Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 8653 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител, против решение №87 от 27.06.2022г., постановено по адм. д.№37/2022г. по описа на Административен съд-Търговище/АС-Търговище/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.

Ответниците - Т. М. и М. Е., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорват касационната жалба и молят същата да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Ответникът - Б. М., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Търговище:

-отменя по жалба на Т. М. и М. Е. Р. №61/24.01.2022г. по преписка №70/2020г. на КЗД.

С посоченото решение КЗД, пети специализиран заседателен състав, на осн. чл.65, т.1, вр. чл.47, т.2 и т.3, вр. чл.78, ал.1 от ЗЗДискр.:

-установява, че мл. експерт М. Е. -младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признак „увреждане“.

-установява, че мл. експерт Т. М. -младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признак „увреждане“.

-налага на мл. експерт М. Е. -младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище на осн. чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 лева.

-налага на мл. експерт Т. М. -младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище на осн. чл.78, ал.1 ЗЗДискр. глоба в размер на 500 лева.

За да постанови обжалваният съдебен акт АС-Търговище е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила по чл.57-чл.70 ЗЗДискр, но е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на законовите изисквания за съдържание на акта, засягащи правото на защита на Еюпов и Мурадалиев, и при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е счел, че посоченото в обстоятелствената част на решението дискриминационно поведение не е ясно описано от обективна страна, не са изложени мотиви и не е дадена квалификация на вида дискриминация - пряка или непряка, като изцяло липсва воля на органа коя норма на чл.4 от ЗЗДискр. прилага-тази на ал.2 или на ал.3.

Според съда в решението липсват мотиви относно наличието на материалните предпоставки на чл.4, ал.2 или ал. 3 от ЗЗДискр., дадената квалификация на вида дискриминация и преценката на органа за размера на наложените глоби.

АС-Търговище е намерил, че по делото не е доказано по-неблагоприятно третиране на Б. М. от страна на полицейските инспектори при сходни ситуации и обстоятелства в сравнение с други водачи на МПС, паркирали на същото място, за да се изведе извод за проявено дискриминационно отношение по признак „увреждане“.

Съдът е достигнал до извод, че е налице недоказаност наличието на материалноправните предпоставки по ал.2 на чл.4 ЗЗДискр. и тези по ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр. И в тази връзка проявена дискриминация от страна на М. Е. и Т. М. по отношение на Б. М..

Решението на Административен съд-Търговище е правилно като краен резултат.

Производството пред КЗД е инициирано по жалба на Б. М., с оплакване за дискриминация по признак увреждане в качеството му на лице с инвалидност-60% трайно намалена работоспособност, извършена от лицата Т. М. и М. Е., които в качеството на полицейски служители са му наложили санкция - глоба с фиш в размер на 30 лева по чл.186 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.183, ал.3, т.5 ЗДвП (навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното ППС) за неправилно паркиране на място означено за хора с увреждания, въпреки, че същия е лице с увреждане и притежава карта за паркиране за хора с увреждания.

В конкретния казус КЗД е прела, че инициатора на административното производство заявява осъществена спрямо него пряка дискриминация по признак „увреждане“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр, същия е лице с ТНР и притежава талон, който удостоверява инвалидността му.

Не е спорно че Мустафов притежава заявения защитен признак свързан със социално участие - „увреждане“ ( здравословно състояние), но в случая КЗД не е изследвала състава на пряката дискриминация по чл.4, ал.1 ЗЗДискр във вр. със заявеното по-неблагоприятно третиране по този признак по критериите в чл.4, ал.2 ЗЗДискр, а именно налице ли е в случая по-неблагоприятно третиране на Мустафов на основата на това негово лично качество, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Вместо това КЗД е обсъждала действията на контролните органи по прилагането на ЗДВп, достигайки до изводи, свързани с правомощията им (включително за упражнен натиск върху жалбоподателя да подпише наложената глоба без до го информират за неговите права), които действия са извън относимите факти спрямо инициираното административно производство по чл.50, т.1 ЗЗДискр. вр. чл.40, ал.2 и чл.47 ЗЗДискр.

В резултат КЗД е достигнала до неправилния и изцяло несъответен на събраните в административното производство доказателства извод, че ответните страни не са направили пълно и насрещно доказване по отношение ненарушаване принципа на равно третиране спрямо Мустафов, и че тези лица са извършили нарушение на ЗЗДискр. по признак „увреждане“.

От тези доказателства (вкл. приетите копия на издадени глоби с фиш за идентични нарушения по място на чл.183, ал.3, т.5 ЗДвП) е видно, че в случая Б. М. не е бил третиран различно в качеството на субект на права и задължения спрямо лице, в което защитения признак „увреждане“ липсва.

Казано по друг начин в проведеното пред КЗД административно производство и проведеното съдебно производство пред АС-Търговище не е доказано, че друго лице, което не е било носител на защитения признак в сравнима ситуация е било третирано по-благоприятно.

В обобщение се налага заключение, че спрямо касатора не е осъществена твърдяната дискриминация – пряка дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. на основата на защитен признак „увреждане“, както правилно е приел първостепенния съд.

Предвид горното, като е приел, че административния орган в проведеното административно производство е приложил неправилно материалния закон, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на Административен съд –Търговище кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно е искането на ответните страни Т. М. и М. Е. за присъждане на разноски за касационната инстанция, възлизащи на 1000 лева общо, и представляващи заплатен адвокатски хонорар по договори за правна защита и съдействие от 02.09.2022г. с адвокат Г. Г., за чието заплащане следва да се осъди КЗД. Възражението за прекомерност не се уважава предвид разпоредбата на чл.8, ал.9 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №87 от 27.06.2022г., постановено по адм. д.№37/2022г. по описа на Административен съд-Търговище.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, да заплати на Т. М. и М. Е. сума в размер на 1000 /хиляда/ лева направени разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ