Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Б. Ц. Р. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 4714/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Д., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез представляващия го адв. А. П., срещу Решение № 2546 от 18.03.2025 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1082 от 29.01.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Р. Б. с което на Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се релевират доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Бланкетно се прави позоваване на нестабилната ситуация в Сирия, за да се оспори изводът на първоинстанционния съд да сподели установяванията на административния орган относно отсъствието на предпоставките за предоставяне на международна закрила на чужденеца. В тази връзка се сочи, че Д. бил поддръжник на сваления режим в страната. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи се аргументира неправилен извод на първоинстанционния съд за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмено становище или писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт Кръстева, която от негово име оспорва касационната жалба, а по същество на спора моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседания пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в предвидената писмена форма и отговаря на изискванията за неговото съдържание изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на акта, които да са основание за отмяната му на това основание.

При изследване на материалната законосъобразност на спорното решение на председателя на ДАБ при МС, съдът споделил преценката на административния орган, че в хода на производството не се установило спрямо търсещия закрила Д. да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, предвид твърденията и на самия чужденец. Счел, че основният мотив, който кандидатът за закрила изтъквал за напускането на Сирия, била общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Съобразил, че по делото няма данни спрямо Д. властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Взел предвид, че членове на неговото семейство нямали предоставен в Р. Б. статут на бежанец, което изключвало възможността да му се предостави деривативен такъв съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Взел предвид представените по делото актуални справки за обстановка в Сирия, от които приел, че в страната по произход на Д. не са настъпили преследвания на лица по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ признаци, нито масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал. 1 ЗУБ, съдът приел, че отсъствали твърдения и установявания Д. в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Тази липса съдът възприел за сериозна индиция, че Д. няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Не констатирал твърдения и за съществуване на предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ обстоятелства.

По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът определил като правилна преценката на административния орган, че не са налице изискуемите предпоставки за предоставяне на субсидиарна закрила на това основание. В тази връзка съобразил даденото от Съда на Европейския съюз (СЕС) тълкуване в неговото решение по дело С-465/07 г. по отношение на изискуемата степен на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, прието за съответно на позицията на Европейския съд за правата на човека относно установяването на нарушения по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Като се позовал на наличните по делото справки от Д. М. дейност (Д МД) на ДАБ при МС, определяйки им характер на официални свидетелстващи документи във връзка с чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, съдът формирал подробно изложени фактически установявания по отношение на ситуацията в Сирия, в това число след падането на режима на Асад. Достигнал до извод че смяната на властта не довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни. Акцентирал върху завръщане в страната или региона по произход на значителен брой бежанци и вътрешно разселени лица. Поради изложеното приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. В допълнение приел наличието на данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Отхвърлил съществуването на предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. По така изложените съображение, съдът направил извод, че жалбата на Д. срещу спорния административен акт на председателя на ДАБ при МС е неоснователна и я отхвърлил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Д. на основание чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. В касационната жалба по същество не се откриват и доводи срещу така формираните изводи на съда. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд съображения следва да се отбележи, че няма данни спрямо Д. да е осъществено преследване поради негов отказ да отбие военна служба в хипотезата на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ - национална разпоредба, която транспонира чл. 9, ал. 2, б. д от Директива 2011/95/ЕС. Всъщност той не твърди в проведеното с него интервю да е отказал да отбие служба, а дори напротив служил е в армията, но не бил търсен, поради което следва да се приеме, че няма как да е субект на такова преследване. Упоменатото за първи път пред касационната инстанция обстоятелство, че чужденецът бил поддръжник на режима на Асад не се потвърждава от нито един от наличните по делото информационни източници.

Обосновани на доказателствата и данните от приобщените справки са направените от съда изводи по отношение на ситуацията в страната по произход на Д.. Съдът правилно е съобразил, че след падането на режима на президента Асад обществено-политическата обстановка в Сирия е променена в положителна посока, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд съвсем правилно акцентира в тази връзка върху показателното обстоятелство за значителен брой бежанци, които са се завърнали в Сирия след смяната на властта, на много големия брой вътрешно разселени лица, които са се прибрали в районите си по произход, върху назначаването на временно правителство в страната, както и върху обстоятелството, че семейството на лицето е останало в областта му по произход Д. А. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд и това, че приложение би могло да намери предвиденото в чл. 9, ал. 5 ЗУБ основание за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото са налице данни за спокойни региони в Сирия, където чужденецът би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Макар съображенията на съда в тази връзка да са формирани въз основа на изследване на данни преди падането на режима на Асад, от актуалната информация се потвърждава, че те остават принципно валидни и по отношение на последвалата ситуация в страната по произход на лицето. Тоест, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован се явява решаващият извод на съда за липса на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на административния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на Д., които да намалят степента на безогледно насилие, която следва да бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни Д. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, като в тази връзка са относими и изложените по-горе съображения относно отсъствието на данни да е поддържал режима на Асад и да бил преследван по повод отбиването на военна служба.

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2546 от 18.03.2025 г., постановено по адм. д. № 341 по описа на Административен съд Хасково за 2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА