О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50753

София, 25.10.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4976 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Севдалин С. В., чрез адв. П. В. и на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1253/15.07.2021 г. по в. гр. д.№ 1226/2021г. по описа на Окръжен съд Варна, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен иска по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ до размер от 2000 лева, ведно със законната лихва от 09.09.2020г., отхвърлен е за разликата над 2000 лева до 6000 лева и са присъдени разноски.

Ищецът В. обжалва въззивното решение в отхвърлителната част с твърдения за неговата необоснованост.

Ответникът Прокуратура на Р България обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.

Никоя от страните не е подала отговор на касационната жалба на насрещната страна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищеца се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, но такъв не е формулиран. Вместо това е изразено несъгласие с житейската адекватност на преценката на съда на установени от свидетелските показания обстоятелства за определяне размера на обезщетението.

В изложението по чл. 284 , ал.3 т.1 ГПК на ответника като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване са формулирани следните (уточнени от съда, съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010...