Р Е Ш Е Н И Е

№ 50111

София, 18.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря А. И. като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3596 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-295 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Мотом“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. И. А. И., срещу решение № 10376 от 17. 05. 2021 г. по гр. д. № 5392/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в, в следните части: а/. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 506 от 30. 11. 2012 г. по гр. д. № 526/2011 г. на СОС, ГО, 2 с-в, предявеният от А. Г. М. и А. Г. М. против „Мотом“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната част за следните реални части от имот пл. № 938, находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 27447 кв. м.: реална част с площ от 1176 кв. м., изобразена в червено и реална част с площ от 1051 кв. м., изобразена в жълто на комбинирана скица № 2 (л. 94 от делото на САС), подписана от състава на съда като неразделна част от въззивното решение; б/. в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната част за следните реални части от описания имот пл. № ........., находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 27447 кв. м.: незастроена площ от 2265 кв. м., означена с буквите ОПРСТО, и незастроена площ от 1272 кв. м., означена с буквите АУФЦХЧЮЯА на скицата на лист 5 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение (тези площи са изобразени в зелено на комбинирана скица № 2 на л. 94 от делото на САС, неразделна част от въззивното решение).

Твърди се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му при несъобразяване със заключенията на съдебнотехническите експертизи на вещите лица инж. Л. М. и инж. Р. П., според които оранжерийният комплекс е проектиран така, че да функционира като едно цяло, като един цялостен производствен комплекс, заедно с всички сгради и съоръжения извън сградите – подходи, асфалтирани пътища, мазутно стопанство, трафопост, отвеждащи канавки и т. н.. Отделните сгради от оранжерийния комплекс не могат да функционират сами за себе си, поради което и не следва да се определят отделни прилежащи площи към всяка от тях. Целият имот пл. № ............е застроен със сгради и съоръжения, поради което не би могло да се говори за необходима прилежаща площ към отделни сгради, а само за необходима прилежаща площ на целия обект. Още повече, че целият оранжериен комплекс има само един единствен изход към улица. Обособяването на самостоятелни парцели вътре в оранжерийния комплекс нарушава възможността му да функционира като една цялост. Поддържа се, че несъобразяването на въззивния съд с тези обстоятелства е довело до постановяване на неправилно решение – при допуснати съществени процесуални нарушения, при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Иска се отмяната му и отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част за целия имот пл. № .............

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищците А. Г. М. и А. Г. М., в който са развити съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

С определение № 202/11. 05. 2022 г. по гр. д. № 3596/2021 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, във връзка с извода на въззивния съд, касаещ определянето на прилежащата площ, която лицата, придобили сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ по реда на пар. 29 ПЗР ЗСПЗЗ, имат право да ползват и придобият – дали същата се определя по правилото на чл. 64 ЗС или по правилото на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че ответникът по иска „Мотом“ О. е собственик, на основание две влезли в сила решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (решение по гр. д. № 276/01 г. на СОС, влязло в сила на 19. 06. 2003 г. – за 72 % от правото на собственост и решение по гр. д. № 335/09 г., влязло в сила на 11. 08. 2009 г. – за 28 % от правото на собственост) на Оранжериен комплекс – [населено място], включващ сгради и съоръжения, построен в имот пл. № ............, находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 54894 кв. м., от който впоследствие (през 2004 г.), по искане на ищците, са образувани два имота: имот пл. № ..........с площ 27447 кв. м и процесния имот пл. № ..........с площ от по 27447 кв. м. С решенията са обявени за окончателни предварителни договори за покупко-продажба на оранжерийния комплекс, сключени между „Д. ф.“ О. и „Мотом“ О.. „Д. ф.“ О., праводател на ответника по иска, е придобило оранжерийния комплекс на основание договор за покупко-продажба от 30. 12. 1997 г., сключен по реда на пар. 29 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, с нотариална заверка на подписите рег. № 5773/30. 12. 1997 г., като комплексът е съставлявал имущество на заличена организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ.

Собственик на терена, върху който е построен оранжерийният комплекс - имот пл. № ..........., находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 54894 кв. м., е било „Д. ф.“ О., като го е придобило по време на висящността на делата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на основание сключен с Министерство на земеделието на 06. 06. 2001 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. В договора е посочено, че се сключва на основание чл. 27, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и със същия имотът се продава като прилежаща земя към обект „Оранжерии“ – [населено място] по парцеларния план на стопанския двор на кооперативно предприятие. Имотът е индивидуализиран в скица от 31. 05. 2001 г., към която се препраща в договора. С н. а. № ........./17. 07. 2021 г. „Д.-Ф.“ О. продава на Ц. Д. Ц. и А. Г. М., деца на собствениците на капитала и управители на дружеството, по 1/2 идеална част от придобития от държавата имот, а с договор за дарение с н. а. № ........../12. 11. 2001 г. А. Г. М. дарява на сестра си А. Г. М. 1/4 ид. ч. от имота. С договор за доброволна делба от 28. 05. 2004 г., сключен между Ц. Ц., А. М. и А. М., Ц. Ц. придобива частта от 27447 кв. м. от имота, обособена в имот пл. № ..........., а А. и А. М. придобиват частта от 27447 кв. м. от имота, обособена в имот пл. № ............, предмет на настоящия иск.

Установено е от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице доц. д-р и.. И. М., че в процесния имот пл. № ...........има построени 3 бр. оранжерийни блокове с метално-стъклена конструкция, която стъпва върху бетонни фундаменти, с отоплителна, проветрителна и оросителна инсталации, масивна едноетажна сграда-пропуск, масивна едноетажна сграда – административна сграда с кухненски бокс, котелно, работилница, мазутно стопанство, трафопост, склад за метали, асфалтирани пътища и площадки за обслужване на оранжерийния комплекс. Към настоящия момент остъкляването, отоплителната и оросителната инсталция към две от оранжериите са демонтирани, а третият блок от оранжерията е с демонтирана отоплителна и оросителна инсталация и частично демонтиране на остъкляването. От конструктивна гледна точка металната конструкция на оранжериите е в относително добро състояние, независимо от дългогодишната им експлоатация. От сградата предназначена за котелно са демонтирани водогрейните котли, дограмата и всички инсталации, демонтирани са резервоарите за мазут, от сградата за трафопост е демонтиран и трафопостът, за да се предпази от външно посегателство, според обясненията на представител на ответника по иска.

Въз основа на писмените доказателства е прието за установено, че оранжерийният комплекс е изграден 1971 – 1972 г., в експлоатация е въведен 1971 – 1985 г. и представлява търпим строеж съгласно пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ.

Въз основа на основното и допълнително заключение на вещото лице инж. Р. П. е прието за установено, че за оранжерийния комплекс е бил изработен парцеларен план по реда на ПМС № 161/1993 г., като площите останали извън този план са били освободени и включени в територията за възстановяване с план за земеразделяне. Застроената част от комплекса е била нанесена в плана за земеразделяне като имот № .............с площ от 54,894 дка, неподлежащ на възстановяване. Изготвена е скица, върху която са нанесени постройките и съоръженията, съществували в процесния имот към ноември 1997 г. Посочено е, че прилежащата площ към сградите, необходима за функциониране на оранжерията като комплекс, изчислена по формула, съгласно Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти (обн. ДВ, бр. 101/24. 12. 1982 г.), е 64570 кв. м., но комисията, приела плана за парцелиране на оранжерията, е определила, че необходимата земя за функциониране на комплекса е 55863 кв. м. При определяне на необходимия терен са съобразени и изискванията за наличие на фитосанитарни зони, на площи за придвижване на транспортни средства, обработка на земята, превоз и складиране на продукция. Целият имот № ...........е застроен и по този начин всички сгради и съоръжения могат да функционират като един цялостен производствен комплекс (обект) и обратно – оранжерийният комплекс не може да съществува като цялостен производствен комплекс, ако към всяка сграда се определя площ по чл. 64 ЗС и свободните извън тази площ зони се предадат във владение на ищците. Вещото лице, съобразявайки указанията на съда, е изготвило и вариант, при който към всяка от сградите е определил площи по чл. 64 ЗС – ивици с ширина от по 3,00 м. около всяка сграда, но в допълнителното заключение вещото лице е посочило, че при този вариант функционирането на оранжерийния комплекс като цялостен производствен обект няма да е възможно. Към настоящия момент единственият достъп до оранжерийния комплекс е през пътя София-П.. По регулационния план от 2008 г. има предвидена улица, но такава няма реализирана на място.

Според заключението на вещото лице инж. Л. М., при влизане в сила на ЗСПЗЗ, парцеларните планове на стопанските дворове са се възлагали за разработка с цел определяне на прилежащи площи към построените в тези дворове сгради и съоръжения. Прилежащите площи се определят според предназначението на сградите, т. е. функционалния им тип, необходимостта от обслужването им, сервитутни прилежащи площи на съоръженията, необходими за функциониране на сградите, пътища и площ за външен достъп до тези сгради. За оранжерийния комплекс е бил разработен и приет и одобрен от съответната комисия парцеларен план, с който е определена прилежаща площ от 55, 863 кв. м. Площта е определена правилно според експерта, който също достига до извода, че необходимата прилежаща площ за обслужване на оранжерийния комплекс като цяло е 55863 дка.

От правна страна въззивният съд е приел, че ищците са собственици на имот пл. № .........., а ответното дружество – на оранжерийния комплекс, построен в имота. Прието е, че спорен е въпросът има ли свободни площи в процесния имот и дали те са прилежащ терен към оранжерийния комплекс. Прието е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 64 ЗС, която е императивна и брани както правата на суперфициарните собственици, така и правата на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото. Необходимата за ползване на сградата площ е площта, необходима за достъп до сградата и за обслужването й (непосредственото й ползване, обслужване и ремонтиране), доколкото между страните не е уговорено друго. При определяне на прилежащата площ, която да остане във владение на ответника, следва да се съобразят сградите, съществували в имота към закупуване на оранжерийния комплекс през 1997 г. За неоснователна е възприета тезата на ответника, че сградите представляват единен производствен комплекс и това трябва да се съобрази при определяне на прилежащата площ. Понастоящем в сградите не се осъществява производствена дейност, те не функционират, не са свързани в общ производствен цикъл, поради което липсва необходимост да се обезпечава единен производствен процес. Затова правото на ответника, като суперфициарен собственик на сградите, да ползва мястото, следва да се ограничи в рамките на площта, нужна за достъп до сградите, разбиран като възможност за влизане в тях, и като възможност за тяхната поддръжка и ремонт. По тези съображения въззивният съд не е възприел заключенията на вещите лица инж. М. и инж. П. в частта им, с която е направен извод, че целият терен е застроен и необходим за функциониране на оранжерийния комплекс като единен производствен обект. Въз основа на горното е направен извод, че освен незастроена площ от 2265 кв. м., означена с буквите ОПРСТО, и незастроена площ от 1272 кв. м., означена с буквите АУФЦХЧЮЯА от описания имот на скицата на лист 5 от първоинстанционното дело, собствениците на земята имат право да ползват и свободната площ от 1176 кв. м., изобразена в червено и свободната площ от 1051 кв. м., изобразена в жълто на комбинирана скица № 2 (л. 94 от делото на САС), подписана от състава на съда като неразделна част от въззивното решение.

Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.

Съдът е приел, че при определяне на прилежащата площ към оранжерийния комплекс е приложима нормата на чл. 64 ЗС, поради което тази площ се ограничава до незастроена ивица с ширина от около 3 метра около всяка от сградите, достатъчна за осигуряване възможност за влизане в сградите и тяхната поддръжка и ремонт. Оранжерийният комплекс не функционира като такъв и липсва необходимост да се обезпечава единен производствен процес.

Този извод противоречи на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр. 122/19.12.1997 г., която препраща към Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, обн. ДВ, бр. 101/1982 г., и чл. 45 а ППЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, ред. ДВ, бр. 122/19. 12. 1997 г., лицата, които са придобили собствеността върху сгради от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, могат да ползват незастроената част от земята в нормативно определените размери и имат право да придобият собствеността върху нея и върху застроената част. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ред. ДВ, бр. 122/19. 12. 1997 г., лицата, придобили право на собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, както и тези, които са придобили такива обекти при условията на пар. 29 ПЗР ЗСПЗЗ, заявяват пред ОД „Земеделие и гори“ към МЗГ и общината изработването на ПУП – за имоти в строителните граници на населените места по реда на чл. 11, съответно на ПНИ – за имоти извън строителните граници на населените места, с които планове се определят необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4 от Наредбата за необходимата площ за строителните обекти (обн. ДВ, бр. 101/1982г., изм. и доп., бр. 57/1987 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 45а ППЗСПЗЗ в редакцията й ДВ, бр. 122/19. 12. 1997 г.,застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата по негово искане без провеждане на търг.

В посочените редакции разпоредбите са действали както към 30. 12. 1997 г. (сключването на договора за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите рег. № 5773/30. 12. 1997 г., с който „Д. ф.“ О. придобива собствеността върху оранжерийния комплекс от организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ), така и към 06. 06. 2001 г. (сключването на договора от 06. 06. 2001 г. за покупко-продажба на имот частна държавна собственост, с който държавата, чрез Министерство на земеделието, прехвърля на „Д. ф.“ О., в хода на исковото производство по предявените искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от „Мотом“ О. срещу „Д. ф.“ О., собствеността върху прилежащия терен към оранжерийния комплекс, на основание чл. 27, ал. 6, т. 1 и чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ).

От цитираните разпоредби следва, че лицата, придобили право на собственост върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, както и тези, които са придобили такива обекти при условията на пар. 29 ПЗР ЗСПЗЗ, имат право да ползват и да придобият незастроената прилежаща площ от земята, необходима за ползване на сградите и съоръженията, която незастроена прилежаща площ се определя не по правилото на чл. 64 ЗС, а по правилото на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, което в настоящия случай препраща към Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, обн. ДВ, бр. 101/1982 г. Прилежащите площи се определят според предназначението на сградите, т. е. функционалния им тип, необходимостта от обслужването им, сервитутни прилежащи площи на съоръженията, необходими за функциониране на съответния обект, пътища, площ за външен достъп до тези сгради и т. н. Прилежащите площи следва да са в размер, осигуряващ възможност обектът да осъществява дейност според предназначението си.

В случая, площта на прилежащия терен към сградите и съоръженията, необходим за функциониране на оранжерийния комплекс, изчислена от вещото лице инж. П., по посочената в наредбата формула, е 64570 кв. м., а според вещо лице инж. М. е 55863 кв. м., каквато прилежаща площ е определила и комисията приела плана по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ. При определяне на необходимия прилежащ терен е съобразена необходимостта от наличие на фитосанитарни зони, на площи за придвижване на транспортни средства, обработка на земята, превоз и складиране на продукция, сервитутни прилежащи площи на съоръженията, пътища, площ за външен достъп до тези сгради и всички останали изисквания, осигуряващи възможност в оранжерийният комплекс да се осъществява дейност според предназначението му.

В така определената прилежаща площ от 55863 кв. м.се включва цялата незастроена част от процесния имот пл. № .........., включително и реалните части от този имот, за които искът по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната му част. „Мотом“ О., като собственик на оранжерийния комплекс, има право да ползва същите, тъй като в противен случай (ако към всяка сграда се определя площ по чл. 64 ЗС и свободните извън тази площ зони се предадат във владение на ищците) оранжерийният комплекс не би могъл да функционира според предназначението си - като един цялостен производствен обект. А и оранжерийният комплекс има един единствен вход/изход към улицата.

Неоснователен е доводът на ищците, че от значение при определяне прилежащата площ към оранжерийния комплекс е състоянието на сградите понастоящем, както и обстоятелството дали в същите се осъществява дейност според функционалното им предназначение. Прилежащият терен към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, придобити при условията на пар. 29 ПЗР ЗСПЗЗ, се определя към придобиването им, според техния вид и предназначение, като законът не предвижда изискване да се изследва дали обектът на собственост осъществява дейност по предназначението си. Това е така, защото смисълът и целта на определянето на прилежаща незастроена площ е да се осигури реална възможност за приобретателя на сградите и съоръженията да ги ползва според функционалното им предназначение от момента на придобиването им. А ползването на оранжерийния комплекс по предназначение е обективно невъзможно и неосъществимо без ползване на цялата необходима прилежаща площ. Дори част от сградите и съоръженията да са в лошо състояние, суперфициарният собственик има право да ги ремонтира, а ако след придобиване на обекта някои от сградите бъдат съборени – има право да ги построи отново. В случая, както първоначалният приобретател („Д. флора“ О.), така и последващият приобретател („Мотом“ О.) на обекта са купили оранжериен комплекс, който е бил собственост на организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, представляващ съвкупност от сгради и съоръжения, а не самостоятелни сгради в недвижим имот, и прилежащата площ следва да се определи по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45а ППЗСПЗЗ.

Да се приеме обратното би означавало приобретателят на оранжерийния комплекс да се постави в обективна невъзможност да го ползва според предназначението му. Би означавало да се приеме, че и ищецът не е имал законово основание по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 45а ППЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земята през 2001 г., тъй като и към 2001 г. оранжерийният комплекс не е осъществявал дейност, заради висящи съдебни спорове между страните по делото. Няма основание да се приеме, че за „Д. ф.“ О. е била налице възможност да ползва и придобие прилежащата площ по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, а последващият приобретател на оранжерийния комплекс – „Мотом“ ЕООД няма право да ползва прилежащата площ, определена по реда на цитираните разпоредби, тъй като към придобиването му (влизане в сила на решенията по чл. 19, ал. 3 ЗСПЗЗ) и понастоящем оранжерийният комплекс не е функционирал и не функционира като такъв.

Неоснователен е и доводът за неприложимост на Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти, обн. ДВ, бр. 101/24. 12. 1982 г., изм. ДВ, бр. 53/10. 07. 1987 г. при определяне прилежащата площ към оранжерийния комплекс, тъй като същата не е действащ нормативен акт (следва да се счита отменена през 1996 г., с отмяната на Закона за опазване обработваемата земя и пасищата, на основание на който е издадена, която отмяна е извършена с влизане в сила на Закона за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр. 35/24. 04. 1996 г., пар. 4 ПЗР). Прилежащата площ в случая се определя по реда на чл. 27, ал. 6, вр. чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, ред. ДВ, бр. 122/1997 г., в която норма са инкорпорирани правилата на наредбата, чрез изрично препращане към същата.

Неоснователен е доводът на ищците, че извършването на преценката за основателност на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част е необходимо да се съберат доказателства за състоянието на сградите и съоръженията от оранжерийния комплекс, попадащи в имот пл. № ...........(през 2004 г. придобитият от ищците с договора от 2001 г. прилежащ терен, съставляващ имот пл. № ........, с площ от 54894 кв. м., е разделен, по тяхно искане, на два имота: пл. № .........с площ от 27447 кв. м. и пл. № ..........с площ от 27447 кв. м, предмет на иска). Частта от имота, върху който се намира оранжерийния комплекс, включена в имот пл. № .........., не е предмет на иска по чл. 108 ЗС, а за преценка основателността на иска за имот пл. № ..........не е от значение дали съществуват и какво е състоянието на сградите и съоръженията, попадащи в имот пл. № ..........., по съображения аналогични на изложените по-горе: прилежащата площ към оранжерийния комплекс се определя към придобиването му, в зависимост от вида и предназначението на сградите и съоръженията, тъй като приобретателят на обекта следва да има възможност да го ползва според предназначението му от момента на придобиването му; ирелевантно е дали обектът е осъществявал дейност и какво е състоянието на сградите понастоящем, тъй като суперфициарният собственик има право да ремонтира сградите и съоръженията и да възстанови съборени, ако има такива.

Като е приел основателност на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част – за индивидуализираните по-горе реални части от имот пл. № .........., въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част. Доколкото не се налага събиране на доказателства и извършване на други или повтаряне на извършени съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено решение, с което искът по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен в осъдителната му част.

С оглед изхода на делото (уважаване на иска по чл. 108 ЗС в установителната му част и отхвърлянето му в осъдителната, както и отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС), ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество - касатор в настоящото производство всички разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, във връзка с иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част. Пред настоящата инстанция същите възлизат на сумата 1613 лв. (413 лв. платени държавни такси и 1200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС), във въззивното производство възлизат на сумата 1402 лв. (452 лв. държавна такса и 950 лв. платени възнаграждения за вещи лица по съдебнотехнически експертизи, касаещи определяне прилежащия към комплекса терен и относими към основателността на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част), в първоинстанционното производство – 600 лв. възнаграждение за вещо лице по експертиза за определяне прилежащата площ. Общо за трите инстанции разноските, дължими от ищците на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, възлизат на сумата 3615 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10376 от 17. 05. 2021 г. по гр. д. № 5392/2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 с-в в следните части: а/. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 506 от 30. 11. 2012 г. по гр. д. № 526/2011 г. на СОС, ГО, 2 с-в, предявеният от А. Г. М. и А. Г. М. против „Мотом“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната част за следните реални части от имот пл. № ............, находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 27447 кв. м.: реална част с площ от 1176 кв. м., изобразена в червено и реална част с площ от 1051 кв. м., изобразена в жълто на комбинирана скица № 2 (л. 94 от делото на САС), подписана от състава на съда като неразделна част от въззивното решение; б/. в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен в осъдителната част за следните реални части от описания имот пл. № .........., находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 27447 кв. м.: незастроена площ от 2265 кв. м., означена с буквите ОПРСТО, и незастроена площ от 1272 кв. м., означена с буквите АУФЦХЧЮЯА на скицата на лист 5 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение (тези площи са изобразени в зелено на комбинирана скица № 2 на л. 94 от делото на САС, неразделна част от въззивното решение), както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. М. и А. Г. М. против „Мотом“ ЕООД иск по чл. 108 ЗС в частта, с която „Мотом“ ЕООД е осъдено да предаде на А. Г. М. и А. Г. М. владението върху следните реални части от имот пл. № ......, находящ се в землището на [населено място], м. „Г.“, целият с площ от 27447 кв. м.: реална част с площ от 1176 кв. м., изобразена в червено и реална част с площ от 1051 кв. м., изобразена в жълто на комбинирана скица № 2 (л. 94 от делото на САС), подписана от състава на съда като неразделна част от въззивното решение; незастроена площ от 2265 кв. м., означена с буквите ОПРСТО, и незастроена площ от 1272 кв. м., означена с буквите АУФЦХЧЮЯА на скицата на лист 5 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение (тези площи са изобразени в зелено на комбинирана скица № 2 на л. 94 от делото на САС, неразделна част от въззивното решение).

ОСЪЖДА А. Г. М. и А. Г. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на „Мотом“ ЕООД сумата 3615 лв. разноски за трите инстанции, съответни на отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: