90 лева за извършено безвъзмездно подобрение на нает актив с данъчна основа в размер на 155619, 48 лева, през данъчен период м. 06. 2015 г.

По отношение на довода на касатора, че съдът е изградил този извод на базата на заключението на ССчЕ, което не съставлява само по себе си доказателство, касационната инстанция намира, че АС Шумен е обсъдил всички писмени доказателства по делото, включително и констатациите на вещото лице по заключението по ССчЕ. Това означава, че изводът му за материална законосъобразност на РА в тази част е правилен и обоснован.

2.По ЗКПО

Относно установените допълнителни задължения по ЗКПО касаторът твърди, че неправилно съдът приема, че с прекратяване на договора за наем данъчният амортизируем актив е престанал да се ползва за дейността, за която се формира данъчен финансов резултат според приходните органи. Поддържа, че дейността на дружеството е продължила до края на 2015 г., поради което правилно е начислил данъчна амортизация на посочения актив до края на 2015 г.

Изводът на съда за материална законосъобразност на РА в частта относно установените задължения за корпоративен данък за довнасяне за 2015 г. в размер на 2334. 60 лв. главница, както и лихви за забава в размер на 1162. 92 лв., в резултат на приспадане на начислените от ревизирания субект данъчни амортизации в размер на 23 345,91 лева за периода след 01.06.2015 г., е в съответствие с материалния закон и при правилна преценка на доказателствата.

Съгласно чл. 60, ал. 6 ЗКПО когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. На основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

За определяне на точния момент, до който следва да се начисляват амортизации, се съобразява точка 11. 1. СС 16 "Дълготрайни материални активи", според която дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него.

В процесния случай, считано от 01.06.2015 г., договорът за наем от 21.11.2011 г., във връзка с който е формиран амортизируемия актив, счетоводно отразен по с/ка 207 /разходи за придобиване на ДМА/, е прекратен по взаимно съгласие между страните. Представен е приемо-предавателен протокол от 01.06.2015 г., с който търговският обект е предаден на собственика, като е описано състоянието на имота. От датата на предаването на обекта на неговия собственик от актива не могат се очакват никакви икономически изгоди и съгласно разпоредбите на СС 16 "Дълготрайни материални активи", РЛ е следвало да го отпише oт своя патримониум. Правилно е отчетен от съда и установеният в хода на ревизионното производство факт, че регистрираните за бар-клуб "Плаза" и въведени в експлоатация през 2012 г. от дружеството ЕКАФП, са дерегистрирани на 10.09.2015 г. и 15.09.2015 г., а с фактура № 1000000137/15.09.2015 г. 14 броя касови апарати са продадени от "Дивас 2010 "ЕООД на "Нирвана 8"ЕООД. Дерегистрацията на ЕКАФП и продажбата им също свидетелства, че от въпросния Бар-клуб "Плаза"след 01.06.2015 г. не се очакват никакви икономически изгоди.

В тази връзка обосновано съдът е възприел като законосъобразно приетото от приходните органи, че след като от актива не се очакват никакви икономически изгоди след 01.06.2015 г., съгласно СС 16 – "Дълготрайни материални активи" дружеството е следвало да го отпише от патримониума си, респ. съгласно чл. 60, ал. 6 ЗКПО, след като е преустановена дейността в стопанисваното заведение от ревизираното дружество, то същото е следвало да преустанови начисляването на данъчни амортизации за него, считано от 01.06.2015 г.

След като въпросният актив – бар-клуб "Плаза" е подлежал на отписване от патримониума на дружеството след прекратяване на договора за наем на 01.06.2015 г., на основание чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 60, ал. 6 ЗКПО, при формиране на данъчния финансов резултат за 2015 г. е следвало сумата в размер на 88 893, 68 лв., представляваща декларирано с ГДД по чл. 92 от ЗКПО намаление на счетоводния финансов резултат, да бъде намалена със сумата от 23 345, 91 лв., представляваща неправомерно начислени амортизации за процесния актив след преустановяване действието на договора за наем на търговския обект, в резултат на което действителният данъчен финансов резултат за 2015 г. на дружеството от 169920, 00 лева става в размер на 193265, 91 лева, респ. дължимият корпоративен данък се увеличава със сумата от 2334, 60 лева. Дружеството е заплатило декларирания от него КД, приходната администрация е установила задължение за КД за довнасяне за 2015 г. в размер на 2334. 60 лв. главница, както и лихви за забава в размер на 1162. 92 лв.

С оглед на горното, като е достигнал до извода за законосъобразност на РА относно установеното задължение за корпоративен данък за процесната 2015 г., АС Шумен е постановил правилно решение и в тази част.

По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 7, ал.2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4840, 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 17.06.2022 г. по адм. дело № 435/2021 г. по описа на Административен съд - Шумен

ОСЪЖДА „Дивас 2010“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 4840,80 лева за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА