О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 50559
гр. София, 12.10.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2303 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Д. срещу решение №585 от 02.06.2021 г. по в. гр. д.№439/2021 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №904041 от 12.10.2020 г. по гр. д.№141/2019 г. на ОС Благоевград, е отхвърлен предявеният от Х. Г. Д. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл.284, ал.1, т.1, вр. §22 от ПЗР на КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили на 10.05.2014 г. от ПТП, като погасен чрез плащане и е обезсилено решение №904041 от 12.10.2020 г. по гр. д.№141/2019 г. на ОС Благоевград в частта, с която е присъдена лихва за забава върху сумата от 21 000 лв. за времето от 08.05.2016 г. до предявяване на иска - 08.05.2019 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД и практиката по прилагането им, с оглед което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване с оглед липсата на формулиран правен въпрос, евентуално навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на чл.284, ал.1 т.1 от КЗ /отм./ и ответникът „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в качеството си на компенсационен орган, е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като се касае за обезщетение на увредено лице, живеещо в България, в резултат на ПТП настъпило в РБ, но от делинквент, който е гражданин на държава-член на ЕС /Румъния/, като застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Р. Б. не е изпълнил задълженията си в срока по чл. 271, ал.1 от същия кодекс, т. е. не е изплатил обезщетение. Посочил е, че ответното сдружение е заплатило на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 80 000 лв., като спорен по делото е не въпросът има ли изобщо деликт, а какъв е обемът на причинените вреди, респ. има ли съпричиняване от страна на пострадалия и в какъв процент е то. Изложил е съображения, че възражението за съпричиняване е доказано пълно и главно, тъй като, ако ищецът е бил с правилно поставен колан, главата му не би се ударила в интериора на л. а., респ. не би получил тежката ЧМТ или вредите биха били значително ограничени - травмите са в областта на главата, която не би се ударила в интериора на купето, ако тялото на ищеца е било фиксирано към задната седалка с предпазен колан, а експертът е категоричен, че установените увреждания се дължат на удари на тялото върху части вътре в купето на автомобила, поради липсата на поставен предпазен колан, който да фиксира тялото към облегалката на задната седалка. В този смисъл въззивният съд е намерил, че възражението за съпричиняване следва да бъде уважено до размер от 30% с оглед механизма на ПТП /челен сблъсък между леките автомобили/ и мястото на пострадалия - пътник на задна дясна седалка, но само по отношение травмите на главата. Достигнал е също така до извод, че предпоставките на чл.45 и чл.52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата са налице, като ищецът има право да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди - болки и страдания от причинени телесни повреди, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, фрактури на лицеви кости - лява ябълчна кост и предна стена на синуса на горна челюст вляво; остър субдурален хаматом, довел до компресия на мозъка и наложил оперативно премахване; мозъчни контузии; кома; хаматом около ляво око и контузия на лява очна ябълка; гръдна травма - контузии на бял дроб двустранно, без изливи в гръдна кухина и без данни за възникнали възпалителни усложнения; контузия /натъртване на меки тъкани/ на гръдна стена; контузия на меки тъкани на коремна стена; фрактура на лакетна кост на лява предмишница в горната й част. Вземайки предвид посочените увреждания, факта, че ищецът е бил на 22 години към датата на ПТП през 2014 г., както и отчитайки, че: 1. На ищеца по спешност е извършена операция, като са били направени 6 трапанационни отвърстия, с което се е оформило костното ламбо, което се е премахнало, като след отварянето е изтекло съдържанието на субдуралния хематом с коагули и течна компонента, 2. След стабилизирането му, на 30.05.2014 г., ищецът е претърпял лицево-челюстна операция по повод фрактури на лицевия скелет, при която е направена метална остеосинтеза, 3. На 17.06.2014 г. е транспортиран в Травматична клиника на УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, където е извършена трета операция на лява лакътна кост и е направена авто-остеопластика с поставяне на плака и винтове, 4. На 01.09.2014 г. е постъпил отново в УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД с цел връщане на костното ламбо, като на 02.09.2014 г. е извършено кръвопреливане и на 03.09.2014 г. е опериран под обща анестезия. 5. Извършените операции са били с голям обем и сложност, 6. С Експертно решение на ТЕЛК №0167/14.01.2016 г. му е определена 54 % трайно намалена работоспособност, 7. Възстановяването е отнело три години, а намаленото зрение и намалението на слуха на дясното ухо са в причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП и не биха се възстановили след провеждано лечение. 8. Ищецът непрекъснато се е оплаквал от главоболие, световъртежи и повишена умора, които продължават и до днес, а дълго време е бил с нарушено равновесие, залитане и проблеми с вестибуларния апарат и церебрастения, 9. Повече от година ищецът е изпитвал битови неудобства - невъзможно е било да се грижи за личната си хигиена, зависим бил от помощта на близките си, в резултат на което изпаднал в яростни и в депресивни състояния и е осъзнал, че никога няма да се възстанови напълно, въззивният съд, е намерил, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 110 000 лв., съобразена и с икономическата конюнктура в страната. В този смисъл и с оглед установения процент на съпричиняване, както и предвид изплатената от ответника сума е счел, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, като съдържащите се в изложението твърдения за противоречие на решението с разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД и практиката по прилагането им не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право. Ето защо и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори и да се приеме, че се поставят въпроси относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, то в случая не се установява наличие на поддържаното в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективно основание. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., ТК, ІІ т. о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., и мн. др., изключващи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС. На следващо място съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършено от пострадалия нарушение, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на установените по делото факти, като степента на обективния принос е определена след отчитането на поведението на пострадалия като предпоставка за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради и което решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1392 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №585 от 02.06.2021 г. по в. гр. д.№439/2021 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №904041 от 12.10.2020 г. по гр. д.№141/2019 г. на ОС Благоевград, е отхвърлен предявеният от Х. Г. Д. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл.284, ал.1, т.1, вр. §22 от ПЗР на КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 21 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили на 10.05.2014 г. от ПТП, като погасен чрез плащане и в частта му, с която е обезсилено решение №904041 от 12.10.2020 г. по гр. д.№141/2019 г. на ОС Благоевград в частта, с която е присъдена лихва за забава върху сумата от 21 000 лв. за времето от 08.05.2016 г. до предявяване на иска - 08.05.2019 г.
ОСЪЖДА Х. Г. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК [ЕГН] сумата от 1392 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.