№ 5518

гр. София, 01.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4632/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 56625/17.05.2024 г. на Л. Ц. Г., подадена чрез адвокат М. С., срещу въззивно решение № 1691/21.03.2024 г. по в. гр. д. № 5896/2023 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Представлява ли част от фактическия състав на искова претенция с правно основание чл. 109 ЗС лицето, предявило иска, да е собственик на процесния имот; 2. Има ли право да предяви иск по реда на чл. 109 ЗС лице, което няма законно изграден обект.

С молба от 11.09.2025г. Л. Г. е посочила, че ищецът Л. П. не е упълномощавал процесуален представител за производството пред Софийски градски съд и пред ВКС. Приложена е частна графологическа експертиза и е направено искане за спиране на производството по делото до произнасяне на съда по образувано наказателно дело за измама, а впоследствие решението на въззивната инстанция да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекартено.

Ответникът по касация Л. В. П., [населено място], чрез адвокат Б. К., е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 2646/22.02.2023 г. по гр. д. № 59281/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което Л. Ц. Г. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови неправомерните си действия, изразяващи се в преустановяване на водоподаването към имота на Л. В. П., с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, представляващ апартамент с идентификатор **** по КК и КР на [населено място] и да възстанови водопреносната мрежа.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца Л. П. за недопустимост на въззивната жалба, тъй като последната е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Като неоснователни са определени и твърденията на недопустимост на производството поради прехвърляне на спорното право в хода на процеса, тъй като не са налице обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от водене на делото. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК при прехвърляне в хода на висящ процес на спорното право, производството продължава между първоначалните страни. Отбелязано е, че в случай на отричане на твърдяното от ищеца право на собственост, по който въпрос не се формира сила на пресъдено нещо, би се стигнало до отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС, а не до недопустимост на производството. По спорния по делото въпрос относно правото на собственост на ищеца върху самостоятелен обект в процесната сграда, находяща се в [населено място], [улица] съдът е приел, че последната е актувана през 1999 г. за частна общинска собственост и е описана като триетажна сграда, състояща се от: жилище на първия етаж, втори и трети жилищен етаж с различна квадратура. С договор за продажба на общински имот от 07.05.2007 г. Столична община е продала на И. Т. и съпруга й Г. Т. правото на собственост върху третия жилищен етаж с площ от 85,64 кв. м. от процесната сграда. Впоследствие И. и Г. Т. са продали на ищеца Л. П. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица], който представлява жилище, апартамент с идентификатор ***** на втория етаж с площ от 85,64 кв. м., заедно с мазе с площ от 10,20 кв. м. и таванско помещение с площ от 73,30 кв. м., който имот е идентичен с описания в АЧОС от 1999 г., заедно с 30% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран имот № *, УПИ *. От писмо от Столична община район „С.“ е констатирано, че за сградата не са налице строителни книжа, но е издадено удостоверение от 27.04.2004 г. за сгради в режим на търпимост по §16 от ЗУТ. Установено е при направена проверка на 19.05.2022 г. от служители на Столична община, че водоподаването на апартаментите на ет. 2 и ет. 3 е спряно от собственика на заведението, разположено на ет. 1 чрез спирателен кран, монтиран на вертикалния водопроводен клон. Заключението по СТЕ е показало, че собственият на ищеца имот се намира на втори надпартерен етаж, над собствения на ответницата първи надпартерен етаж. Имотът е заснет със самостоятелен идентификатор в КК и КР, което съдът съобразно практиката на ВКС е определил като индиция, че притежава характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост. Направен е извод, че посоченият в титула за собственост на ищеца самостоятелен обект-жилище съществува в обективната действителност и същият е притежание на Л. П.. Не е спорен, а и се установява от заключението на вещото лице, фактът на прекъснато водоподаване към втория и третия етаж от жилищната сграда от ответницата. При тези констатации въззивният съд е препратил към правните изводи на първата инстанция, че доколкото процесната сграда е жилищна, то спирането на водоподаването към имота на ищеца несъмнено е действие, което създава пречки по-големи от обикновените за пълноценното използване на имота според предназначението му за жилище.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се постановава спиране на производството по настоящото дело до приключване на визираното в молбата на Л. Г. производство по наказателно дело за измама. Според т.8 на ТР №1/2001г., ОСГК, Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл.182, б.“г“ ГПК /отм./ - сега чл.229, ал.1, т.4 ГПК, при наличие на висящ преюдициален спор, тъй като не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови фактически обстоятелства. Следва да се има предвид, че твърденията на ответницата по касация относно упълномощаването на процесуалния представител на ищеца и образуваното дело за измама /не са приложени и доказателства в тази насока/, не могат да послужат като основание за спиране на производството по делото в касационната инстанция.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият от въпросите не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. В нея /решение № 807/02.12.2010 г. по гр. д. № 1081/2009 г., I г. о./ се приема, че нормата на чл. 226 ГПК има за цел да брани ищеца от действия на ответника по разпореждане със спорното право в хода на висящия процес, целящо отхвърляне на предявения срещу него иск. Смисълът на разпоредбата е да не се зачита това прехвърляне и спорът да се разреши съобразно правата на страните при завеждане на иска. От този смисъл следва да се изхожда и в случаите, при които не ответникът, а ищецът се разпореди в хода на висящия процес изцяло или отчасти със спорното право, респ. този правен институт намира приложение и по исковете по чл. 109 ЗС, при които предпоставка за уважаването на иска е установяването на правото на собственост върху имота, обект на неоснователно въздействие от страна на ответника. Съдът дължи постановяване на решение съобразно правата на страните при завеждане на делото, независимо от това дали третото лице участва в процеса или не. В случая в съответствие с цитираната практика въззивният съд е приел, че макар да е налице прехвърляне на собствеността на ищцовия имот в хода на процеса, то не е налице основание за прекратяване на производството поради липса на материалноправна легитимация. С оглед изложеното не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият поставен от касатора въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е налице установена практика на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 280/06.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г., IV г. о./, според която незаконно построената сграда не е предмет извън гражданския оборот. Това означава, че и незаконно изграденият строеж е обект на вещни права, съответно на разпоредителни сделки, които не са нищожни. Следователно, след като незаконният строеж /в случая в режим на търпимост/ е годен обект на правото на собственост и на прехвърлителни сделки, то същото може да бъде предмет на иск за защита на вещни права. Въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация Л. В. П. не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Ц. Г. за спиране на производството по гр. д.№ 4632/2024г. по описа на ВКС, ІІ г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1691/21.03.2024 г. по в. гр. д. № 5896/2023 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: