Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Х. Членове:

ТАНЯ КУЦАРОВАСВЕТЛАНА БОРИСОВАВЛАДИМИР ПЪ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 7715 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерски съвет на Р. Б. подадена чрез процесуален представител правен съветник И. Г., против решение № 7645/09.08.2022 г., постановено по адм. дело № 6771/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в частта му, с която по оспорване на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, е обявено за нищожно решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет по т. 1, 3 и 6.

Излагат се доводи за недопустимост на съдебното решение в атакуваната му част като постановено по недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК жалба, поради това, че с решението е обявен за нищожен акт на Министерски съвет на РБ, който не подлежи на оспорване пред съд, от една страна, а от друга – за дружеството-жалбоподател не е налице правен интерес да оспори същото. Алтернативно касаторът поддържа становище за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно – отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от правен съветник Георгиева, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди недопустимост, алтернативно, неправилност на съдебното решение в атакуваната му част по подробно изложени съображения.

Ответната страна – „Ва Бо Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представено от управителя А. С., чрез адвокат П. К., с писмено становище, и чрез адвокат Бойков, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в атакувана от касатора част по подробно изложени съображения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за недопустимост на обжалваното решение, което следва да бъде обезсилено.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за касатора и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

Производството по адм. дело № 6771/2021 г. по описа на ВАС, тричленният състав на трето отделение, е образувано по жалба на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представено от управителя А. С., с която е оспорено изцяло Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица. В частта, в която жалбата е насочена против т. 2, т. 4 и т. 5 от административния акт, съдът е прекратил производството. В тази част съдебното решение не е оспорено и е влязло в законна сила. По отношение на оспорването на т. 1, т. 3 и т. 6 от същото решение е приел жалбата на дружеството за допустима и основателна, като е обявил нищожността на тези три точки от обжалвания акт на Министерски съвет /МС/. Именно по отношение на тази част от съдебното решение е подадена настоящата касационна жалба.

Първоинстанционният съд приел, че жалбата на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД срещу решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. е частично допустима и основателна по т. 1, т. 3 и т. 6, тъй като те засягат пряко, лично, непосредствено и неблагоприятно дружеството-жалбоподател, което е включено в списък съгласно т. 1 и т. 3 от решението по отношение на който е и задължението по т. 6 от самото решение и поражда спрямо него визираните в посочената точка рестрикции. Макар изготвеният от работната група по т. 1 от обжалваното решение на МС списък, в който е включено и дружеството–жалбоподател, сам по себе си да няма самостоятелно съществуване, доколкото в същия списък липсва разпоредителна част, която да послужи като основание за пряко и непосредствено засягане интересите на жалбоподателя, списъкът според съда следва да се разглежда като неразделна част и допълнение към т. 1, т. 3 и т. 6 от Решението на МС, които безспорно съдържат властнически волеизявления. В горния смисъл самото включване на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД под № 31 в този списък води до засягане на неговите права и законни интереси, тъй като влече за него негативни последици, свързани с взаимоотношенията му с администрацията на Р. Б. вкл. финансови такива и уронване на доброто търговско име.

Първоинстанционният съд приел още, че дори да се приеме развитата от ответника Министерския съвет на РБ теза за това, че решението на МС, вкл. и по т. 1, т. 3 и т. 6 от същото, не съставлява индивидуален административен акт, а вътрешнослужебен такъв, то и в този случай същото решение в цитираните по-горе три точки подлежи на обжалване от „Ва Бо Къмпани“ ЕООД, тъй като с този акт се засягат или застрашават права и законни интереси на дружеството-жалбоподател. Въз основа на така изложеното, тричленен състав на ВАС обосновал и наличието на пряк и непосредствен правен интерес у жалбоподателя да атакува решението на МС в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6.

Базирайки се на посочените в обжалваното решение на МС фактически и правни основания, и подробно анализирайки ги в контекста на правната теория относно понятието „компетентност“ и практиката на Конституционния съд, съдът заключил, че решението по т. 1, т. 3 и т. 6 е прието при пълна липса на материална компетентност на издателя му, а съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС всяка некомпетентност /по материя, по място или по степен/ води до нищожност. Според съда цитираната като основание за приемане на решението на МС разпоредба на чл. 105 от Конституцията на Република България /в контекста на чл. 4, ал. 1 от същата/ не предоставя на Министерския съвет материалната компетентност да постанови акт с оспореното съдържание, доколкото същата е рамкова /само най-общо очертава основните функции на МС в архитектурата на държавното устройство/. За да е налице правомощие на Министерския съвет да постанови оспореното решение, разпоредбата на чл. 105 от Конституцията следва да е запълнена със съдържание - т. е. следва да е налице законова разпоредба, детайлизираща подобно властническо правомощие на органа – издател, определено по предмет, обем, обсег и цел. Тъй като такава законова разпоредба липсва във вътрешното ни право, налице е пълна липса на материална компетентност на Министерския съвет за издаване на обжалвания акт. На още по-силното основание и въз основа на ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. № ТР-4/2002 г. на ВАС, Министерският съвет не може да делегира на работната група по т. 1 от Решение № 441/04.06.2021 г. в качеството й на помощен орган правомощието да изготвя и актуализира списъците на лицата, спрямо които да бъдат предприети незабавни мерки за прекратяване на правоотношения с държавни органи и институции.

Установявайки нищожност на решението на МС в допустимите за обжалване части, съдът се е произнесъл и относно другите основания за законосъобразност на същото по чл. 146, т. 2-5 АПК. ВАС, тричленен състав е приел, че макар актът на МС да е приет в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, същият е издаден в противоречие с действащите материалноправни разпоредби.

В тази връзка съдът е развил съображения, както за неприложимост на приетия от САЩ Глобален закон „Магнитски“, така и за липса на каквато и да било друга разпоредба от международен договор и/или Конвенция, по която Р. Б. е страна /съставляващи на основание чл. 5, ал. 2 вр. с чл. 4, ал. 1 от Конституцията част от вътрешното ни право/, така и на действаща разпоредба от правото на ЕС, ползваща се с директен ефект, които да допускат прилагането на законодателството на трета за ЕС държава на територията на страната ни. За да стигне до горния извод, тричленният състав на ВАС е цитирал и анализирал подробно отделни текстове от Регламент /ЕО/ № 2271/96 относно защитата срещу последиците от извънтериториалното действие на законодателството, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него, от Делегиран регламент /ЕС/ 2018/1100 на Комисията от 06 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент /ЕО/ № 2271/96 на Съвета и от Конвенцията на ООН срещу корупцията. Позовал се е и на решение на СЕС по обединени дела С-402/05Р и С-415/05Р, съгласно мотивите на което не могат едностранно от държава–членка да бъдат налагани ограничителни мерки, тъй като налагането на такива национални мерки може да повлияе на функционирането на вътрешния пазар на Общността, да има неблагоприятен ефект върху търговията между държавите–членки и да наруши конкуренцията.

Въз основа на така изложеното, първоинстанционният съд обявил нищожността на т. 1, т. 3 и т. 6 от Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерски съвет с произтичащите от това правни последици.

Съдебното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са и двете групи оплаквания на касационния жалбоподател – за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по недопустима като насочена срещу неподлежащ на съдебен контрол акт и при липса на правен интерес от оспорване жалба, както и за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Обосновано първоинстанционният съд е приел обжалваемост на оспорения акт пред съд и наличие на пряк и непосредствен интерес на дружеството–жалбоподател да оспори същия.

Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, намира, че независимо от характера на акта, Решение № № 441/04.06.2021 г. на Министерски съвет подлежи на обжалване пред съд, тъй като с него се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица и не е налице изрична законова норма, която да изключва същото от съдебен контрол. Горният извод произтича от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, с която е въведена общата клауза на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. В тази разпоредба са съединени обективно две различни по характер конституционни норми – процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица и материалноправна, която сочи конституционноправните критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. Необходимо и задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Решаващ е правният ефект от административния акт /вкл. и от вътрешнослужебния такъв в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 изр. последно от АПК/ – дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица (Решение № 21 от 26.10.1995 г. на КС на РБ по КД № 18/1995 г.). Според цитираното решение съдържанието на „засягането“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка и с чл. 56 от Конституцията, а в чл. 56 е уредено основното право на защита на всеки гражданин, „когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси“. С включването на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД в Списъка по т. 1 от решението на МС, и с оглед съдържанието на т. 6 от същото решение, вече се засягат правата и законните интереси на дружеството, в т. ч. и гарантираното от разпоредбата на чл. 19 от Конституцията право на свободна стопанска инициатива и дейност.

По отношение характера на изготвения по т. 1 списък, явяващ се неразделна част на и допълнение към обжалваното решение на МС, наличието на засягане /включително чрез застрашаване/ правата и законните интереси на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД от обсъжданите части на решението на МС, обжалваемостта им пред съд и наличието на пряк и непосредствен правен интерес за дружеството-жалбоподател от оспорването им, настоящият петчленен състав на ВАС споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд в мотивите на съдебното решение доводи, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба, тъй като оспорения с нея акт имал само уведомителен, а не административен характер, същият касаел само търговските отношения на държавните и общински предприятия и дружества с държавно или общинско участие; дружеството-жалбоподател нямало правен интерес от обжалване, тъй като не било адресат на решението на МС и не било доказало реално засягане на признати му от закона права и законни интереси или възникване на задължения и др.

Правилен е решаващият извод на тричленния състав на ВАС за нищожност на т. 1, т. 3 и т. 6 от Решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Р. Б. поради пълна липса на материална компетентност за издаването му.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от тричленния състав на ВАС доводи за това, че изложените като правно основание за постановяване на процесното решение разпоредби на чл. 105 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 24 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация не обосновават наличие на компетентност по материя за МС да постанови акт със съдържанието на обжалвания. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че разпоредбата на чл. 105 от Конституцията има общ, рамков характер, очертаващ единствено функциите на МС в архитектурата на държавното устройство–ръководство и осъществяване на вътрешната и външната политика на държавата, но не предоставя конкретни правомощия на МС да издаде акт с предмет процесното решение. Точка 6 от обжалвания акт на МС предвижда сериозна намеса и ограничения в стопанската дейност на лицата, включени в Списъка по т. 1. Подобни ограничения на защитената от Конституцията на Р. Б. свободна стопанска инициатива могат да бъдат въведени единствено със закон, приет от Народното събрание, а не с акт на орган на изпълнителната власт. Правомощия за постановяване на решението не се съдържат и в посочените като правно основание разпоредби от Устройствения правилник на МС и неговата администрация, които отново регламентират общите функции на МС.

Обосновано тричленният състав на ВАС приел, че Глобалният закон на САЩ за отчетност в областта на правата на човека „Магнитски“ и Указ № 13818 от 20 декември 2017 за блокиране собствеността на лица, замесени в сериозни нарушения на човешките права или корупция, въз основа на който Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ е наложила санкции на три български лица и контролирани от тях 64 организации, не намират пряко приложение на територията на Р. Б. и не съставляват част от вътрешното ни право, включително и на основание международен договор, поради което не могат да създадат правомощия и компетентност за МС на РБ да постанови процесното решение. Именно поради неприложимостта на нормативни актове на САЩ на територията на Р. Б. неоснователни са развитите от касационния жалбоподател в писмените му бележки по същество доводи за това, че интересите на „Ва Бо Къмпани“ ЕООД са евентуално накърнени или застрашени не от включването му в Списъка по т. 1 от обжалваното решение, а от включването му в изготвения от Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ списък.

Правомощие за приемане на решение № 441 от 04.06.2021 г. не се предоставя на Министерския съвет и от разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията, ратифицирана от Р. Б. със закон, приет от 40-тото НС на 03.08.2006 г. /ДВ бр.66/15.11.2006 г./ и съставляваща част от вътрешното ни право на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията.

Обосновано първоинстанционният съд, позовавайки се на чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 65 от Конвенцията е заключил, че в същата не само не се съдържа разпоредба, овластяваща Министерски съвет на Р. Б. да произнесе акт със съдържанието на оспореното решение, но нещо повече - всички нейни разпоредби целят и са съобразени със защита суверенитета на държавите – страни по конвенцията. Според чл. 4 от същата конвенция, ратифициралите я държави изпълняват задълженията си по нея по начин, който съответства на принципите на суверенното равенство и териториалната цялост на държавите, както и на принципа на ненамеса във вътрешните работи на други държави – т. е. нито една разпоредба от тази конвенция не предоставя на държава – страна по нея правомощието да упражнява на територията на друга, също ратифицирала Конвенцията държава, своята юрисдикция. Правилно ВАС, тричленен състав е заключил, че съгласно обсъдените от него разпоредби на Конвенцията, изискващи предприетите от държавите мерки да са в съответствие с основните принципи на вътрешното право и правна система /а такава връзка между постановеното от МС решение и вътрешния правов ред на РБ липсва/, разпоредбите на Конвенцията не предоставят на МС компетентност да постанови същото.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че МС не може да черпи правомощия за издаване на процесното решение и от ползващите се с директен ефект на територията на Р. Б. норми на Регламент /ЕО/ № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателството, прието от трета страна и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него и на Делегиран регламент /ЕС/ 2018/1100 на Комисията от 06 юни 2018 г. за изменение на приложението към регламент /ЕО/ № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, споделя развитите от съда правни доводи относно основните принципи и цели, залегнали в двата регламента, както и относно обхвата на тяхната приложимост. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че разпоредбите на тези регламенти са подчинени на основен принцип на съюзното право, съгласно който държавите–членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство на трета държава, претендиращо извънтериториално приложение, както и всяко административно, съдебно или арбитражно решение, основаващо се на такова законодателство. Разпоредбите на двата, цитирани по-горе регламента са приложими само по отношение на законодателството с извънтериториално действие, посочено в приложението към Делегирания регламент, включващо понастоящем мерки на САЩ по отношение на Куба, Иран и Либия / в т. см. т. 2 от Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно чл. 7, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 2271/96 на Съвета /„Блокиращия регламент“/. Неоснователен в тази връзка е доводът на МС, че след като Глобален закон „Магнитски“ не е включен в приложението към Регламент /ЕО/ № 2271/96 на Съвета, няма пречка този закон да бъде приложен на територията на Р. Б. Правната логика е точно обратна в случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обстоятелството, че Законът „Магнитски“ не фигурира в приложението на посочения регламент, не обуславя извод, че извънтериториалното му действие и основаните на него актове и действия следва да бъдат признати. Именно поради невключването на този закон в приложението към Регламента се прилага основният принцип, залегнал в същия регламент и делегирания такъв по изменението му – екстериториалното прилагане на нормативна уредба на трета държава, както и на актове и действия, базирани на същата, се изключва за държавите–членки.

Обосновано в съответствие с данните по делото съдът е приел, че решение № 441/04.06.2021 г. е издадено от некомпетентен орган и при липса на овластяваща правна норма. Материалната компетентност за издаване на административен акт съгласно чл. 146, т. 1 АПК представлява абсолютна предпоставка за валидността на административния акт. В случая безспорно е установено, че липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския да издаде оспореното решение. Посочените общи разпоредби на Конституцията и на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация не определят материалната компетентност на колегиалния орган, издал процесното решение, какъвто е Министерския съвет, нито цитираните Глобален закон „Магнитски“, Конвенцията на ООН за корупцията и посочените по-горе два регламента на ЕС. Липсата на нормативна основа за издаването на акта, е и липса на материална компетентност, която винаги води до нищожност на издадения акт, какъвто е и настоящия случай. В тази връзка обосновано съдът в обжалваната част на решението си пред настоящия съд е приел въз основа и на Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, че всяка не компетентност води до нищожност.

След като процесното решение на Министерския съвет в частта по т. 1, т. 3 и т. 6 е нищожно, то притежава съществен порок и не може да породи желаните правни последици и в този смисъл съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, водещи до обезсилване или до отмяна на постановеното от него решение в обжалваната му част.

В решението на тричленния състав на ВАС, трето отделение, е налице и произнасяне и по законосъобразността на решението на Министерския съвет по т. 1, т. 3 и т. 6, но предвид, че настоящият касационен състав изцяло възприема приетото от съда, че решението на Министерския съвет по т. 1, т. 3 и т. 6 по оспорването от „Ва Бо Къмпани“ ЕООД е нищожно, не се налага да се излагат и мотиви относно правилността или не на решението по материалната законосъобразност или незаконосъобразност на решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет по т. 1, т. 3 и т. 6.

С оглед изложеното, решението в обжалваната му част е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират от страните по делото, поради и което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7645/09.08.2022 г., постановено по адм. дело № 6771/2021 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, в обжалваната част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ С. Б. п/ В. П. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

Особено мнение на съдия Христо Койчев

Особено мнение на съдиите Г. Х. и Х. К.

Не сме съгласни с мнозинството от съдебния състав относно допустимостта на жалбата в частта по т. 1, т. 3 и т. 6, към момента на постановяване на оспореното решение на тричленния състав на ВАС, предвид следното:

С Решение № 5293 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2849/2022 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 1008 от 03.02.2022 г. по адм. дело № 6774/2021 г. на ВАС в частта, с която е прогласена нищожността на Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС на РБ за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица, а именно – в частта по т. 1, т. 3 и т. 6.

Следователно предметът на съдебен контрол по първоинстанционната жалба - Решение № 441 от 04.06.2021 г. на МС на Р. България в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6, вече е прогласено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Силата на пресъдено нещо означава непререшаемост на спора, т. е. нито същият съд, нито друг съд не може да се произнася и да решава втори път спорния въпрос между страните по делото, докато действието на отменителното или изменително решение по отношение на всички означава задължителност на самото правно действие на съдебното решение като държавен акт и определя до кого се отнася тази задължителност. С отмяната на административен акт се отнема правно-задължителната сила на административния акт, неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като това има действие по отношение на всички и означава, че администрацията не трябва да прилага отменения административен акт. С обявяването на административен акт за нищожен се приема, че правното положение не се е променяло с издаването на този административен акт и поради това няма основание да се търси защита пред съд, за да бъде отново обявена нищожността му по жалба на друг правен субект. Предвид целта на законовата разпоредба, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК обхваща и хипотезата, когато съдът обявява нищожност на оспорен пред него административен акт, защото макар и да няма конститутивно действие, съдебното решение слага край на презумпцията за законосъобразност на издадения административен акт с установяване наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност.

Целта на търсената защита е постигната в предходно съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт. Установена е липса на компетентност на издателя на акта, което означава, че решението на МС в посочените точки не е източник на права и задължения за преките му адресати, а това изключва възможността за засягане на правната сфера на жалбоподателя в настоящото съдебно производство. Няма основание за осъществяване на действията по т. 1, 3 и 6 от решението на МС, с които се създава възможност да се нарушават или застрашат права, свободи и законни интереси на лица извън администрацията.

След започването на съдебното производство е отпаднал предметът на защита, което е било основание за прекратяване на производството в тази му част, на основание чл. 159, т.1 и т. 4 от АПК, тъй като жалбата вече е била недопустима. В тази връзка следваше петчленния състав на ВАС да обезсили решение № 7645/09.08.2022 г., постановено по адм. дело № 6771/2021 г. на ВАС, тричленен състав, в частта му, с която е обявено за нищожно решение № 441/04.06.2021г. на Министерски съвет по т. 1, т. 3 и т. 6 от същото.

Предвид горното подписваме настоящото решение на петчленен състав на ВАС с особено мнение.

Г. Х. ...............................................................

Х. К. .................................................................