Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Б., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен по делото адрес: РПЦ - [населено място], [жк], чрез процесуалния му представител адв. М. И. от АК - Хасково, против Решение № 2430/14.03.2025 г., постановено по адм. дело № 329/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение № 732/21.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че административният акт не съдържа всички реквизити, съобразно общите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Според касатора съдът не е взел предвид, че административният орган не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история на молителя, в това число причините за напускане страната на произход, като са изложени и аргументи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия. Наред с това е посочено, че от молителя са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). На последно място са изложени аргументи, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на изложени от страна на органа мотиви за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на М. Н. Б.. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да изпрати преписката по молбата за закрила за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Х., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение № 732/21.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Н. Б. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. Н. Б., с [ЛНЧ], е роден на [дата], в Сирия, гр. Дамаск, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], с основно образование, професия - заварчик, женен, без документи за самоличност. Прието е за установено, че същият е напуснал страната си на произход - Сирия през 2015 г., установявайки се в Ливан, където останал до месец юни 2024 г., след което се върнал в Сирия за един ден и на 20.06.2024 г. влязъл нелегално в Турция, оставайки там около месец, а на 14.08.2024 г. нелегално влязъл в България, като бил задържан от полицията в гр. С. З. докъдето успял да стигне посредством вървене пеша, а след което и с кола.

Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически партии или организации, не бил заплашван и не му било оказвано насилие, като не е отбил военната си служба. Посочил е също така, че родителите му продължават да живеят в Сирия, [населено място], област Дамаск, като в град Дамаск живеят също бившата му съпруга и детето му. Причината за напускане на държавата му по произход била свързана с опасения за призоваването му за военна служба, като също така е посочил, че към настоящия момент в Дамаск нямало: ток, вода, работа и пари. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, че в България чувства сигурност. Изложил е също така, че ако управлението се смени - би се завърнал в държавата си по произход.

В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., съдържаща информация за обстановката в Сирия след падането на режима на Б. А. като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца.

При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон.

На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. Н. Б., като според съда административният акт е издаден след анализ на бежанската история на лицето, преценка на общото положение в държавата на произход на чужденеца, а също и при съобразяване информацията съдържаща се в справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., касаеща обстановката в Сирия след падането на режима на Б. А. Съдът, съобразявайки общодостъпната информация по медиите е приел за установено, че международните полети от летището в Дамаск са възстановени, а съгласно оценка на Върховния комисариат за бежанци на ООН (ВКБООН) от 02.01.2025 г. след 08.12.2024 г. в Сирия са се завърнали 115 000 души, поради което е изведен извод, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ досежно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като от различните информационни източници липсвали данни към момента на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен изложеното е прието, че молителят е напуснал по собствена воля Сирия още през 2015 г., не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия.

На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., съдът е приел, че твърдения за обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не са направени от молителя.

Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ както на общодостъпната информация за обществено политическата обстановка в Сирия, така и на твърденията, направени от чужденеца по време на интервюто. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и обосновани, тъй като били съобразени с изложената бежанска история, а също и съответни на реалната обстановка в Сирия - като цяло и с тази в провинцията, в която е живял молителят. Съдът е приел, че съгласно данните от общодостъпната информация за обществено политическата обстановка в Сирия въпреки наличието на съществуващи въоръжени сблъсъци в някои части от Сирия, било налице подобряване на общата обстановка в Сирия в последните месеци, като поемането на държавната власт в Сирия от нови субекти било довело по-скоро до положителни резултати. Предвид всичко изложено съдът е приел, че не можело да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, М. Н. Б. ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт, какъвто дори и да бил налице - същият не бил повсеместен и не бил насочен пряко към мирните граждани на страната. Прието било също така, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение в Сирия не била налице ситуация на изключително безогледно насилие или такава, обосноваваща извод за съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства, като дори самият молител не споделял конкретни обстоятелства, представляващи непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи.

На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. Н. Б..

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е възможността да бъде взет за военна служба опасение, което не е било подкрепено с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. В проведеното на 04.11.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, а именно - липсата на ток, вода, работа и пари. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно, след обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото съдът е приел, че от страна на М. Н. Б. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от М. Н. Б. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е общодостъпна, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. № МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият М. Н. Б. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите на лицето, а също и бившата му съпруга и детето им продължават да живеят в Дамаск, където е роден и молителят, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Следва да бъде отчетен и факта, че в проведеното интервю чужденецът е посочил, че ако управлението се смени - би се завърнал в държавата си по произход. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

На последно място - противно на доводите, изложени в касационната жалба - в случая правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на М. Н. Б.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение № 732/21.01.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Н. Б. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2430/14.03.2025 г., постановено по адм. дело № 329/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ