О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50219

гр. София, 13.10.2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 3012 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Столична община, чрез пълномощник адв. К. Г., срещу определение № 4101 от 09.05.2022г. постановено по ч. гр. д. № 14395/2021г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отменено определение № 20179684 от 01.09.2022г. по гр. д. № 9714/2006г. на Софийски районен съд досежно присъдените на основание чл.64, ал.3 ГПК/отм./ разноски над сумата от 2500лв. и е оставено без уважение искането на Столична община за присъждане на разноски за прекратената част от исковото производство над 2500лв. до 4000лв.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Изводът на съда за редуциране на адвокатското възнаграждение е базиран на неправилна преценка на фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че правната и фактическа сложност на конкретния спор съответства на определеното от Софийски районен съд възнаграждение от 4 000лв. За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Посочени са правни въпроси, които жалбоподателят намира за решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ когато съдът не е установил прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, може ли да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част; 2/ как следва да се отчитат в качествено отношение критериите, въз основа на които съдът измерва действителната правна и фактическа сложност на делото и как същите следва да се отнасят към размера на платения по делото адвокатски хонорар. Позоваването е на практиката по Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 256 от 01.08.2017г. по гр. д. № 1355/2017г. на ВКС, IV г. о. Очевидната неправилност е обоснована с несъобразяване обема на събраните по делото доказателства, броя на проведените заседания, извършените по делото процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и други обстоятелства, свързани с развитието на съдебното производство.

Ответникът по частната жалба Сдружение „Американски университет в България“ в писмения си отговор, изготвен от адв. Е. И., счита че касационно обжалване не следва да се допуска. Излага и съображения за неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по гр. д. № 9714/2006г. на Софийски районен съд е по иск по чл. 108 ЗС на Столична община и Г. Д. П. (конституирани на мястото на ищцата А. К. Ч., поради настъпилата й смърт) против С. К. С. относно недвижим имот с данъчна оценка от 9945,40лв. Приети са за съвместно разглеждане предявени по реда на чл. 181 ГПК /отм./ иск за собственост и установителен иск на Сдружение „Американски университет в България“ против Столична община и против С. С.. На основание чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./ са привлечени като ответници П. С. и К. С., а производството по отношение на ищеца Г. П. е прекратено поради отказ от иска. На 08.02.2021г. Сдружение „Американски университет в България“ е заявило отказ от предявените чрез главно встъпване искове за собственост. Предвид този отказ Столична община - ищец по първоначалния иск и ответник по иска на главно встъпилото лице е поискала присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 22 800лв., за доказването на които е представила две фактури - за 18 000лв. и за 4 800лв. С определението от 01.09.2021г. за прекратяване на производството по предявените по реда на чл.181 ГПК/отм./ искове за собственост първоинстанционният съд е присъдил на Столична община 4000лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като е извършил намаляване на заплатеното възнаграждение поради прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото.

Това определение, в частта му за разноските, е обжалвано от Сдружение „Американски университет в България“ пред Софийски градски съд, който с определение № 4010 по ч. гр. д. № 14395/2021г. е отменил определението на районния съд досежно присъдените разноски над сумата от 2500лв. и е оставил без уважение искането на Столична община за присъждане на разноски за прекратената част от производството над размера от 2500лв. до присъдената от районния съд сума от 4000лв. Приел е, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е общо 22800лв. (18000лв. и 4800лв.) и то касае защитата по трите обективно съединени иска (първоначалния иск по чл. 108 ЗС и предявените с главното встъпване иск по чл.108 ЗС и по чл.97 ГПК). Тъй като липсва разграничение на възнаграждението за отделните искове е счел, че заплатеното възнаграждение за всеки от исковете е по равно и възлиза на 7600лв. с ДДС. Този размер съдът е намерил за прекомерен. При преценка на дължимите на Столична община разноски при прекратяване на производството по единия от исковете въззивният съд е съобразил на първо място минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е 484,85лв. с включено ДДС (при цена на иска 2486,23лв.). Според съда сумата 2500лв. е съответна на фактическата и правна сложност, обоснована от вида и предмета на делото по исковете за собственост, релевираните от страните доводи, проведени повече от 20 открити съдебни заседания и обема на събраните доказателствени средства. Поради това и на основание чл.63, ал.4 ГПК/отм./ е извършил намаляване на присъдените от първата инстанция разноски до размер на 2500лв.

При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива липсват.

Първият въпрос не кореспондира с направените от съда изводи. Съдът е извършил намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, дължимо на Столична община, разглеждайки наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност и изрично е посочил, че намира възнаграждението за прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл.64, ал.4 ГПК/отм./ - стр.3 от мотивите. Ето защо, застъпената от жалбоподателя теза, че намаляването на разноските е поради несъразмерност, а не поради прекомерност, е несъстоятелна.

Вторият въпрос се свежда до съдържанието на критерия фактическа и правна сложност на делото, заложен в чл. 64, ал.4 ГПК/отм./, сега чл. 78, ал.5 ГПК, като релевантен за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Указанията в Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.3 са, че съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай; когато тази преценка обуславя несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, то съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая Софийски градски съд е процедирал именно в рамките на тези указания - установил е, че претендираното възнаграждение съществено надвишава минималното такова, предвидено по Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (тук правилно е приел за разлика от районния съд, че цената на иска е равна на 1/4 от оценката на имота съгласно чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, а не на цялата цена на имота както е по чл.69, ал.1, т.2 от сега действащия ГПК). По-нататък съдът е посочил конкретните характеристики на спора, които обуславят превишаването на минималния размер, а именно множеството страни, искове, доводи, обема на доказателствените средства, проведените повече от 20 открити съдебни заседания. При тези мотиви липсва отклонение от практиката по Тълкувателното решение.

Вторият сочен акт е определение № 256 от 01.08.2017г. по гр. д. № 1355/2017г. на ВКС, IV г. о. То е постановено в производство по чл. 248 ГПК и не съставлява практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това, от него не могат да се извлекат съображения в подкрепа на тезата на жалбоподателя. Единствено относимо е приетото, че основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е тяхната прекомерност, а не евентуална несъразмерност. Както бе изяснено по-горе, извършеното намаляване на адвокатското възнаграждение е поради констатирана прекомерност.

При тези изводи липсват предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Не е налице и очевидна неправилност, установима пряко от съдържанието на обжалвания акт. Развитите от съда съображения са съответствие с правилата на логиката. Не се съзира от прочита на решението нарушение на общи правни принципи или прилагане на закона в неговия противоположен смисъл.

На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4101 от 09.05.2022г. постановено по ч. гр. д. № 14395/2021г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: