Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил Общото събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение по следните въпроси, които не се решават еднакво от съдилищата:

1. Как следва да се квалифицират деянията на отговорни длъжностни лица - директори, управители, началници, главни счетоводители и др., които, като знаят, че представените им документи са с невярно съдържание, неистински или подправени, наредят да се изплатят възнаграждения, премии и др. суми на граждани, които нямат право на тях.

2. Какво престъпление са деянията на длъжностни лица, които в кръга на службата си съставят документи с невярно съдържание, в които удостоверят неверни обстоятелства относно количеството, качеството, вида или размера на извършената работа или броя на работниците, с тях заблудят други длъжностни лица, които имат фактическа власт върху общественото имущество, и го получават с цел да го изплатят на работниците, но след това го присвояват.

3. Как следва да се квалифицират деянията на длъжностни лица: закупчици, магазинери, началник складове и др. отчетници, които, като реализират излишъци, без да имат намерение да изнасят същите от складовете си, издават отчетни документи на други граждани и с тях тези недлъжностни лица получат пари от други длъжностни лица, които не са в йерархическа зависимост на издателя на документите и не участвуват в престъплението.

4. Може ли второинстанционният съд без протест от прокурора да измени по реда на чл. 335, ал. 1, т. 3 НПК присъдата на първата инстанция, с която престъплението на подсъдимия е квалифицирано по чл. 212, ал. 5, т. 1 НК, и да го преквалифицира в документно престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че в първия случай е налице длъжностно присвояване, във втория и третия - документна измама по чл. 212 НК, и че второинстанционният съд не може без протест на прокурора да измени присъдата на първата инстанция и да преквалифицира деянието от престъпление по чл. 212, ал. 5, т. 1 НК в такова по чл. 311, ал. 1 НК.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, съобрази следното:

Първите три въпроса засягат разграничаването на длъжностното присвояване по чл. 201-205 НК от документната измама по чл. 212 НК. Критериите за разграничаване са посочени в т. 2 на Постановление № 9/75 г. на Пленума на Върховният съд - в чия фактическа власт се намира предметът на престъплението към момента, когато е извършено деянието. А известно е, че фактическа власт имат както длъжностните лица, на които общественото имущество е връчено или поверено в това им качество за съхранение и отчитане, така и тези, на които е предадено за управление и разпореждане.

По отделните въпроси следва да се имат пред вид и следните съображения:

1. На отговорните длъжностни лица - директори, управители, началници, главни счетоводители и др. разпоредители с кредити в държавни предприятия, кооперации и обществени организации, общественото имущество се поверява за управление по силата на избирането или назначаването им на съответната длъжност, без да е необходимо друго конкретно предаване на имущество по брой, килограм, метър и др. Те се разпореждат с общественото имущество с правни действия - нареждане до други длъжностни лица, които имат фактическа власт върху това имущество и на които то е предадено чрез измерване, изтегляне, изброяване и др. Ако отговорните длъжностни лица знаят, че документите, които доказват количеството, качеството, вида или размера на извършената работа или на доставените стоки, са с невярно съдържание, че са неистински или подправени и че въз основа на тях ще се предаде или изплати обществено имущество без правно основание, но въпреки това наредят плащането или предаването му, като възнаграждение, премии и др., следва да отговарят за длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК, а не за документна измама по чл. 212, ал. 2 НК, защото се разпореждат с повереното им обществено имущество като със свое. Това е така и поради това, че при документната измама длъжностното лице, което има фактическа власт върху предмета на престъплението, предава общественото имущество без правно основание поради заблуждението чрез документите с невярно съдържание, неистинските или подправени документи относно основанието за плащане. Следователно не може да има документна измама, когато длъжностното лице, което нарежда плащането или предаването на общественото имущество, знае, че документите са с невярно съдържание, че са неистински или подправени, защото не може само да заблуждава себе си. В този случай въобще няма измама и грешка относно основанието за предаване или изплащане на общественото имущество - пари, вещи или други ценности.

2. Един и същ субект не може да извърши две различни престъпления против социалистическата или личната собственост, когато предметът е едно и също имущество. В този смисъл съставите на престъпленията по чл. 201-205 НК и по чл. 212 НК се намират в съотношение на алтернативност - ще е налице или длъжностно присвояване, или документна измама в зависимост от това, в чия фактическа власт се намира предметът на престъплението.

Върховният съд, ОСНК, приема, че деянията на длъжностни лица, които съставят документи с невярно съдържание, в които се включват неверни сведения относно количеството, качеството, вида или размера на извършената работа или неверния брой на работниците, чрез тези документи заблуждават други длъжностни лица, които имат фактическа власт върху общественото имущество, относно основанието за получаването му, получат го с цел да го изплатят на работниците, а след това го присвояват за себе си или за други лица, са длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК, защото:

Първо, длъжностното лице (бригадир, технически ръководител, отчетник и др.) не получава сумите за себе си, а макар и чрез измама, те му се връчват или поверяват в това му качество, и то с определена цел - да ги изплати на работниците. Вярно е, че като използува документите с невярно съдържание, деецът заблуждава касиера, от който получава парите. Но изпълнителното деяние на документната измама се състои от две части - използуване документ с невярно съдържание, неистински или подправен документ и получаване на общественото имущество за себе си. В случая втората част на изпълнителното деяние не се осъществява, защото деецът присвоява парите едва след като те му са връчени в качеството на длъжностно лице, и вече има фактическа власт върху тях. Тук редовността на връчването или поверяването по смисъла на чл. 201 НК се преценява от гледна точка правомерността на поведението на длъжностното лице, което предава или изплаща общественото имущество, и затова присвояването е налице не от момента, когато длъжностното лице получава сума от касиера, а от момента, когато се разпореди с нея.

Второ, отговорността за длъжностно присвояване не отпада от това, че получаването на общественото имущество е станало без законно основание чрез използуването на документ с невярно съдържание, на неистински или подправен документ. Важен е фактът на връчването или поверяването с определена цел. А известно е, че длъжностните лица носят наказателна отговорност за длъжностно присвояване на излишъците и тогава, когато те са реализирани чрез измама относно качеството, вида и размера на стоките или при оводняването им. Случаят е идентичен, само че се касае до обикновена, а не до документна измама.

Трето, не се осъществява съставът на документната измама по чл. 212, ал. 1 НК и в субективно отношение. Намерението на длъжностното лице е да придобие от касиера парите и след това да присвои част от тях, а не да ги присвои с факта на получаването.

Има обаче случаи, когато в документите с невярно съдържание, в неистинските или подправени документи се включват неверни обстоятелства относно количеството, качеството и вида на извършената работа или изразходваните средства лично от дееца, който представя документа. Например длъжностно лице представя документ, че е платило със свои средства стоки, закупени за нуждите на предприятието, и иска връщането им. В тези хипотези, ако сумите не се дължат, е налице документна измама по чл. 212, ал. 1 НК, защото чрез документите се заблуждават длъжностните лица и те предават или изплащат общественото имущество без основание, но лично за дееца. Тук няма връчване или поверяване с определена цел - да се изплатят сумите на други лица, и поради това няма длъжностно присвояване.

3. Общото събрание на наказателните колегии намира, че на третия въпрос не може да се даде еднакво разрешение, тъй като хипотезите са многообразни и разкриват различия.

а) Излишъците, независимо по какъв начин са създадени, са обществено имущество и длъжностните лица са задължени да ги отчитат в предприятието, кооперацията или обществената организация, към която работят, по предвидения в закона ред. Ако длъжностното лице не може пряко да ги изнесе и по този начин да ги присвои, но влезе в престъпни връзки с други длъжностни лица и чрез документи - фактури, товарителници, разменни листове и др., или без документи ги прехвърли в тяхна фактическа власт, те ги продадат и реализират равностойността им, която ползуват или я делят с тези, които са прехвърлили стоките, ще е налице длъжностно присвояване, което ще има за предмет парите, а не стоки и материали, тъй като до момента на продажбата им те не губят обществения си характер и не се присвояват в личен интерес.

Длъжностно присвояване е налице и когато длъжностното лице фактически изнесе от предприятието, кооперацията или обществената организация реализираните излишъци - пари, стоки или материали, с цел да ги присвои, защото общественото имущество излиза от фактическата власт на собственика и не може да му служи за предназначението, което има по стопанските планове.

б) Когато обаче длъжностни лица - закупчици, магазинери, началник складове и др., имат излишъци, но нямат намерение пряко да посягат на тези излишъци, затова ги съхраняват в своите складове, а издават документи, с които удостоверят невярното обстоятелство, че закупуват стоки от граждани, с тези документи недлъжностните лица - фиктивни продавачи, отидат при други длъжностни лица, които не се намират в йерархическа зависимост от издателите на документите и не участвуват в престъплението, и получават суми с цел да ги присвоят за себе си, ще е налице документна измама по чл. 212 НК. Това е така, защото предметът на престъплението не са излишъците, които продължават да стоят в предприятието, кооперацията или обществената организация и се ползуват за обществени цели, а парите, които се намират във фактическата власт на длъжностното лице, което не участвува в престъплението и което ги предава или изплаща на недлъжностните лица поради това, че е заблудено относно основанието за плащането чрез документите с невярно съдържание. При тази хипотеза недлъжностните лица ще носят отговорност по чл. 212, ал. 1 НК, защото получават без правно основание обществено имущество, а длъжностните лица, които съставят документите с невярно съдържание - по чл. 212, ал. 2 НК, тъй като чрез невярното документиране дават възможност на другиго да получи обществено имущество без правно основание. Ако след получаването на сумите се извършат допълнителни счетоводни записвания, които не отразяват истината, може да има документно престъпление. Счетоводното заличаване на излишъците обаче не е длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201-205 НК, защото не представлява присвояване на обществено имущество в личен интерес и не води до щета. Такава вече е настъпила в патримониума на предприятието, в което служи длъжностното лице, което реално е броило парите, и тази щета е настъпила от момента на предаването им на недлъжностните лица.

4. Съгласно чл. 335, ал. 1, т. 3 НПК, второинстанционният съд може да измени присъдата, като приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, но само ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция и протест от прокурора до втората инстанция - чл. 335, ал. 2 НПК. Вярно е, че документната измама по чл. 212, ал. 1 НК е съставно престъпление и предявеното обвинение за това престъпление включва обвинение и за документно престъпление, което служи като средство за осъществяване на измамата. Съставът на чл. 311, ал. 1 НК обаче предвижда по-тежко наказание, затова второинстанционният съд без протест от прокурора не може да измени присъдата и да преквалифицира деянията на подсъдимия от престъпление по чл. 212, ал. 5, т. 1 НК в престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Допуснатата неправилност в закона, като е предвидено по-леко наказание за съставното престъпление по чл. 212, ал. 5, т. 1 НК, отколкото за една от съставките му - документното престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, може да се поправи само с изменение на Наказателния кодекс, а не и при тълкуването му.

По тези съображения и на основание чл. 51 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК

РЕШИ:

1. Когато отговорни длъжностни лица - директори, управители, началници, главни счетоводители и др., знаят, че предоставените им документи са с невярно съдържание, че са неистински или подправени и че не доказват валидно основание за плащане или предаване на обществено имущество, но въпреки това наредят да се изплатят на работниците или служителите възнаграждения за труд, премии или други или да се предаде имуществото на другиго без основание, вършат длъжностно присвояване по чл. 201 - 205 НК, а не документна измама по чл. 212, ал. 2 НК.

2. а) Когато длъжностни лица, в кръга на служебните си задължения съставят документи с невярно съдържание, неистински или преправят документи, в които удостоверят неверни обстоятелства относно количеството, качеството, вида или размера на извършената работа или броя на работниците, с тези документи заблудят други длъжностни лица, които имат фактическа власт върху общественото имущество, и получат парите с цел да ги изплатят на работниците, ако ги присвоят за себе си или ги предадат на други лица без правно основание, осъществяват съставите на длъжностно присвояване по чл. 201 - 205 НК, а не на документна измама по чл. 212, ал. 1 НК.

б) ако документите съдържат неверни данни относно количеството, качеството, вида и размера на извършената работа или платените суми лично от длъжностното лице, представящо документа, и парите му се предадат на него, а не за да ги изплати на работниците и служителите, е налице документна измама по чл. 212, ал. 1 НК.

3. а) Когато длъжностни лица реализират излишъци и чрез документи с невярно съдържание или чрез фактически действия ги предадат на други длъжностни лица, които, като ги продадат, присвояват паричната им равностойност, извършват длъжностно присвояване по чл. 201 - 205 НК.

б) Ако длъжностните лица, които имат излишъци, но нямат намерение пряко да ги присвояват, а само издават отчетни документи на името на други недлъжностни лица, в които удостоверяват невярното обстоятелство, че закупуват от тях селскостопански произведения, други стоки или материали, ако тези недлъжностни лица чрез документите получат без правно основание обществено имущество от други длъжностни лица, които не се намират в йерархическа зависимост от издателите на документите длъжностни лица и не участвуват в присвояването, ще е налице документна измама по чл. 212, ал. 1 НК за недлъжностните лица и по чл. 212, ал. 2 НК за длъжностните лица, които са издали документите с невярно съдържание.

4. Втората инстанция без протест от прокурора не може да измени присъдата на първата инстанция и да преквалифицира деянията на подсъдимия от престъпление по чл. 212, ал. 5, т. 1 НК в такова по чл. 311, ал. 1 НК.