Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 8592 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 298/14.07.2022 г., постановено по адм. д. 32/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които първата инстанция не е обсъдила всички събрани доказателства, което е довело до необоснованост на направените изводи за нарушение на чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и целта на закона. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповед № 8121К-268/18.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът К. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 298/14.07.2022 г., постановено по адм. д.32/2022 г. по описа на АС-Монтана е отменена Заповед № 8121К 268/18.01.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 3, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на К. К., ст. комисар-директор на ОДМВР-Монтана е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.

Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган във формалната писмена форма, но липсва точно описание на фактите и обстоятелствата, приети за установени, за да се обоснове направената правна квалификация на деянията като тежки нарушения. Първоинционният съд е разгледал всички извършени действия за установяване на поведението на К. К. относно издаването на разрешения за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие от С. С., за да приеме, че извършването на трета проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е използвано само за формално спазване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, а не за разкриване на нови факти и обстоятелства, различни от тези по предходната проверка, с резултатите от която министърът е запознат на 29.09.2021 г. и не е предприел никакви действия. Съдът е изложил съображения, от които е обосновал извод, че дисциплинарните нарушения, за които е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение не са доказани, поради което оспорваният административен акт е необоснован, а наложеното наказание незаконосъобразно. Допълнително е констатирал и нарушение на принципа за съразмерност при определяне на дисциплинарното наказание спрямо описаните в акта нарушения, формално изпълнение на правилото на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, а налагането на най-тежкото наказание на дългогодишен служител на МВР, който до този момент не е наказван, не съответства на целта на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства АС-Мотана е приел, че оспорената пред него заповед е действителен акт като издадена от компетентен дисциплинарнонаказващ орган (ДНО) в писмена форма.

Административният съд е констатирал съществено нарушение на правилата на дисциплинарното производство необсъждане на всички относими факти и само формално спазване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, но не е обосновал наличие на основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на заповедта. Касационната жалба също не съдържа оплаквания и доводи относно изводите на съда по отношение спазването на административнопроизводствените правила, поради което настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за подробно обсъждане на мотивите на съдебното решение в тази част.

Първоинстанционният съд е анализирал внимателно съдържанието на Заповед № 8121К 268/18.01.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която на К. К. е наложено наказание уволнение за нарушение, описано в нея както следва: в периода от 06.03.2020 г. до 07.10.2020 г. в изпълнение на длъжността началник на РУ Ботевград наказаният служител е извършил четири отделни тежки нарушения на служебната дисциплина, като е издал разрешения за придобиване, съхранение и носена на огнестрелно оръжие №№ 20200514249/06.03.2020 г., 20200593165/12.05.2020 г., 20200602459/26.05.2020 г. и 20200666609/07.10.2020 г. на И. С. без да са налице предпоставките, предвидени в специалния Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Тези нарушения са определени ДНО като неспазване на служебни правомощия по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР и представляващи използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица - чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР. Законосъобразно първоинстанционният съд е обосновал правен извод, че така описаните деяния не представляват неспазване на служебни правомощия в какъвто смисъл са и становищата, с които са приключили проверките по чл. 205 от ЗМВ, становището на дисциплинарно разследващия орган и данните в обобщената справка. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса решаващият съд е приел, че не е доказано К. К. да е използвал служебното си положение с цел получаване на облага. Бланкетното изписване на норми от закона не води до извода, че са налице фактически обстоятелства, които да определят извършените действия като тежки нарушения. Цитираната в заповедта справка също не изяснява нарушенията от фактическа и правна страна, така, както са описани в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, защото те се различават от възприетото от ДНО. Действително ДНО има правомощие да не възприеме становището на дисциплинарноразследващия орган, но в случая промяната в преценка относно вида на нарушенията не в резултат на констатации за неправилност на правната квалификация в становището, не е и защото се приемат за необсъдени конкретни доказателства, от които да се установят допълнителни факти, обуславящи хипотезата на другата правна норма, а е резултат от коренно различен подход при възприемане на фактическата обстановка - игнориране на съществена част от фактите, установени в дисциплинарното производство, свързване на друга част от тях в предполагаеми връзки и необосновано с никакви доказателства получаване на облага. Правилно решаващият съд е приел, че упражняването на правомощията на ДНО по този начин е довело до нарушаване на материални закон налагане на дисциплинарно наказание за нарушения, които не е доказано, че са извършени. Изводът на решаващия съд, че в случая административният орган не е обсъдил всички релевантни за правилното решаване на спора факти и обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимна връзка следва да бъде подкрепен. Съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи този му извод, които настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща въз основа на правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК.

Не е налице и соченото в касационната жалба отменително основание - необоснованост на изводите на съда.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба относно приложението на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, за която съдът е приел, че е нарушена поради неизвършване на реална преценка от ДНО на всички изброени в разпоредбата по критерии. В заповедта е направено позоваване на кадровата справка на служителя, но за да се обоснове извод, че липсата на наказания по време на дългогодишната служба в МВР и получаването на множество награди, респективно доброто поведение и високите резултати в служебната дейност не представляват основания за оневиняването на служителя. Действително цялостното поведение на служителя не представлява основание за освобождаване от отговорност (оневиняване според използвания в акта израз) при извършване на дисциплинарно нарушение, а е обстоятелство, което оказва влияние върху определяне на вида и тежестта на наказанието. В случая ДНО въобще не е провел анализ на фактите, установени в кадровата справка на К. К. от тази гледна точка, с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Липсва установяване и обсъждане на настъпване на каквито и да е било реални, фактически последици в смисъл на вредоносен резултат от издаването на четирите разрешителни за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие, а просто е направено различно описание приетите за установени нарушения на ЗОБВВПИ. Налага се извод, че АС-Монтана не е допуснал нарушение при преценката относно неспазването от ДНО на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за определяне на вида и тежестта на наказанието, а наложеното наказание очевидно не съответства на целта на закона. Наложеното наказание по никакъв начин не постига лична превенция и е напълно неясно как дисциплинарното уволнение на отличен дългогодишен ръководен служител за нарушения на специален закон, които не представляват тежки нарушения по смисъла ЗМВР, ще послужи като генералната превенция по отношение на останалите служители на МВР.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в нея доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон се налага извод, че съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което трябва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция К. К. е направил разноски в размер на 950 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на МВР в пълен размер.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298/14.07.2022 г., постановено по адм. д. 32/2022 г. от Административен съд -Монтана.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи, [населено място], ул. Шести септември № 29 да заплати на К. К., [населено място], [улица], сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ