О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50526

гр. София, 13.10. 2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д.№2375 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „България Лизинг“ ЕАД, гр. София срещу решение №441 от 12.07.2021г. по в. т.д. №2221/2020г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №316 от 13.02.2020г., постановено по т. д. №88/2019г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу „Инвамед Фарма“ ЕООД по чл.422, вр. чл.415 ГПК за установяване на вземане за договорна неустойка в размер на 50 000 евро по чл.20, т.6 от договор за финансов лизинг от 14.03.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.09.2018г. по ч. гр. д. №31387/2018г. на СРС.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен искът за неустойка. Касаторът излага доводи, че въззивният съд е стигнал до неправилен извод, че договорената неустойка противоречи на добрите нрави, без да е анализирал всички доказателства и без да е обсъдил и съобразил обстоятелствата относно спецификите на предмета на лизинговия договор, респ. невъзможността на лизингодателя след прекратяването на договора и връщането на лизинговата вещ да я ползва или продаде на вторичния пазар. Счита, че съдът е лишил изправната страна в едни равнопоставени договорни търговски отношения от възможността да бъде обезщетена за неизпълнените...