О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50583
гр.София, 25.10.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. М.
Г. И.
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 2132 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Министерството на икономиката чрез юрисконсулт Б. П. обжалва решение № 259 от 28.04.2021 г. по в. т.д. № 2501/2020 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1034 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 2926/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Декстро рисърч“ ООД сумата от 92 705,08 лв., представляваща неверифициран разход за платено трудово възнаграждение по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011 г. по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика – Стартиращи иновативни предприятия – 2007 г. – 2013 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие за изпълнение на проект “Генератор на деловодни програми EMSG”, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 17.10.2017 г. до окончателното изплащане и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата от 28 303,12 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 92 705,08 лв. за периода от 16.10.2014 г. до 16.10.2017 г., както и направените по водене на делото разноски.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Излага подробни съображения, че актовете за отказ за верифициране на средства по договор за безвъзмездна финансова помощ подлежат на контрол по реда на АПК. Излага съображения, че ищецът като бенефициент не бил доказал, че са изпълнени изискванията на длъжностните характеристики по проекта, като специалистите не било доказано да имат посочените в тези длъжностни характеристики знания и умения.
Моли да се отмени решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е вероятно недопустимо.
Сочи и следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1. Относно допустимостта на иска по разглежданото производство – противоречие с тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г., ОСС на ВАС, I и II колегия и определение № 9 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 7/2016 г. на смесен състав на ВКС и ВАС, с които решения били разгледани идентични правоотношения между бенефициер на безвъзмездна финансова помощ и Управляващ/Договарящ орган на оперативна програма, в рамките, на които е налице отказ да се верифицират разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ, съответно да се изплати договорената такава помощ.
Ответникът „Д. Р. ООД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок. Съобщениe с препис от решението e връчен на 03.06.2021 г. Касационната жалба е от 06.07.2021 /п. к.: 05.07.2021 г./. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.
Производството пред Софийски апелативен съд, по което е постановено обжалваното решение, образувано след обезсилване на предходно решение на въззивния съд от ВКС № 93 от 29.10.2020 г. по т. д. 1379/20 г. С това решение, е прието, че съгласно § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ в хипотезата когато всички релевантни факти по възникване и изменение на правоотношението по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са се осъществили преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, но исковите молби срещу изявления за финансови корекции, т. е. във връзка с плащане на сумите по тези правоотношения, са заведени след влизане в сила на закона, е приложима разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Съгласно тази разпоредба при така посочените осъществени факти, преди приемане на ЗУСЕСИФ, исковите молби за заплащане на предоставените помощи се разглеждат по гражданско-правен ред.
След постановяване на това съдебно решение в настоящето производство, въззивният съд е приел, че производството е допустимо.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установило, че „Декстро рисърч“ ООД е бенефициер по договор № СИП-02-37/30.09.2011 г., с който договарящият орган, чийто правоприемник е Министерството на икономиката се е задължил да предостави на бенефициер безвъзмездна финансова помощ в общ размер на разходите по проекта 589 945 лв, от които допустими разходи 370 645 лв, а допълнителни такива 219 300 лв, максимален размер на помощта 327 701,004 лв, представляващи 88,4137227 % от очакваните общи допустими разходи, и се определя при спазване изискванията на чл. 15 и чл. 16 от Приложение № 2 към договора.
Прието е, че спрямо правоотношението се прилага чл. 7.1.2. от ПМС 55/12.03.2007 г., съгласно което при нарушение на националното законодателство в областта на обществените поръчки или на реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициера на договорената финансова помощ, договарящият орган прилага финансовите корекции по реда и при условията на ПМС 134/5.7.2010 за приемане на Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативни програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, ЕЗФРС и ЕФР и Правилата по чл. 11 т. 1 от ПМС 134/2010 г.
Прието е, че е установено по предвидения в програма „Развитие на конкурентноспособност на българската икономика – стартиращи иновативни предприятия 2007 -2013 г., експертно становище на консултант (избран след обществена поръчка по посочената програма). Съгласно неговото становище било установено в пълна степен постигането на специфичната цел на договора. Създадени били иновации и 9 работни места. Работата на експерта е приета от възложителя. Съгласно доклад било посочено, че не били спазени изискванията за заемане на длъжността по изпълнение на проекта, съобразно представената длъжностна характеристика при одобряване на проекта.
С писмо от ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ „Декстро рисърч“ ООД бил уведомен, че по договора са недопустими за финансиране разходи по бюджетно перо 1.2.3 Програмист – изследовател – тестер за заплатено възнаграждение на служителите Ч. А., Г. П., М. Б., Г. П. и Д. Г., тъй като при назначаването им не били спазени изискванията, одобрени при кандидатстване. Посочено било, че недопустими за финансиране били разходи за заплащане на възнаграждения на тези служители на „Декстро рисърч“ ООД в общ размер 95 139,28 лв. Поддържано е и с последващо писмо, че при назначаване на шестимата служители не били спазени заложените при кандидатстването изискване за длъжността. Договарящият орган бил отказал да верифицира и съответно да заплати на „Декстро рисърч“ ООД уговорените като безвъзмездна финансова помощ разходи за заплатени от дружеството бенефициер по договора, възнаграждения на споменатите служители в общ размер 95 139,28 лв. Установено са степента и вида на завършеното образование от лицата.
Въззивният съд е приел, че съгласно т. 2.3 от Насоките за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: 2007BG161P0003/1.1.1-01/2007 „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия, в която като допустими разходи по нея са разходите за възнаграждение (по трудов договор) на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите, заложени в проектното предложение, включително здравни и осигурителни вноски, свързани с възнаграждението, които са за сметка на работодателя, като стойността им не бива да превишава общоприетите пазарни стойности и обичайните суми, изплащани от изпълнителя за съответната дейност. Прието е още, че предпоставка за заплащане на тези разходи била, назначените лица да отговарят на изискванията, включени в длъжностната характеристика, приложени от кандидата към документите за кандидатстване. Установено е, че жалбоподателят е отказал да верифицира разходите за трудови възнаграждения по отношение на Ч. Б., Г. П., Г. П., Д. Г. и И. Ц., назначени да изпълняват една и съща длъжност по проекта - „Програмист - изследовател-тестер, именно поради несъответствие между образователните и квалификационни изисквания и трудовия стаж, посочени в длъжностната характеристика с действително притежаваните от тях такива.
По делото е безспорно прието, че отказът на управляващия орган да верифицира разходите в размер на исковата сума и да заплати на „Декстро рисърч ООД безвъзмездна финансова помощ в този размер, е мотивиран единствено с неправилно приетото от органа несъответствие на тяхното образование и квалификация с длъжностната характеристика за длъжността, на която са били назначени.
Поради това, за ключов за изхода на спора по делото е приет въпроса -дали споменатите лица притежават необходимото образование и квалификация за изпълнение на длъжността, съобразно длъжностната характеристика, утвърдена от управителя на дружеството при сключване на договора.
Въззивният съд е приел, че Ч. Б. е завършил висше образование по специалност „математически и компютърни науки, в Техническия университет в Д. - ФРГ и същият има опит в прилагане на технологии, аналогични на EMSG, а трудовият му стаж е 8 години, както и че същият е работил в германска банка; Г. П. има висше техническо образование по специалност „компютърни системи и технологии, завършено в Технически университет- [населено място]; Д. А. Г. има висше образование по специалност „компютърни системи и технологии с образователна степен „бакалавър и професионална квалификация „компютърен инженер, съгласно дипломи, издадени от Техническия университет, както и че същият има трудов стаж над 1 година и опит в компютърното програмиране и стаж в Института по информационни и комуникационни технологии при БАН. Относно Г. А. П. е прието, че има завършено висше образование по „компютърни системи и технологии с образователно-квалификационна степен „бакалавър и професионална квалификация „компютърен инженер, съгласно дипломи, издадени от Техническия университет. Преди започване на работа по проекта, той е работил в същото дружество за срок от една година, с оглед минималното изискване за трудов стаж, нямало пречка да се приеме, че има изискуемия стаж, защото нито в длъжностната характеристика, нито в закона, нямало изискване този стаж да е придобит при друг работодател.
По отношение на И. К. Ц., по делото е прието, че той е бил назначен при условията на първата хипотеза, предвидена в длъжностната характеристика, а именно - със средно образование, но с практически опит при съставяне и работа с програми от категорията на процесните, включително и със собствени разработки на такива програми.
Според въззивния състав, не следва да се обсъждат образователните и квалификационни изисквания на служителя М. Б., тъй като претенцията за безвъзмездна финансова помощ, свързана със заплатените му възнаграждения се претендира по друго дело и е извън предмета на спора в процесния случай.
Въззивният съд, изхождайки от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ПМС № 236 от 27.09.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, е приел, че допустимите разходи по оперативната програма биват преки разходи и разходи за организация и управление. Също така, на основание ал. 2, т. 7 от същата норма, въззивният съд е съобразил че като преки допустими разходи са дефинирани разходите за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по изпълнението на проекта, включително здравни и осигурителни вноски, свързани с възнаграждението, които са за сметка на работодателя. Така при вече приетото за установено, че лицата, които са назначени за изпълнение на проекта и от чиито възнаграждения се формира исковата претенция, съответстват на образователните и квалификационни изисквания за работа по него, посочени в дльжностната характеристика, утвърдена от управителя на „Декстро рисърч ООД и представена при кандидатстване за субсидиране на проекта, както и че са постигнати целите на проекта, (установено с помощта на вещи лица) разработване на продукта и реализиране на иновативната идея чрез създаване на инструмент генератор за разработване на информационни системи за специфичен клас приложения, като се използва налична собствена библиотека от програми EMSG, въззивният съд е приел, че наетите лица притежават всички изисквания за заемане на длъжността. Въззивният състав е приел за неоснователен довода на жалбоподателя за липсата на практически опит за работа с програмите, посочени в длъжностната характеристика. Прието е, че уменията за работа с конкретни програми, в частност с Oracle, като популярна система за управление на бази данни, не се удостоверява документално, доколкото боравенето с тази програма не представлява отделен предмет в курса на обучение по специалността „компютърен инженер, а от друга страна длъжностната характеристика не изисквала удостоверение за завършен специален квалификационен курс за работа с тази програма, като условие за назначаването на лицата за работа по проекта, което не би имало и доказателствената стойност на официален свидетелстващ документ, удостоверяващ придобитата квалификация, доколкото за организирането на такива курсове не се изисква специална акредитация по реда на чл. 5 от Закона за висшето образование от Националната агенция за оценяване и акредитация. Според въззивната инстанция, практическите умения на съответния служител за боравене с електронни бази данни и с конкретни програми, са въпроси на емпирична преценка и се проверяват в процеса на работата с тях, при изпълнение на възложените дейности, свързани с изпълнението на проекта, което на свой ред се установило от постигнатия позитивен резултат - изработването на софтуерния продукт, функционално годен за използване по предназначение. Въззивният съд е съобразил също, че по делото не се твърдяло, че софтуерният продукт, който според експертната оценка е изработен изцяло и в съответствие със заложените параметри, е бил изготвен от други лица, а не от тези, които са били назначени за изпълнението на проекта, нито че лицата, разходите за които не са били верифицирани, не са работили по проекта.
Прието е за безспорно обостоятелството, че процесните разходи са действително извършени, като ищцовото дружество е заплатило на назначените за работа по проекта служители трудово възнаграждение, както следва: на Ч. Б. - 29 999,95 лв., на Г. П. - за първи етап 11 499,46 лв. и за втори и трети етап общо 25 642,01 лв., за Г. П. - 12 624,32 лв., на Д. Г. - 23 564,44 лв. и на И. Ц. - 1 523,54 лв. или общо заплатените суми възлизат на 104 853,72 лв. Уговореният процент от тази сума от 88,[ЕГН] % е в размер на 92 705,08 лв., на колкото възлиза дължимата по договора безвъзмездната финансова помощ. За основателен е приет и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като е прието, че съгласно чл. 5 от ПМС № 179 от 10.08.2010 г. за определяне на механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, междинните и окончателните плащания към бенефициерите се извършват в срок от 10 работни дни след одобряване/верифициране на документите/разходите от управляващия орган/междинното звено, а според чл. 6 от същото постановление, след изтичането на срока по чл. 5, ал. 1 и в случай че забавянето е по вина на управляващия орган/междинното звено, бенефициерът има право да предяви иск за изплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието.
По делото е установено, че жалбоподателят е отказал верифициране на процесните разходи с писмо с изх.№ СИП - 02- 37-40/26.09.2013 г., както и че „Декстро рисърч ООД е поканило жалбоподателя да му заплати дължимите суми по договора за безвъзмездна финансова помощ с искане от 19.11.2013 г., както и с отделна покана, връчена на 16.07.2014 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ПМС № 179 от 10.08.2010 г., управляващият орган/междинното звено верифицира разходите, като разглежда и се произнася по всички отчети и документи, представляващи основание за плащане, в срок 40 работни дни от датата на тяхното получаване, като уведомява за това писмено бенефициера.
Установено е, че към датата на връчване на поканата от 16.07.2014 г. този срок е изтекъл, поради което управляващият орган вече е бил в забава по отношение на задължението за заплащане на финансовата помощ, съизмерима с процесните разходи, поради което дължи обезщетение за мораторните вреди от неизпълнението на паричното задължение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за времето на забавата. Безспорно е установено също така, че законната лихва върху сумата от 92 705,08 лв., за исковия период от 16.10.2014 г. до 16.10.2017 г. е в размер на 28 303,12 лв., за която сума предявеният иск правилно е уважен с обжалваното първоинстанционно решение. За неоснователно е прието направеното в първоинстанционното производство възражение за погасяване на иска по давност, на основание чл. 111, б. в от ЗЗД. С оглед трайната практика на ВКС е прието, че доколкото обезщетението за мораторните вреди от неизпълнението, в размер на законната лихва се дължи за всеки ден на забавата, по давност се погасява само мораторната лихва, претендирана за период извън този от 3 години назад от предявяването на иска. В случая искът е предявен на 16.10.2017 г. и началната дата на периода, за който се претендира присъждането на мораторна лихва, изтекла преди предявяването му е 16.10.2014 г., т. е. исковият период е преди изтичането на специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в от ЗЗД, поради което е прието, че този иск не е погасен по давност.
Допускането на касационно обжалване на въззивно съдебно решение се извършва при предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 1 и пр. 2 от ГПК, ВКС може да допусне касационно обжалване, ако са налице данни, от които да се направи заключение, че е вероятно съдебното решение да е нищожно. В разглеждания случай такива данни липсват.
По отношение служебното задължение на касационната инстанция да провери дали решението на въззивния съд е вероятно недопустимо, на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, както и с оглед наведените от касатора основания за недопустимост на съдебното решение, настоящият съдебен състав приема следното:
Установи се, че с предходно съдебно решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в рамките на настоящето производство, между страните вече е определено, че искът на „Декстро рисърч“ ООД срещу Министерство на икономиката е допустим и следва да бъде разгледан по общия исков ред, предвиден в ГПК. С оглед празнотата в закона, е направено тълкуване по аналогия на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ в сила от 23.12.2016 г. и е прието, че по исков ред се разглеждат неуважените искания за заплащане на уговорената безвъзмездна финансова помощ, когато основните факти, а именно сключване на договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, са осъществени преди влизането на ЗУСЕСИФ, искането за изплащане на финансовата помощ и отказът за изплащането му, също предхождат приемането на този закон, то искът, предявен след приемане на ЗУСЕСИФ, на 16.10.2017 г. е допустим, доколкото твърдените факти са осъществени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и защитата на правата на ищеца не може да се осъществи по административен ред, а по исков ред. Следователно при постановяване на въззивното решение, въззивният съд не се е отклонил от задължението си да определи абсолютните предпоставки за допустимост на иска, една от която е компетентността на сезирания съд. Поставеният правен въпрос за приложимия ред – административен или исков е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение. С оглед посочената правна уредба относно реда за осъществяване на правото на защита на бенефициерите за получаване на безвъзмездна финансова помощ, относно факти, осъществени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, в случая не може да се приеме, че е налице основание, което да обуслови извод за недопустимост на съдебното решение. Посочените доводи на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение са неоснователни.
Формулираният от касатора правен въпрос, всъщност представляващ посочено основание за недопустимост на съдебното решение, поради това, че спорът не е следвало да се разгледа по исковия ред, предвиден в ГПК, а поради това, че е разгледан по този ред, искът е недопустим. Изложените доводи за приложимост на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. 1/2015 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия, са неоснователни. Посоченото тълкувателно решение не разрешава идентичен правен въпрос. Това тълкувателно решение е постановено по тълкуване и приложение на нормативен акт (Наредба № 9 от 2008 г. на министъра на земеделието и горите и е относно правния въпрос за вида на актовете, издавани от органите на Разплащателна агенция Държавен фонд „Земеделие“ по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от посочената Наредба, както и редът, по който може да се обжалват и да се осъществи правна защита). Съгласно разясненията по приложение на посочените норми е прието, че актовете представляват индивидуални административни актове, подлежащи на обжалване по реда на АПК.
Въззивният съд в разглежданото в настоящия процес съдебно решение, не е разглеждал правния въпрос за характера на определен издаден акт от Министерство на икономиката, както и дали има правни характеристики на индивидуален административен акт. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е относно изпълнение на задължение на основание сключен договор. За този договор, предвид датата му на сключване 30.09.2011 г., не може да се приложат разпоредбите на чл. 19 а и 19 ж от АПК (в сила от 2016 г.), а именно, че договорът на основание тези норми би могъл да бъде квалифициран като административен договор и че спорът е с подсъдност административните съдилища. Видно от данните по делото, налице е разлика между правния въпрос, разрешен с посоченото тълкувателно решение и приложимостта на правната уредба към процесния договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013 г.“ Разгледаният с посоченото тълкувателно решение на I и II колегия на ВАС правен въпрос, е относно реда за защита при неплащане на уговорената безвъзмездна финансова помощ, за която е приложима Наредба № 9 от 2008 г. на министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.“. Този нормативен акт съдържа специални норми и извършеното тълкуване, с посоченото тълкувателно решение е неприложимо за всички видове правоотношения относно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С оглед разликата в правната уредба, на която жалбоподателят се позовава с цитираната Наредба и извода, че към основанието, на което е предявен иска, не могат да се приложат тези правила, както и правилата на АПК, не може да се приеме, че е налице недопустимост на съдебното решение. Обстоятелството, че и в двата случая е налице спор относно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не обуславя идентичност на правните въпроси. Регламентацията съгласно сочената Наредба е относно други правоотношения, относно приложение на друга програма, различна от програмата, по която се твърди, че са предоставени безвъзмездно финансова помощ на ищеца и следователно представлява специална правна уредба, неприложима към всички случаи на предоставена безвъзмездна финансова помощ.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба, следва да се присъдят направените разноски, съобразно искането, формулирано в отговора на касационната жалба и молба от 21.09.2022 г., с която са представени доказателства за извършване на разноските. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие договореното възнаграждение е в размер на 7 500 лв. Уговорено е плащане в брой и е удостоверено получаването на сумата от представляващия адвокат. Датата на заплащане на разноските – 17.08.2021 г. предхожда датата на срока за депозиране на отговор на касационната жалба, с което се установява, че разноските са направени с оглед осъществената защита, депозиране на отговор на касационната жалба. Следователно разноските подлежат на възмездяване от насрещната страна.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 28.04.20221 г. по т. д. 2501/20 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА[Фирма 1] да заплати на „ДEКСТРО РИСЪРЧ“ ООД, ЕИК[ЕИК] [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 сумата от 7 500 лв, направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: