Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 8679 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Ш. срещу решение № 21 от 03.08.2022 г., постановено по административно дело № 169/2022 г. от Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2-95-00-201/11.04.2022 г., на Областния управител на О. Р. с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена, като претендира и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – Областният управител на област Русе в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Неоснователни са наведените доводи, че в случая отделът, чийто началник е била касационната жалбодателка не е закрит, тъй като този факт безспорно се установява при съпоставката на длъжностните разписания в сила от 01.01.2022 г. и от 12.04.2022 г., като не е налице нормативна уредба предвиждаща, че това следва да стане с отделен акт. Вярно е, че съгласно чл. 11 от Устройствения правилник на областните администрации (УПОА) като правомощие на областния управител е предвидена възможност да създава към дирекциите от общата и специализирана администрация отдели, но доколкото с разпоредбите на чл. 8 - 10 УПОА е предвидено изрично, че администрацията на областните администрации са организирани в две дирекции, тази възможност е по преценка за целесъобразност на Областния управител и не поражда нормативно задължение .

Обоснован е изводът на съда, че с премахване на двата отдела, съществували в дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, единият от които „Административен контрол и регионално развитие", чийто началник е била Шанова са отпаднали функциите за тази длъжност. Тези функции следва да съществуват в утвърдена длъжностна характеристика за съответната длъжност, а при безспорно установения факт, че същата е премахната липсва и такава. В тази насока въз основа на събраните доказателства правилно съдът е констатирал, че функциите за тази длъжност не са преминали в друга такава, тъй като безспорно длъжността началник отдел е ръководна и при липсата на подчинена структура същите не са преминали към експертните длъжности в отдела, макар същите да са запазени като брой. Съдът е извършил съпоставка с длъжностната характеристика за запазената ръководна длъжност – директора на посочената дирекция и е установил, че функциите на длъжността не са преминали към тази длъжност.

При безспорно установените факти за премахване на длъжността като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания за заемането й обосновано в решението е прието, че длъжността е реално съкратена. Обстоятелството, че след извършената промяна е имало вакантни длъжности, които са различни от заеманата от касационната жалбодателка не води обратен извод.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изхода на делото и при своевременно направено искане следва касационната жалбодателка да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 21 от 03.08.2022 г., постановено по административно дело № 169/2022 г. от Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Н. Ш., с [ЕГН] да заплати на Областна администрация – Русе деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА