Определение №50743/18.10.2022 по гр. д. №1673/2022 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Любка Андонова

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50743

гр. София, 18.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:Д. С.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 1673/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ, подадена чрез процесуалния представител Д. Д.-Д.-държавен инспектор при ТД на КПКОНПИ, гр. В. Т. срещу въззивното решение № 6 от 18.1.22 по в. гр. дело № 365/21 г на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 260094 от 13.4.21 г по гр. дело № 843/2018 г по описа на Окръжен съд-Р у..С първоинстанционното решение е отхвърлена като неоснователна молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 122/20.3.2020 г по гр. дело № 843/18 г на Русенски окръжен съд, чрез промяна на идентификационния номер на отнетия на основание чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ недвижим имот.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното :

С влязло в сила решение № 122 от 20.3.2020 г, постановено по гр. дело № 843/2018 г на Русенски окръжен съд е отнето в полза на държавата на основание чл.142 ал.2 т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ е отнето в полза на държавата движимо и недвижимо имущество, сред което недвижим имот с площ от 740 кв. м, находящ се в [населено място], обл.*, [улица], представляващо УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място], обл.*, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, с разгърната площ от 170 кв. м.Въз основа на влязлото в сила решение КПКОНПИ се е снабдила с изпълнителен лист на 9.9.20 г, а на 23.3.21 г е подала до първоинстанционния съд молба по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в описанието на недвижимия имот в в диспозитива.Иска същият да бъде описан като недвижим имот УПИ * в кв.*. вместо като урегулиран поземлен имот УПИ * в кв.*.Молителят подържа, че тази грешка е била констатирана от [община] при искането на НАП за издаване на скица по повод на предприетите изпълнителни действия по повод вещта. В касационната жалба на стр.3, абзац 2 е посочено, че [община] е уведомила НАП във връзка с предприетите действия по изпълнение че на посочения административен адрес се намира недвижим имот УПИ III-1375 в кв.118, а не урегулиран поземлен имот УПИ III-1378 в кв.118, както и че тази грешка произхожда от описанието на имота, направено в нотариален акт .

С обжалваното въззивно решение, потвърждавайки това на първоинстанционния съдът е прието, че не се касае за грешка на съда, допусната в диспозитива на съдебното решение, тъй като имотът е описан с този идентификационен номер както от ищеца в исковата молба, така и в нотариален акт № 29, том 5, рег.№5184, дело № 739 от 3.12.2010 г по описа на нотариалната камара, с район на действие РС-Русе, приложен по делото.

В изложението на основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Формулиран е следният въпрос : Налице ли са основания за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в случаите, при които е постановено отнемане на недвижим имот, който е описан правилно по административен адрес и граници по регулационния план, но в диспозитива на решението неправилно е посочен номера на урегулирания поземлен имот.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното :

По така поставения въпрос :

С ТР № 1/2009 г/19.2.2010 г по т. дело № 1/2009 г е прието, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се прилага когато преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага формирането на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл.290 ГПК. и чл.124 ЗСВ.Този процес в тълкувателната дейност на ВКС, който има за резултат разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие.Създаването на нова практика се налага при промяна на обществените условия и закона, като естеството на настъпилите промени изисква търсенето и намирането на нови правни разрешения.Касационното основание се прилага също когато формираната практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството или когато същата е непълна, неясна или противоречива.

Разглежданата хипотеза не е такава, защото въпросът не обхваща приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.Касаторът не твърди, че нормативната уредба е непълна, неясна или противоречива, а в касационната жалба подобно нещо не се и твърди.Не е необходимо и преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на закона и формиране на нова съдебна практика.Напротив по въпроса, кои са основанията за допускане на ЯФГ съдебната практика и теория са безпротиворечиви, а именно : очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.В съответствие с така формираната практика вззивният съд е приел, че в случая хипотезата на чл.247 ал.1 ГПК не е налице, доколкото липсва несъответствие между формираната в съобразителната част на решението истинска воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на съдебния акт.Съдът е формирал волята си относно индивидуализацията на недвижимия имот, според неговото описание в исковата молба и представения по делото нотариален акт.Следователно не е допуснал техническа грешка.Искането на касатора за поправяне на такава чрез посочване на различна идентификация представлява недопустимо изменение във формираната от съда воля.Редът за отстраняване на техническа грешка в нотариалния акт не е този по чл.247 ал.1 ГПК, а ако би било сторено ще бъде contra legem.

Следователно поставения въпрос не обуславя приложението на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО ,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6 от 18.1.22 по в. гр. дело № 365/21 г на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Дело
  • Любка Андонова - докладчик
Дело: 1673/2022
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...