Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 8343 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ПРОФИКС“ ЕООД чрез адв. З. Д. срещу решение №221/22.07.2022 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. №411/2022 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, с която се иска прогласяване на нищожност на решение рег. №3286р-7392/15.02.2021 година на заместник-директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) към Министерство на вътрешните работи (МВР)(съгл. заповед № 3286з-509/12.02.2021 година). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че административният акт е нищожен поради липса на материална и времева компетентност за неговото издаване. Същият бил издаден при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като правото административното производство да бъде възобновено по реда на чл.99, ал.1, т.1 АПК било преклудирано. Досежно наличието на обстоятелствата по чл.99, ал.1, т.2 АПК са наведени доводи, че промяната на нормативната уредба не може да бъде счетена за новонастъпило обстоятелство още повече, че същата имала действие за напред, освен това към датата на издаване на оспорения административен акт бил изтекъл преклузивния едногодишен срок от възникване на твърдяното основание. Обстоятелството, че обектите са преместваеми било известно на административния орган още към момента на издаване на разрешението за търговия с пиротехнически изделия – 06.12.2018 година. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който решение рег. №3286р-7392/15.02.2021 година на заместник-директора на ГДНП към МВР да бъде прогласено за нищожно. Претендира разноски.
Ответникът, директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ – Министерство на вътрешните работи не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд гр. В. Т. е образувано по жалба на „ПРОФИКС“ ЕООД, [ЕИК], гр. В. Т. срещу решение рег. №3286р-7392/15.02.2021 година на заместник-директора на ГДНП към МВР (съгл. заповед № 3286з-509/12.02.2021 година), с което на основание чл.99, т.1 и 2 и чл.100 АПК се възобновява производството по издаване на разрешение с № 20180437936/06.12.2018 година, валидно до 05.12.2023 година на дружеството за търгуване с пиротехнически изделия на обекти: в гр. Габрово, ул. „Орловска“ № 111, гр. „Павликени, ул. „С. К. № 16 и гр. „В. Т. , ул. „Твер“ № 15 и се изменя същото, като заличава обекти в гр. Габрово, ул. „Орловска“ № 111 и гр. Павликени, ул. „С. К. № 16. За да отхвърли жалбата, съдържаща искане за прогласяване на нищожност на акта, първоинстанционният съд е приел, че лисват пороци, които да обосновават сочената нищожност. Наведените от жалбоподателя оплаквания се отнасят до неговата законосъобразност и не обективират порока нищожност.
При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Възраженията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения са общи. На основание чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция не следи служебно за процесуалните нарушения.
Досежно правилното приложение на материалния закон:
По делото не е спорно, че с разрешение № 20180437936/06.12.2018 година на директора на ГДНП, на „ПРОФИКС“ ЕООД е разрешено да търгува с пиротехнически изделия в обекти в: гр. Габрово, ул. „Орловска“ № 111, гр. „Павликени, ул. „С. К. № 16 и гр. „В. Т. , ул. „Твер“ № 15, със срок на валидност до 05.12.2023 година, като обектите в гр. Габрово и гр. Павликени са преместваеми.
С писмо вх. № 328600-22233/13.05.2020 година от заместник-началник на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), ГДНП-МВР е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл.56, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), изм. ДВ, бр.25 от 2019 година, според която преместваемите обекти по чл.56, ал.1 ЗУТ не представляват строежи по смисъла на 5, т.38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, като е цитирана легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“, дадена в 5, т.80 от ДР на ЗУТ (последно изм. ДВ, бр.16 от 2020 година). В цитираното писмо се сочи, че за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекта или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ за нуждите на чл.17, ал.1, т.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Според административния орган при издаването на разрешение № 20180437936/06.12.2018 година съществено е нарушено изискването на чл.35, ал.3 ЗОБВВПИ, съгласно който складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ.
В хода на производството е извършена проверка по реда на чл.154, ал.1 и 2 ЗОБВВПИ, на обектите на дружеството, в резултат на която се установява, че обектите в гр. Габрово и гр. Павликени са преместваеми. За резултатите от проверката са изготвени разпореждане на полицейски орган и протокол за предупреждение. Даден е срок за привеждане на обектите в съответствие с изискванията на закона. След извършена допълнителна проверка е установено, че обектите не са приведени в съответствие с изискванията на чл.35, ал.3 ЗОБВВПИ в дадения срок. Според административния орган установеното с допълнителната проверка представлява открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаване на акта.
Въз основа на горните обстоятелства административният орган е приел, че са изпълнени предпоставките за възобновяване на производството по чл.99, т.1 и 2 АПК. Решението е връчено на управителя на ПРОФИКС“ ЕООД на 24.02.2021 година, като неговата законосъобразност не е оспорена в предвидения от закона 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. С жалбата си пред първоинстанционния съд дружеството е поискало актът да бъде прогласен за нищожен.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за валидност на административния акт. АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК указва правомощията на съда да прогласи за нищожен административен акт, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Като компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Осъществявайки контрол за валидност на обжалваното решение, правилно първоинстанционният съд е приел, че същото е действителен административен акт, като издаден от компетентен орган. Съгласно чл.38, ал.4 ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава писмено или по електронен път разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или мотивирано отказва издаването му в двумесечен срок от подаване на заявлението. Съгласно нормата на чл.99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. По делото не е спорно, че със заповед № 3286з-509/12.02.2021 година директорът на ГДНП е възложил на заместник-директора на ГДНП - МВР за времето от 15.02.2021 до 16.02.2021 година общото и непосредствено ръководство на ГДНП. Процесното решение е издадено на 15.02.2021 година от заместник-директора на ГДНП към МВР (съгл. заповед № 3286з-509/12.02.2021 година), като е подписано „За директор“ на ГДНП. При тази фактическа установеност и съвместното тълкуване на всички цитирани разпоредби, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че заместник-директорът на ГДНП е органът, който има правомощие да издаде индивидуален административен акт от категорията на процесния, поради което и атакуваното решение е издадена от компетентния орган и на това основание е действителен административен акт.
Доктрината и съдебната практика въвеждат критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове и като такъв се очертава степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. В тази насока, в действителност, след като по всеки конкретен повод се обсъдят останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл. 146 АПК, в зависимост от тяхната тежест, в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, следва да се направи преценка относно степента на незаконосъобразност на акта.
В тази насока, касаторът твърди нищожност на решението поради порок във формата. Порокът във формата обаче е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. В конкретната хипотеза е спазена изискуемата писмена форма на решението. Същото е подписано от издателя си – заместник-директора на ГДНП - МВР. Решението е изведено с номер и дата през деловодната система на администрацията при органа. Съдържа обстоятелствена част, мотиви, правно основание за издаването му и разпоредителна част. Предвид това не е налице порок във формата.
По отношение на съществените нарушения на административнопроизводствените правила. Във всички случаи те биха могли да обосноват единствено незаконосъобразност на акта ако са налице. Оплакванията, че същият е издаден след изтичане на сроковете по чл.102 АПК, както правилно е приел първоинстанционния съд, могат да обосноват неговата незаконосъобразност, но твърденият порок не обосновава нищожност. Настоящият съдебен състав е запознат със съдебната практика досежно времевата компетентност на органа в хипотеза на чл.99 и сл. АПК, но същата не се споделя от съдебните състави на седмо отделение на ВАС. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори законосъобразността на акта, в това число и по отношение спазването на сроковете в процедурата по неговото издаване, а наведените в настоящото съдебно производство оплаквания не обосновават порок, а и не се установява такъв с тежест за нищожност на административния акт. В този смисъл е и решение № 7274/19.07.2022 година на ВАС по адм. дело № 10631/2021 година, постановено по идентичен спор.
Относно правилното приложение на материалния закон: Нарушенията на материалния закон като принцип засягат законосъобразността на административния акт. Както правилно е приел първоинстанционният съд, оспореното решение е издадено на основание чл.99, т.1 и 2 и чл.100 АПК. За да бъде нищожен един административен акт при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, той трябва да бъде изцяло лишен от законова опора - т. е. да не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно да засяга по отрицателен начин своя адресат. Първоинстанционният съд е изложил мотиви и за приложението на материалноправните разпоредби, които с оглед предмета на спора, касационният състав не следва да проверява, тъй като актът е издаден на валидно правно основание и не съдържа такива разпоредби, които да водят до неговата нищожност. В настоящото производство не се установява противоречие с материалния закон до такава степен тежко, че последиците от изпълнението на акта да са нетърпими от правовия ред и съответно да представляват основание за прогласяване на неговата нищожност. Визираните от жалбоподателя пороци действително биха могли да обосноват евентуално наличие на обстоятелства мотивиращи извод за унищожаемост на акта, но тази проверка е извън предмета на делото, доколкото възможността за сезирането на съда с подобно искане е преклудирана.
С оглед изложеното, като е отхвърлил жалбата на „ПРОФИКС“ ЕООД първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №221/22.07.2022 година на Административен съд гр. В. Т. по адм. д. №411/2022 година.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА